Скачащи кокили за хора, които търсят адреналин
Продължаваме да ви срещаме с лицата от Фестивала на уличното изкуство, който се проведе във Велико Търново на 21 и 22 юни.
Тодор Павлов е от Велико Търново, но живее в София. Занимава се с видео-монтаж и работи във фирма, която прави софтуери за телевизии. Но не тази негова дейност е обект на настоящото интервю. Тодор обича да много да скача... на кокили.
Ето какво ни разказа той за скачащото си хоби, което е алтернативен начин за предвижване и спортуване:
От колко време се занимаваш със скачащите кокили?
Аз съм голям почитател на екстремните спортове, много обичам да карам маунтин байк, да се катеря, да правя всичко малко по-щуро и нестандартно. Преди три години видях кокилите в интернет, тогава ги нямаше в България. Малко по-късно във Варна, където следвах, видях едни хора на такива кокили, пробвах ги и си казах, това е моят спорт.
Започнах малко по малко да се интересувам. В последствие си купих от интернет и тъй като нямах много голям бюджет се спрях на по-евтин модел, който съответно се счупи. Тогава реално разбрах, че ако искам да се занимавам малко по-сериозно ще в по-добре да си купя най-добрия модел. Постепенно реших, че това е свободна ниша в България. Говорих с австрийската фирма, производител, сключихме договор и в момента съм ексклузивен дистрибутор на най-добрия модел скачащи кокили в света за България.
Какъв е интересът към тях?
Интересът е огромен. От гледна точка на това, че като те видят на кокили на всички им е много интересно, всички искат да пробват, всички са много заредени и усмихнати. Интересът да се пробва и да се види какво е усещането е много голям. Продажбите обаче не са много, тъй като тези кокили са по-скъпи за българските стандарти. Това е нов спорт, не е популярен и хората имат нужда да свикнат реално с нещо ново, за да го възприемат. В момента мисля, че цената ги спира да си купуват.
А какво му е хубавото на този спорт?
Много неща са хубави. Например може да правиш джогинг, да бягаш, да скачаш, да правиш акробатични номера. Натоварват се 98 на сто от мускулите на тялото. Адски добре е за перисталтиката, кръвообръщението, коленните и ставните връзки. Има огромно приложение в медицината. Тъй като децата имат много нарушена походка, някои имат леки изкривявания, в Австрия много физиотерапевти ги качват на кокили. Защото когато си качен на кокили трябва да ходиш максимално в изправен, краката ти да са успоредни, а не наклонени напред, назад, наляво или надясно. Това съответно помага много при някакви усложнения. При възрастните хора ходенето на кокили е много полезно за колената и ставите. Ти знаеш, колкото повече остаряваме, ставите ни започват да се изтъркват и се появяват проблеми. Като се качиш на кокилите цялото отрицателно влияние върху колената и ставите пада върху пружините, които не усещат натоварване.
Могат да се използват и от хора, които търсят някакъв адреналин и екстремност. Могат да се използват и от хора, които просто искат да се раздвижат или просто искат да спортуват нещо алтернативно. За жените също са много полезни - като антицелулитна мярка, като начин за разтягане на кожата, за оформяна на по-добри крака. Всичко, което казвам е тествано от физиотерапевт, има сертификати за тези неща. Реално доста широко приложение имат скачащите кокили.
Колко са високи те?
Самите кокили, ако ги измерим като височина, са високи около 80 см., като те вдигат от земята на около 40 см.. Конструкцията им е такава, че представляват извити пружини. Колкото повече скачаш върху тях, толкова по-нависоко те изстрелват. Реално световният рекорд в момента е 2,64 м, което е доста. Аз лично скачам 2 метра във въздуха.
Как предпочиташ да ги използваш като спорт или за акробатични номера на улицата и по фестивали като този тук, във Велико Търново?
Правя и двете. Аз съм много спортно активен и за мен кокилите са предимно спорт. Мога да правя шпагати, много високи скокове, салта. Най-много ми харесва да бягам и скачам с тях. Аз обичам адреналина.
Скоро се снимах в новия клип на Графа и Михаела Филева "А дано, ама надали". Тази година специално имаме голям напредък откъм участия по събития и пърформанси. Продажбите ни не се развиват, но пък хората ни търсят. Освен, че ги продаваме, правим PR кампании, тиймбилдинги. Гледаме да покриваме една широка гама от услуги. Ако искаш да раздаваш флаери на кокили, това в момента е най-атрактивната реклама у нас, в София имаме такива раздавания понякога два пъти в месеца. Цените са малко по-високи, но ефектът е по-висок от другите методи за реклама.
Толкова ли е лесно да се ходи на тях?
Да, лесно е. В началото е малко шокиращо. Аз съм свикнал с тях и при мен изглаждат все едно са ми краката. Малко по-голям е стресът, когато се качиш за първи път. Трябва да си намериш баланса. За да си на кокили означава постоянно да си в движение. Няма как да спреш на едно място, защото падаш. В началото е малко стряскащо. Но когато те обучи инструктор, можеш да се научиш след 10 минути. След около две-три качвания, се научаваш, можеш да си ходиш спокойно и да тичаш. Има хора, които за три-четири тренировки, в рамките на два-три часа, се научават да скачат.
Кое е най-екстремното нещо, което си правил?
Налагало ми се е в движение да прескачам с кокилите разни препятствия, за да не стане някакъв инцидент. Веднъж паднах с 30 км в час в центъра на Варна и по някакво стечение на обстоятелствата и чист късмет паднах точно както трябва и ми нямаше нищо, само едно натъртено бедро. Обичам да прескачам някакви неща, да скачам много на високо, от което има доста адреналин.
Иначе съм скачал 10 пъти с бънджи един след друг без да спирам. Освен това обичам да катеря върхове на бегом. Джангал и Вихрен съм ги качвал бягайки, въпреки силните ветрове.
Каква е следващата ти цел?
Бих искал да започна да давам уроци, да вляза в училищата, да карам активно децата да спортуват с кокили. Искам да направя собствена школа съответно да тренирам големи и малки.
В личен план, ще се ориентирам малко повече към спорта. Бих започнал работа в много голяма спортна фирма или да си изкарвам основния доход чрез спорт. Говоря за някаква бяла спортна работа, разбира се.
Как успяваш да съвместяваш спортното си хоби с работата?
Аз обичам да създавам и да правя нещо, което да има моментална реакция върху хората. Занимавам се с видео-монтаж и е много хубаво, че мога да правя продукт, който достига веднага до хората.
Но при всички случаи ще останеш в България и ще се опиташ да го развиеш този спорт?
При всички случаи моите планове, смело мога да кажа, следващите 4 години, са да остана в България и да развия спорта със скачащите кокили. Ако по една или друга причина плановете и целите ми не станат, бих заминал в чужбина. За съжаление, нещата тук стават много трудно, дори с много планиране и с много безсънни нощи, инвестиции, разговори, има много фактори, които ти пречат.
