Самуил Стоянов: "Аз "произвеждам" творбите си за хората, които се срещат с мен чрез тях, а не за целия свят"
Самуил СтояновСдружение "Идействие"
Безспорно един от най-атрактивните участници във фестивала за съвременно изкуство "Тетрис" бе Самуил Стоянов - художник и културен активист. Третира разнообразни теми от настоящето, опитвайки се да изследва различните им аспекти, които го интересуват. Понякога със скептицизъм, често използвайки остра ирония.
Прави впечатление богатата ти автобиография с изяви у нас и в чужбина. А ти избираш да живееш в Добрич. Защо?
Причините са много и най-различни. Що се отнася за мен самия, като художник и за работата, и кариерата ми, избрах да живея тук най-вече, защото смятах, че би трябвало с настоящите технологични възможности това да не е пречка. Преимуществото е, че се чувствам по-свободен финансово, не се налага да съм конвертируем на всяка цена. Друго нещо е, че обичам да ме вдъхновяват обикновени неща, аз почти не правя екстремно и шокиращо изкуство. За мен е важно да третирам малки теми, които са илюстрация на нещо много голямо, а какво по-добро място от провинциален град в равнина, на 30 минути от морето.
Не ми харесва презумпцията, че всеки художник, за да успее, трябва да живее в голям град или супер арт столица. Не се заблуждавам, че мога да продавам така както, ако живея на по-удобно за колекционери, галеристи и арт дилъри място, но това не е и главната ми цел. Не, че не бих искал да живея от това, което правя. Напротив, с най-голямо удоволствие.
Това можем да го наречем и екология на пространството или средата, защото аз не черпя идеи и мотивация от големите градове, арт среди и пазар. Зависи каква технология използваш, за да живееш или да произвеждаш нещо. Може да произвеждаш ток с дизелов генератор, но може и с водна турбина. Може да си купиш пакетиран хляб, но може и сам да си го произведеш. Има ресторанти за двама, има и такива на четиридесет и третия етаж на не знам си кой хотел. Аз "произвеждам" творбите си за хората, които се срещат с мен чрез тях, а не за целия свят.
Много от работите ми са дигитални или се състоят от файл и инструкция, т.е. могат да бъдат изпълнени и без да присъствам лично.
Родил съм се в Добрич, но в никакъв случай не съм шовинист, просто тук ми е удобно и вдъхновяващо.
Разкажи за инсталациите, които представяш във Велико Търново. Как ги подбра и какви са посланията, които отправяш към публиката?
Работите, които показвам са различни по техника и тематика, но мисля, че си съответстват. Две са на закрито и две в откритото градско пространство. Подбрах ги предвид това, че никога не съм показвал нещо в този град, а и с оглед характера на фестивала.
Всички те са вече показвани, една от тях – "10 минути Национален природонаучен музей", в момента участва в Петото Московско Биенале за съвременно изкуство, което се откри миналия месец. Тя представлява 10-минутно видео, в което аз стоя в различни помещения на музея и въртя над главата си електрическа крушка. Видеото е продукция на фестивала Sofia Contemporary 2013 и за първи път беше показано там. Имах много добри отзиви. Надявам се и в Търново да се е харесала.
Другата работа, с която ще участвам, е светещото табло "Как виждаш България?". Това е най-репродуцираната и мисля - най-известната ми работа. В този й вид тя съществува от 2007 г., когато я направих след спечелен конкурс на Външно министерство. Оттогава тя е показвана много пъти в България, също в Москва, Ротердам и Мадрид. Представлява модифицирана таблица за проверка на зрителната острота.
Другите две работи представляват намеса в градската среда, като и двете са под формата на афиши или нещо като обяви, но с малко по-необичайно съдържание. Едната работа се нарича "Злато" и наистина има послание, но всеки трябва сам да си го прочете.
Другата работа "Разговор" илюстрира въображаем диалог между двама души по мобилен телефон, като третира нашумялата в последно време тема за подслушванията, но също така и въпроса за трудностите пред искреното общуване между хората в общото пространство "сплетено" от различни мрежи.
Над какво работиш в момента? Какви са темите от настоящето, които те вълнуват?
В момента подготвям самостоятелна изложба за галерия Formato Comodo в Мадрид за пролетта. Ще направя две-три нови работи. Имам идея за едно видео, което съвсем скоро ще заснема. Проектирам също един движещ се обект. Преди няколко седмици бях на откриването на Биеналето в Москва, а току-що се прибирам от остров Свети Ахил в Гърция, където участвах в снимки за документален филм.
Това, което ми направи най-силно впечатление в последно време и, на което ми се иска да реагирам със своя работа, но все още не знам как, е представянето на новия треньор на "Левски", на което така наречени фенове го съблякоха, онагледявайки своята наглост и деградация.
