Писателят езотерик Христо Нанев представи във Велико Търново най-новата си книга „Пророкът на народа - Дядо Влайчо”. Авторът е добре познат на великотърновската публика особено с книгите си, в които пише за езотеричния свят, сред които "Енергийна свърхсетивност", "Прераждане и еволюция" и др.

Последните няколко книги на Христо Нанев разказват за дългогодишната комуникация с феноменалната Слава Севрюкова /българска пророчица, която добива широка популярност след 1989 г. - бел. ред./ и за нейните предсказания и открития. Той разкрива в книгите си цялата информация за личността Севрюкова, която е познавал и изучавал по онова време от живота й.

Сега Нанев обръща поглед към друг феномен - Дядо Влайчо. Авторът работи върху втора част на книгата "Пророкът на народа - Дядо Влайчо" с уникални негови предсказания. Тя ще бъде придружена с документален филм за него по спомени на хора, които са го познавали.

Г-н Нанев, как се насочихте към този особен ясновидец Дядо Влайчо? Кое Ви впечатли у него?

Към този особен ясновидец, пророк и лечител се насочих преди години, когато предстоеше да излезе първата ми книга за Слава Севрюкова.  Имах среща с прокурор от София.  От дума на дума ме попита какво пиша. Обясних й. И тя ме попита – „Защо не напишеш една книга за Дядо Влайчо?”. Аз не го познавах, попитах – „Кой е той?”. Тя ми разказа една история, с което ме трогна. Началото на 80-те години на миналия век в София се провежда конкурс за хора с необичайни способности. Обявен е под сурдинка, в малко каре във в. „Работническо дело”. 200 души се явяват. Между тях е била и лелята на въпросната госпожа. И разказа, че след месец обстойно проучване, изпитания на първо място класирали Дядо Влайчо. Дотук нищо особено, нали. Но на второ място е самата Ванга. И това е документирано. Но фактът, че той дава на 90% вярна информация, а Ванга 80%, ме заинтригува. Никога не съм го виждал Дядо Влайчо, за разлика от Слава Севрюкова. Срещал съм се с над 70 души, негови родственици, близки. За него не излиза никаква информация приживе. Бил е затворник в Белене. Дълбоки дири е оставил, до степен да бъде безпогрешен в своите оценки при навлизането в човешките съдби.

Правите аналози с Ванга, Слава Севрюкова и Дядо Влайчо...

Да. Според мен е по-близо до Ванга, защото навлиза в битово-психологическата и личностна душевност на хората.  За разлика от Слава, която работи на ниво ядрена физика, в микро и макрокосмоса. Самата тя го познава. За него казва – „Добър ясновидец, но ние сме от различно тесто”. Общото обаче между двамата е, че са  родени такива, с такива пророчески способности. И това също ме ангажира и заинтересува. Това по своему е уникално.

При Ванга е вихрушка, тя ослепява и започва да пророкува и да влиза в съдбите човешки. При Вера Кочовска е автомобилна катастрофа. При Влайчо - неговата майка е била отворена към световете. От малко момче споделя как понякога му се явявали тъмни духове, а майка му ги е отпъждала. На 6 години го напуска. И когато издъхва, обръща се към невръстното си синче, сочейки иконата на Иисус Христос – „Мило дете, на него те оставям, върви по неговия път”. И той тръгва по най-трудния и нечовешки път. От дете е различен. Не играе с другите деца, контактува със своите видения. Записва се в църковния хор. Много пъти се моли в църквата. При едно видение в гората вижда война до една година и предупреждава съселяните си. Доста хора се усъмняват в думите му. След една година обаче настина избухва войната и тогава те се сещат за него и почват да го търсят. И започва славата на този хлапак.

Още в млада възраст са го наричали Дядо Влайчо…

Настина, още на 22-23 години пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо. На 28-29 години вече е Дядо Влачо. Вероятно израз на уважение към неговите способности. Когато го мобилизират на фронта отново проявява своите странности. Отказва да носи пушка и да стрелят по врага. Командирът го праща в тила, да готви, пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. И отново странникът с проявява при него. Върви отпред с храната, а магарето след него. След войната се връща в родното село. И пак продължава да предсказва. И започват да идват хора от села и градове и той отново е безпогрешен в преценките си. Така този странник помага на хората. После втората му майка решава да го ожени. Фамилията е доста богата. Затова му намира момиче, също от богаташки род. Правят сватба, три дни. А невястата е много красива.

И отново странникът Дядо Влайчо се проявява?

Да. Когато остават насаме след сватбата с Йорданка, й казал - "Ти ми харесваш, ако искаш да живеем като брат и сестра, остани, ако не, иди си. Няма да ти се сърдя". А тя е очаквала деца от него, нали разбирате. Три дни мисли невестата какво да отговори и взема кардинално решение. Прибира я баща й. И Влайчо продължава и се отдава на духовното. Вървял е по пътя на древно-еврейските пророци. Трябвало да си остане безбрачен. Интересна случка е и с един офицер. Тече сватбата им, но се събрали тълпи. Хората чакат пред дома му, за да им гледа. Душата на Влайчо не издържа и той решава да ги приеме, въпреки че се жени. Привиква ги по имена, знае ги, без да познава хората, аналог с Ванга. И така забелязва в навалицата един напет офицер. Стои наперено, подрънква със сабята. Влайчо влиза в ума му, той е телепат, подобно на Ванга и Слава. Защо този мъж е пуснал доста хора пред себе си, като редът му е минал отдавна и прочита тайния замисъл. Искал е да види невястата му Йорданка за последен път. Бил е неин таен обожател. Влайчо дори се обръща към нея и й казва да излезе навън. Чул това, офицерът се изчервява, смутил се, че тайната му е разгадана и си тръгва.

