Самоводската чаршия със свое лого
Купуваме ли си оригинални сувенири при пътуванията ни в чужбина? И обратно - отнасят ли със себе си чужденците традиционни наши продукти? Или китайските стоки - добри копия на автентичното са завладяли света? Въпроси и с повече известни, и с по-малко неизвестни.
На тях се опитаха да отговорят лектори на кръгла маса на тема: "Културният туризъм – в спомени и преживяване" (за и против индустрията на сувенирите). Модератор бе доц. Ирена Бокова.
"Всеки си прави снимки от пътуванията си в чужбина. Купуваме си сувенири. Участваме в атракции. Това като се върнем у дома спомага отново да съприжевеем събитията", посочи Бокова.
Някои майстори у нас, за да покажат изработките си дават да ги пипне туриста или пък плетачки, грънчарки също включват госта в дейността си. Или сами правят творбата си пред тях. Това също е съпреживяване и докосване до традициите.
Как е по света?
"В Швейцария пример, в един от кантоните кравата е гордост на местните. Но не онази лилавата, която виждаме в рекламите, а тъмна на цвят, която дори не е млекодайна. Тя е за участие в бой. Това е местна традиция, която умело се развива и не се експонира, макар да се смята, че това е гордост. Друга традиция е кучето Санбернар. Порода, разработена в едноименния манастир. Било е куче-спасител. Тези кучета отдавна вече не се използват за спасители, заместват ги немските овчарки вече. Но в туристическия регион основна марка е кучето, с малко буренце на врата. Там са слагали коняк и когато то намира човек, на пострадалият в преспите му се давало да пие за сили. Там предлагат да се снима туриста с тях. Кучето е превърнат в марка, сувенир", казва Бокова.
В други страни оригинални са подправки, с това свързваме определената страна. Те се продават по улиците, уханни и привличащи.
В Китай известни са прочутия китайски чай, както и прочутата червена керамика. След десетата година той ще ухае на жасминов чай само с топлата вода, която се сипе в чайника. Така тръгват легендите и митовете. Нито един сериозен бизнесмен не си тръгва без този сувенир.
Дискове, порцеланови чашки, които опроменят цвета си с течност в тях, а иначе са прозрачни на светлина, нефрит, шишета русивани вътре, шалове с различни мотиви, ветрило, бамбукови пръчки са оригиналните неща с които всеки турист си тръгва от Китай и свързва с това страната.
С какво чужденците свързват нашата страна?
Разбира се розовото масло или грънците. И макар и розата да е символът на България, хората в туристическия бизнес знаят добре, че не българското, а китайското розово мускалче е купувано от туристите.
Така логичното продължение на темата на кръглата маса бе и сувенирите, които туристите си купуват от Самоводската чаршия във Велико Търново. Купуват ли си истински продукт?
За това се е погрижил вече Цветомир Бояджиев, управител на Общинската туристическа агенция "Царевград Търнов". По негова идея художникът Дамян Бумбалов е изработил лого на Самоводската чаршия. С него оригиналните ръчни изработки на майсторите ще могат да се открояват от копията и с цел гаранция, че са българско производство.
Тепърва новото лого ще се популяризира в интернет и сред турагенциите.
За да покаже, че си заслужава да се набляга на оригинала, Мария-Елена Шабо Наден, общински съветник от Байон представи оригинална шунка. Тя е специалитет на френския град. За неговото осоляване е нужна специална сол от солници и се суши 6 месеца при специални условия.
Мария-Елена посочи, че гастрономичния туризъм във Франция е във възход сега. Страната е известна със сирената си, виното и гъшия дроб. Байон пък е известен с шунката от свински бут, шоколада и пастета.
Освен кулинарните традиции като туристическа атракция, по време на кръглата маса бе представена и конкурсната програма на "Винобалканика” от енолога Димитър Димов.
Целта на конкурса е популяризиране на местните сортове, а именно от Балканския и Черноморски регион.
"Идеята е да върнем старите сортове и типиката на регионите, като и запазим биоразнообразието, да засилим връзките между самите региони и да се запазят традиционните винарски практики. Да не са само френските сортове известни. В Гърция например има над 2000 местни сорта, а у нас има само 10. Т. е. когато идват чужденците у нас да можем да им преложим местни сортове, характерни за нашия регион. Например "Гъмза" има на много малко места в света, за разлика от "Каберне Совиньон". Това е и с цел развитие на винения туризъм и включване на винени маршрути при посещение на чужденци, включено в турпакета им", поясни Димов.
Накрая на презентациите, всички присъстващи имаха възможност да опитат от вкусния байонски бут и по чаша вино.
Организатори на кръглата маса бяха "Царевград Търнов” ЕООД и Нов български университет. Тя се проведе по време на Международното туристическо изложение "Културен туризъм" 2013 във Велико Търново.
