Росица Ташева: Четенето е романтично и компютърът няма да го замени

Север.бг продължава поредицата си разговори за книгите и хората в България с известната преводачка и писателка Росица Ташева. Тя гостува във Велико Търново, където влезе в ролята на ВИП - книжар на "Хеликон". Успяхме да я отделим от любопитните гости на книжарницата за десет минути, в които тя ни разказа за любимите си автори и книги, работата си като преводач и удоволствието от писането.

Какво ви накара да се включите в инициативата ВИП книжар на книжарници "Хеликон"?

Преди всичко симпатиите ми към книжарницата и книжарското дело. Разбира се, не и на последно място ще имам възможност да се срещна с хора, които са чели моите книги. На някои ще мога да предложа и книги, които харесвам.

Коя книга в момента стои на нощното ви шкафче?

В момента имам една българска книга, на Рангел Вълчанов - "Всички ще умрем, а сега наздраве!". Чета доста чужди книги от френски и английски, за да правим подбор с издателството, за което работа. Трудно ми е да кажа заглавия, защото непрекъснато се менят.

Кои са ви любимите автори?

Те се менят с възрастта. Когато бях на 15 години умирах за Джек Лондон. Не че сега не го обичам, но други автори са го заместили. По едно време харесвах Ремарк, който сега не ми се струва като най-висока литература. Много обичах Балзак, на 18 години се влюбих в Зола. Много харесвам Селин и съм го превеждала. Харесвам хумористична литература. Естествено, големите класици - Илф и Петров, Хашек. По-съвременни също - Джером Джером, а от българските - Вешим.

Относно книгата ви "Колкото до шотландеца", в нея стои закодирана една тънка ирония спрямо българското общество. Не е ли то точно такова, иронично и нечетящо?

Българското общество да е иронично? Ако наистина е такова, това не би било лошо. Но да е нечетящо... Не е чак нечетящо. Българите четат, но предпочитат по-леката литература, защото има океан от книги, много издателства, много литература и от забавното четиво не можеш да стигнеш до сериозното. Зависи си и от човека. Има хора, които продължават да търсят стойностната литература и не мисля, че интернет ще я измести. В интернет не можеш да прочетеш цяла книга, това означава да си извадиш очите. Сега има специални устройства, но все пак е друг контактът с хартията.

По-романтичен?

Може би... Да.

Представете си, че пред вас стои една млада аудитория, която тепърва започва да чете. Какво бихте й препоръчали, за да я омае словото и тя да не изостави книгите?

Трудно ми е да измисля заглавие, но това трябва да е книга на високо литературно ниво и същевременно да е забавна. Досещам се за една такава книга, не бих я препоръчала на някой млад човек, но от този тип е "Името на розата" на Умберто Еко. Тя има дълбоки философски идеи, много сериозни неща, но се чете като криминален роман. Такава книга би привлякла младите към четенето.

В последните двадесет години обществото ни доста се промени. В този смисъл, езикът на някои от произведенията, които се изучават в училище изглежда архаичен. Трябва ли нещо да се промени?

Не трябва да се подменя класиката, нито пък да се изменя езикът. Не разбирам защо хората си казват, че на децата не им е интересно. Училището не е място, където всичко е интересно, ти отиваш там, за да учиш. Няма начин всичко да ти харесва. Не трябва нищо да се премахва. Може би факултативно трябва да се въвеждат по-съвременни автори, но не трябва да се лишаваме от класиката. Старомодният език има своя чар. Подобни схващания водят до това, че много хора, културни при това, определят Андрешко като лош човек. Това не е вярно. Идеята на разказа е за човешката солидарност, а не за плащането на данъците.

Да поговорим за писането и превеждането. Кое ви доставя повече удоволствие?

И двете. Писането е по-трудно. Там се изисква по-голямо съсредоточаване, свободно съзнание, време. Преводът също не е лесен, но писането е по-творческо. При превода имаш основа, която пренасяш на родния си език.

Откъде черпите идеи за творчеството си?

Когато съм решила, че започвам да мисля за книга, насочвам натам съзнанието си. Тогава всяко нещо около мен ми дава идеи. Случвало ми се е да си запиша само една дума, около която да изградя случка. Така докато се оформи сюжет и план.

Как се роди идеята за "Колкото до шотландеца"?

Самият прякор "Шотландеца" е на един приятел на моя син. Трудно ми е да определя как се е родила идеята. Образите са комбинация от хората, които познавам, от случки, които съм изживявал, от действителността, която познавам - предишната и сегашната.

От гледна точка на преводач, какво мислите за писателите и от гледна точка на писател, какво за преводачите?

Човек, когато превежда навлиза в много голяма дълбочина и опознава добре писателя. Не мисля, като Милан Кундара, че преводачът няма право да се отклонява нито на йота от това, което е написал писателя. Преводачът превежда смисъл, а не думи. Понякога може да се променят думите, макар че има писатели, които ненавиждат да се променя словото им. Но това е в интерес на превода. От гледна точка на писател... Скоро превеждахме на френски една част от "Колкото до шотландеца". Работих с една прекрасна преводачка и беше променила някои неща, аз не казах гък. Звучеше страхотно на френски, беше запазен както смисълът, така и шегата. Ако имам преводач, аз бих му дала свобода.

Коя книга преведохте с най-голямо удоволствие?

Това беше "Пътешествие до края на нощта" на Селин. С огромно удоволствие превеждам и Кундара. Има една френска авторка на криминални романи - Фред Варгас. Превеждам я с огромно удоволствие. И в тримата автори има голяма доза хумор, може би е заради това.

Последно, между писането и превеждането, остава ли ви време да четете книги за удоволствие?

Стига ми преди да заспя. Успявам тогава да прочета по нещичко.