Други вълнуващи случки от живота на пророка?

Предсказва на цар Борис III. Неговият предказател е несигурен. Затова се срещат с Влайчо. Царят го пита какво чедо ще има, царицата е бременна. Тайно се надява да е син. Тук Влайчо го радва, че ще има мъжко чедо. "А как го виждате, ще царува ли?, попитал царят. Влайчо го попарва - "Нито ще е царство, нито ще царува". Царят не иска да го види повече. Става дума за Симеон II. Това изиграва лоша шега, анатемосан от царя, а след 9-ти септември го щамповат пък като царски предсказател. Така че все неудобен.

През 1947 година предсказва смъртта на Георги Димитров. Арестуват го като народен враг, подстрекател, английски шпионин, компрометира вожда, а култът е много голям към него. Пращат Влайчо в затвора в Белене. След две години Димитров умира, но никой не го търси да му се извини или изкара от затвора. Близо 6 години е там и е преминал през много изпитания и жестокости. Като излиза от затвора, му е забранено да гледа на хората. Животът му става по-труден. Емисари обикалят около дома му. От всичко това го спасява пътуването. Спи при свои хора, никой не знае къде ще е на другия ден.  

Друг случай е с Людмила Живкова. Тя също като царя отива да го пита за бъдещето. И тук отново е смрачен животът му. "Твоята фамилия е прокълната. И ти ще свършиш зле, и баща ти /б.а. - става дума за Тодор Живков/. Ако на теб ти се размине, това, което се задава, ще живееш до 70 години". Тя не е свикнала на такива крайни и директни отговори. И Влайчо е отново на границата да бъде изпратен в затвора. Той е бил привикван периодично в София. Към Тодор Живков има особена заслуга. Предсказва, че ще има преврат в края на 60-те години на миналия век, срещу управляващите. Злосторниците са разкрити. Все неудобен. Преследван преди 9-ти септември . Пряко засегнати са много хора от неговите способности. Преди са се молили в църквата, а сега заради Влайчо тя се изпразва. Свещеникът се настройва негативно. Фелдшерът също. Двамата се съюзяват. Доноси пишат, че се е появил един мошеник и започват да го преследват преди 9-ти септември. Бил е съмишленик на онеправданите, спасява негови близки, съселяни, лекувал партизани. Не търси превилегии.

Срещал се е и с Петър Дънов. Те са се познавали. Разкажете за това.

Влайчо се е срещал и с учителя Петър Дънов. Има и снимки с него. При една среща с учителя преди да издъхне, влакът му закъснява. Тогава той го попитал - "Защо закъсня пророче на Яхова?" Странно обръщение! Дънов го вижда като древноеврейските пророци. Тогава Влайчо казва пред другите - "Скоро учителят ще си отиде. Гответе се". Влайчо става последовател на Дънов. Случва се една особена среща с Ванга, Дънов и Влайчо. Събира ги Дънов. Настанява отдясно Влайчо, а Ванга отляво. Сядат, вечерят. После Дънов пита - "Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга", тя скоро се е омъжила. "Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват". Дънов го прекъсва и се насочва към Ванга. А самата тя не е очаквала, че рязко ще навлезе в съдбата й. Тя казва, че Влайчо обича земята, обича меда, защото той е медопроизводител, но ще дойде време, в което няма да събира меда, а него ще приберат /б.а. - има се предвид годините в затвора/. Не му останала длъжна. После казала - "Знаех, че Влайчо ще отиде в лагерите и ще се върне жив, но не му го казах".

Любопитното е, че и той пише в своите спомени - "Аз ще изляза жив от лагерите на смъртта". Духовните хора са особено тесто. И затова будят респект и уважение със своите лишения, както светците. Той е скитник по душа. Пише есета, разкази, стихове. Аналог със Слава. И още нещо интересно. Влайчо Желев е роден на 15 август 1894 година в Коньово, Новозагорско, и умира на 10 май 1981 година. Бил е на 87 години. Уникално, когато природата вложи висшата сила, предвид толкова трудния му и трънлив път. А уважението към него е огромно. Събират се 500 души от селото на неговия гроб. Никой не помръдва на службата, а вали дъжд. Имало и две сватби тогава. Без уговорки, точно в 12 часа музиката спира. Всички стават и уважават покойника. Никой не отразява смъртта му в медиите. А и никой не пише за него приживе. Популярен сред народа. Много хора са му благодарни.

Разкрийте част от предсказанията му?

Влайчо предвижда промяната в България, падането на режима на Тодор Живков. Предсказва модата унисекс, лентите на главите, екологичното замърсяване, че ще се замърси почвата и е добре да се ядат плодове, които са на по-високо, а не кореноплодни, които приемат отровата в почвата. Предсказал е как една Америка ще грейне на световния небосклон. Има много предсказания. Някои, които ме впечатлиха като аналог пак със Слава Севрюкова. Тя отива хиляда години напред, във времето и пространството. Докато при Влайчо е било ограничено. Той си е водил дневник, имал е усещане за источност. Носил в себе си усещане за мисията си, кой е и защо е на този свят. Негов небесен закрилник е св. Стефан. Първохристиянски мъченик, екзекутиран в името на Христос. Той му говори и разкрива бъдещето. Когато получава информация, Валйчо се затваря три дни и ги записва.

Някакво послание, което е оставил Дядо Влайчо?

Нещо, което ме впечатли и което съм записал на гърба на книгата ми: "Радвайте се на трудностите - те са двигател на живота … Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине". И той го прави.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg