Проф. П. Павлов: "За нас Балканската война е освободителна"

Днес, 5 октомври, се навършват 100 години от деня, в който за България започва първата Балканска война (1912-1913), една героична епопея за освобождението и човешките права на българите в Османската империя. В черквата "Свето Успение Богородично" в Стара Загора на 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд прочита манифеста за обявяване на война на Османската империя.

Историческите предпоставки за избухването на войната са заложени в несправедливите решения на Берлинския конгрес (1878), който оставя големи територии, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население в пределите на Османската империя. По силата на Берлинския договор държавата ни е разпокъсана на няколко части като Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана.

През 1912 г. балканските страни се вдигат да освобождават сънародниците си, но България е единствената, която се стреми към обединението на земи с преобладаващо българско население.

Според статистически сведения от различен произход в Македония по онова време живеят около 1 200 000 българи или над 53,6% от общото й население. По същото време в Одринска Тракия има около 350 000 българи, които представляват 35% от живеещите в областта.

"За нас Балканската война е освободителна война. Нашите войници са възпитавани още в армията, че това е смисълът на тяхната служба - да победят противника и да освободят поробените българи. Те воюват за една справедлива кауза, която е осъзната от всеки българин тогава. Имаме изключително висок боен дух.". Така определя Балканската война историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".

Имаме и свръхмобилизационна готовност, над 100 % активност, допълва той.

Участието на хората от Северна България е масово, както и от цяла страна, от емиграцията също, казва историкът. Активността е голяма и от страна на духовенството. Тогавашният Великотърновски митрополит Йосиф става началник на военното духовенство и превързва войниците, дава им преварена вода против болести.

Друг елемент е участието на българската емиграция. Тя тръгва да се връща от Америка, Канада и др. Това са доброволци, които никой не призовава на такава служба, но се връщат за освобождението на поробените българи. Това говори за честна система на национално възпитание. Както от училището, църквата, така и от армията. Били са убедени, че ще победят врага, независимо че турската армия е силна армия. 

"Малко се знае, че има българи от Севера, които се записват в македоно-одринското опълчение. Това са българи, които са млади, непълнолетни и се представят за бежанци от Македония, които нямат документи. Това говори за общонародния характер на войната", казва още професорът.

Според него паметта за Балканската война с течение на времето донякъде е избледняла. Само допреди десетилетия са били живи мнозина участници във войните и независимо, че официалната, предишната власт е била политика на мълчание към подобни събития или тяхното обясняване като завоевателни, в народната памет спомените за войната са изключително живи.

"Аз помня като дете моят прадядо, участник във войната, който с гордост показваше своята рана, получена от войната. Няма българска фамилия, която в една или друга степен да не е засегната във войните за национално обединение, както от първата Балканска, Втората и Първата световна войни, на която тогава са казвали европейска", сочи още Пламен Павлов.

По думите му добра е и инициативата на Държавна агенция "Архиви" да публикува в сайт имената на 48 000 войници, загинали във войната. Питали го защо върху паметници в някои села на Севера няма имената на тези, които ги има в интернет.

"Това е така, защото загиналите на бойната линия са 23 000 души, 3 000 са безследно изчезнали, другите са загинали от болести, разпространени по това време 1912-1913 година. Но ние не бива да ги делим. Всички те са били на предната линия и са воювали за освобождението на поробените българи в Македония и Одринско. Най-вече в Одринско.", допълва преподавателят във ВТУ, който е автор и водещ на свое предаване в национална телевизия.

И споделя, че един хубав момент в отбелязването на 100-годишнината е това, че се е наложило в професионалните среди и в обществото един подход този път войната да бъде видяна от близо. Не само през погледа на генералните щабове, на генералите, на военно командване, правителството, а през погледа на самите участници.

Дава пример за това, че от печат са излезли тази година и добри книги, посветени на участието на българския народ във войната.

Една от тях е спомените на знаменития историк и дипломат Симеон Радев, автор на книгата за Съвременна България. Той е написал две малки книжки, обединени като в том. Те са "Това, което видях в Балканската война", а другата е за Букурещката конференция. Свидетелство от един от най-ерудираните и най-добре запознати с механизмите на политиката българи.

"Беше издаден и дневникът на свещеника Иван Дочев от Шумен. Той е участвал в самите бойни действия като полкови свещеник. Записвал много стриктно всичко, не за да го публикува или направи достояние на хората, а по-скоро децата му да имат спомен от него. Защото има създанието, че на следващия ден може да е загинал. Така че това му придава една изключителна човечност и от друга страна тук е българският патриотизъм, който е преминал в една кристална същност на едни голям българин. Иван Дочев праща записките си на тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит Симеон. Той нямал време да ги обработи и след смъртта му дневникът попада у проф. Петър Диков, племенник на митрополита. Той също умира сравнително скоро и затова тя видя едва сега бял свят благодарние на доц Елизабет Любенова от Института по история, която разчита дневника и го публикува. Той е изключително автентичено и интересно свидетелство за войната", казва още проф. Пламен Павлов.

Излязла е и друга книга с донесения, писма на български владици и свещеници от Македония и Одринско. Акцентът е към заграбване на част от тези територии от нашите нелоялни съюзници сърби и гърци, както и реокупацията на Източна Тракия от турската армия и геноцида, който те извършват върху българското население.

"В тях можем да открием напълно неизвестни или малко известни факти за войната, видени през погледа на човек, който е бил на бойната линия", заключи историкът.

__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg