Сборникът "Ние в науката и науката в нас” беше представен в пети корпус на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий”.  Поводът бе 50-годишния юбилей на проф. д-р Петко Петков, председател на местния клон на Съюза на учените, преподавател и зам.-ректор в местната Алма матер.

Срещата започна с уводни думи за юбиляря от проф. Иван Харалампиев, който е почетен председател на СУБ - В. Търново. След това проф. Христо Глушков представи сборника и се спря на приносите на повечето автори в тома. Прочетени бяха и благодарствени думи от проф. Рита Гришина от Руската академия на науките, която заедно с още трима руски учени участват с трудове в сборника.

Включи се и свещеноиконом Славчо Иванов, който освен приветствие към юбиляря, е автор и на една от публикациите като докторант във ВТУ. С приветствие към проф. Петков се обърна и доайенът на Историческия факултет и настоящ омбудсман на ВТУ доц. д-р Владимир Попов. Директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора доц. Светла Димитрова отправи също поздрави и от името на колегите си от музеите в Стара Загора и Казанлък и Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа.

Проф. Петко Петков благодари за оказаната чест на колегите си от СУБ - клон В. Търново, които са инициатори за издаването на сборника, както и на всички автори, участвали със свои разработки в тома. Той изрази надежда, че въпреки тежката ситуация в страната и ожесточените страсти, волята и стремежът за единение около изконни ценности е един от начините да се надмогне пагубното озлобление, обхванало всички социални слоеве.

Неслучайно в началото на сборника той споделя убеждението си: "Настоящият сборник, включващ трудове от различни научни области на автори, мои учители, колеги от България и от чужбина и  докторанти, ще бъде не само приносен, но и показателен за това, че всички ние – изкушените от Науката – сме орисани да бъдем особена духовна общност с изключително важна роля в обществото".

Сборникът "Ние в науката и науката в нас" съдържа приносни изследвания на петдесет български и чуждестранни учени, свързани не само творчески, но и житейски с юбиляря – проф. Петко Петков. В него със свои трудове участват професори, академици, историци, юристи, филолози, етнолози, теолози, музейни работници, учени и преподаватели от ВТУ, Софийския университет, Национален военен университет, Варненски свободен университет, УниБИТ, Институт за исторически изследвания при БАН, Руска академия на науките, Център по българистика към Харковския държавен университет, Тараклийския университет в Молдова, музеите в Търново, Ст. Загора, Казанлък и др. Основната част от публикациите са на историческа тематика, но освен тях са включени и изследвания на учени филолози, юристи, икономисти, етнолози и теолози.

Сборникът е издаден със средства на спонсори и издателство "Фабер". 

Ето, какво сподели проф. Петко Петков за Север.бг:

Проф. Петков, каква е равносметката Ви до момента за тези 50 години?

Човек на 50 години е в разгара на силите си. Имам, слава Богу, много приятели и цяла седмица празнуваме моята 50 годишнина с най-различни групи.

50 години на какво са начало? Какви са вашите цели и амбиции?

Началото на другата половина от столетието. Ще продължавам да живея. Нито съм вманиачен в длъжността, която заемам, нито броя години и дни. Имам достатъчно хубави поводи, хубави хора край себе си, много лични приятели и много добро семейство, така че аз имам за какво да живея.

Вие сте преподавател на много студенти и сте ги научили на много неща. Вие какво научихте от тях ?

Да имам широко сърце и открит кръгозор.

Като историк как бихте коментирали обстановката в страната в момента?

Многоапектна е обстановката. От една страна като че ли ни залива омраза и злост и нежелание за разговор. От друга страна щом можем с вас да водим този разговор, като студент и преподавател и като хора, които имат какво добро да си кажат, значи има надежда. И как иначе, ако ние не вярвахме в надеждата, в хубавите неща, които могат да ни се случат? Да вземем задружно да се хвърлим от лобната скала на Царевец... Няма друг начин, освен да си говорим и да се уважаваме. Няма друг начин, освен да разберем, че нашата държава от нас зависи. Това е, което казва председателят на Съюза на учените в страната и историкът. Нямали сме друг път в историята такова изпитание. Имали сме по-тежки моменти откъм духовна и материална криза. Много по-тежки изпитания от това сме имали след Първата световна война. Много по-яростна конфронтация след Втората световна война. Обаче такава липса на видима надежда и на упование никога не е било. И сега се проверяват хората. Кой какъв е и на кой наистина му пука за България.

А накъде върви науката?

Тя науката си върви след всеки, който я прави. Науката няма пътека, освен институционална, която й задават институциите, законодателят и учени като тези от нашия съюз. Иначе всеки сам си прави според това, колко може, докъде му стига взора и таланта. Защото няма как наука да се прави без лични качества. А пък учените се признават, както и всеки майстор, от другите майстори. Не от обществото като цяло, защото, ако обществото трябваше да каже кой електротехник е по-добър - пази Боже. Ако обществото трябваше да каже, кого да изберем да строи атомна електроцентрала – пази Боже. Затова майсторите в един занаят казват кой е майстор. Същото е и в науката.

Студии и статии в сборника "Ние в науката и науката в нас":

Проф. дин Андрей Пантев, Историята не е едносезонен Вивалди.

Акад. Константин Косев, 137 години от Априлското въстание.

Проф. дин Петър Тодоров, Паметна дата в новата история на Добруджа.

Проф. д-р Радослав Радев, Историята като събитие и тайна.

Проф. д-р Анчо Калоянов, ''Планът Кантакузин” в Слово за свършека на света през 1492 г.

Доц. д-р Андрей Андреев, Каква е съдбата на патриаршеската библиотека? (една версия).

Проф. д-р Хитко Вачев, Приемственост и промени в структурата на "Търновската Света гора” през епохата на османското владичество.

Проф. д-р Пламен Павлов, Познатите и непознати български светини в Скопие.

Доц. д-р Сергей Страшнюк, Василий Каразин и Первое Сербское восстание 1804 – 1813 гг.

Проф. дин Вера Бонева, Социалната мрежа на българските светски училища през 60-те и 70-те години на ХІХ век.

Доц. д-р Христо Темелски, Към въпроса за приложението на Екзархийския устав от 1871 г.

Проф. д-р Снежана Начева, Предисторията на българския конституционализъм  и  Васил Левски.

Проф. дин Христо Глушков, Дейността на руския посланик в Париж граф Николай Орлов по време на Руско-турската война 1877-1878  г.

Проф. д-р Николай Червенков, Докторант Иван Думиника, Родният език сред бесарабските българи до 1878 г.

Проф. д.ик.н. Нина Дюлгерова, Берлинският конгрес от 1878 г. - началото на съвременната черноморска политическа история.

Проф. дин Ритта П. Гришина, 10 години след Сан-Стефано. Полемика в руския вестник-журнал «Гражданин».

Проф. дин Иван Стоянов, Документални свидетелства от руските архиви за дейността на първия директор на Народната библиотека по нейното окомплектоване с необходимия книжен фонд.

Проф. дин Велико Лечев, Пети пехотен Дунавски полк в навечерието на Сръбско – българската война 1885 г.

Проф. дин Милко Палангурски, Пасивното избирателно право на религиозните служители в България – част от секуларизационния процес (1879-1911).

Гл. ас. д-р Виолета Стойчева, Държава и църква в "големия разказ” на учебниците по българска история /1879–1945/.

Проф. дин Веска Николова, Една жена в българския дворец. Царица Елеонора – уроци по човечност.

Докторант Димитрина Александрова, Капитан Петко войвода (1844–1900) в българската  историческа литература.

Доц. д-р Марко Златев, 100 години Одринска епопея – реалност и митове.

Проф. дин Радослав Мишев, България от Балканския съюз към Централните сили 1912 – 1915 г. Бележки върху договорните и геополитически аспекти.

Проф. дин Калчо К. Калчев, Антиарменските изстъпления в Османска  Турция през  Първата световна война според един български дипломатически документ.

Докторант Момчил Маринов, Тенденции в стопанското развитие на Казанлъшкия край по време на  войните за национално освобождение и обединение (1912 – 1918 г.).

Доц. д-р Ваня Банабакова, Анализ на технологията на снабдяване на българската армия с хранителни продукти в мирно време в периода 1878 г. – 1947г.

Доц. д-р Росица Стоянова, Благотворителни нагласи в средите на Българската православна църква (края на ХІХ - 40-те години на ХХ в.).

(Доц). д-р Лора Дончева, Православното духовенство в Търновска епархия в годините на "народната демокрация” (по документи от Държавен архив – Велико Търново).

Доц. д-р Людмил Малев, По въпроса за оставката на екзарх Стефан.

Доц. д-р Милен Михов, Паметта за Йосип Броз Тито в Бивша Югославска Република Македония.

Доц. д-р Николай Поппетров, Конструиране на представата за миналото (наблюдения върху времето на прехода).

Доц. д-р Николай Проданов, Национален празник на българската земя – развитието на идеята след 1944 г.

Проф. д-р Цветан Сивков, Юридическо положение на общините според теорията на публичното право от първата половина на 20 – ти век.

Доц. д-р Василка Танкова, Въображения за Търновската конституция след нейната отмяна през 1947 г.

Проф. д-р Борис Велчев, За състава на престъплението по чл. 282 НК.

Доц. д-р Пламен Киров, Съвременни предизвикателства пред плуралистичната демокрация.

Проф. д-р Валентина Стоянова, Начала на икономическата теория и практика в България.

Гл. ас. д-р Росен Русанов, Теократичните принципи на папоцезаризма на Римската църква през ІV-V век.

Свещеноиконом Славчо Сидеров Иванов, Чинът на умиване на нозете на Велики четвъртък: установяване и историческо развитие.

Доц. д-р Мария Иванова, Петковден в народния календар на българите.

Доц. д-р Маргарита Карамихова, Аязмо в частен имот.

(Доц). д-р Анка Игнатова, Проблемът за достъпа до информационните ресурси на българските музеи (основни аспекти).

Доц. д-р Светла Димитрова, Научни приноси на възпитаници на Историческия факултет на ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” от РИМ-Стара Загора.

<< Sever.bg във Facebook >>