Стефан Божков: "Когато правя някаква работа, трябва да я преболедувам, да ме измори, да извади много неща от мен"
Сдружение "Идействие"
Художникът Стефан Божков бе сред акцентите в програмата на фестивала за съвременни форми на изкуството "Тетрис", който се проведе във Велико Търново. Той представи инсталацията "Kunst macht frei" или "Изкуството те прави свободен". В пространството на една от панорамните тераси на улица "Стефан Стамболов" той изгради стена (въпреки неблагоприятните метеорологични условия), чиято повърхност наруши с чук, написвайки "Kunst macht frei".
През юни тази година ви срещнахме с автора, който представи заедно със своя колега Валери Чакалов, съвместната изложба "Храна изкуство наркотици" /Food art Drugs/.
Днес представяме на вниманието ви разговор с автора, провокиран от изявата му в старата столица, за изкустовото, твореца, публиката...
Разкажете малко за идеята. Бързо ли се появи и то именно за участието Ви на този фестивал?
За мен хората, които се занимават с изкуство са най-свободни. Само свободният човек може да се занимава с изкуство. Ангажираният политически или по някакъв друг начин човек не може, защото тогава то няма да бъде толкова чисто, искрено и толкова явно.
Немската дума за изкуство kunst, лично на мен, ми харесва повече от английската art. Може да се направи и лека препратка към онзи текст "art by macht frei", който е бил ужасяващ за всички хора, които са вкарвани в концлагерите. Аз го го замествам с Kunst macht frei. Истиността е за мен изкуството.
Много странно е съвпадението, че успоредно с "Тетрис" тече и международният журналистически форум, чиято тема е приблизителна на фестивала - "Медиите и социалните каузи". Исках да я направя тази работа отдавана. Имаше подходи към идеята още преди години. Но винаги една работа трябва да си намери времето и мястото. Не трябва да се избързва или пък да се бави прекалено много някоя идея. Явно сега й е дошло времето да се появи. Помислих си, че това може би е най-удачното нещо, което може да направя за Велико Търново.
Нека да видим как ще приемат провокацията великотърновци, които за съжаление не бяха много активни.
За тези неща ние не можем да виним хората. Всеки човек има нужда от различни неща, има различни приоритети. Хората са подтиснати и притиснати до безумие. Мога да кажа, че всъщност на артиста му е най-трудно. Защото той е един самостоятелен воин, който създава красота и раздава любов. А пък дали ще бъде разбран, това е друг въпрос. По-скоро времето отсява и пресява. Хората, те ще минат, ще видят, на някои ще им хареса, на други - няма. Не е задължително да го харесат.
Чувствали ли сте някога неразбран и ако да, лесно ли се преодолява това?
Хората не са длъжни да разбират идеите и прищявките ми, това, което съм направил и, което искам да направя. Не всеки мисли като мен. Но със сигурност не е имало такъв момент да се чувствам неразбран. Всеки човек има право на мнение. Никога не съм се засягал от това, че някой не ми е разбрал работата. Това е под достойнството ми, това е държане на примадона.
Върху какво работите в момента?
В момента в главата ми има адски много неща. Както казах, изчаквам за всяко нещо да му дойде времето. Никога не напъвам и не пресирам нещата. Случвало се е понякога да не направя нищо, просто да наблюдавам и събирам впечатления, да се обогатявам по някакъв начин, да разглеждам, да пътувам. В даден момент идеята идва и избухвам. Аз не съм от хората, които стават сутрин и започват да работят. Много ми е особена нагласата. Същевременно рязко мога да премина в някаква друга стилистика. Мога да седна в къщи да правя малки гравюри и в следващия момент да се захвана с нещо мащабно. Аз не съм един занаятчийски мислещ артист, защото всичко искам да ми е интересно. Когато правя някаква работа, аз трябва да я преболедувам. Тя трябва да мине, да ме нарани, да ме измори, да извади много неща от мен. Всичко трябва да изживея вътрешно.
А до каква степен експериментирате?
Постоянно. Артистът трябва да запази детското в себе си. Едно дете, когато види играчка, трябва да я развали, префасонира, после може да си направи нещо друго, но трябва да я опознае. Всъщност, експериментите са точно това. Аз и затова не ставам за шофьор, защото там се опитах да експериментирам и това не е добре, най-вече за околните. Отказах се и от други неща, при които има правила. Слава Богу визуалните изкуства позволяват експериментирането и това да бъдеш винаги изненадан от материала, да можеш да го почустваш.
Загърбихме ли старите изобразителни форми заедно с традициите?
Аз не мисля, че има остаряли форми. Всичко това започна да се събира, размива, няма вече твърди граници. Когато правя нещо, казвам работа върху платно, върху хартия... Днес можеш да бъдеш авангардем и съвременен, дори с живопис, ако правиш графика. Важното е творбата да звучи убедително и действително да ти говори за съвремие. Не може да остарее някаква техника, остарява само мисленето.
Изкуството, освен въздействащо, трябва ли да бъде възпитаващо?
Изкуството възпитава, защото дава някаква вид естетика. Когато погледнем нещата около нас, които ни заобикалят, ние виждаме какво е създал Господ. Артистът просто допълва и префасонира вече създаденото, прави едно продължение. Възпитанието идва с представянето на качествени неща. Културата отдавна е потъпкана в България. Това да се унищожат мислещите хора у нас, бе една нарочна стратегия, според мен. Унищожи се възпитанието и се посочиха други неща като ценности. Но изкуството може и това е всъщност е задачата му. Тук са визуалното изкуство, музиката, което според мен е най-великото изкуство, то е най-манипулативното - на музика можеш да плачеш, да обичаш, да правиш секс, да убиваш, да тръгнеш на поход. Това не може да стане, гледайки една картина.
Каква музика слушате?
Разнообразна. Аз слушам абсолютно всичко, без чалга. Музиката много ми помага за нещата, които правя. Има неща, които съм правил на циганска музика, други на класически концерти.
Какъв мечтаехте да станете като малък?
Какъв ли не. Аз исках и актьор да стана. Много обичах и да пея. Много спортувах. Артистичното явно ми е било заложено и Слава Богу.
Наследствено ли?
Майка ми баща ми, Бог да ги прости, бяха артистични хора. У дома много неща в областта на изкуството бяха на почит - литературата, музиката. Може би този заряд ми е останал от тях. Никога не ми е налагано мнение какво да го правя и какво не. Просто бях оставян от либералните ми родители сам да си нося отговорността за абсолютно всичко, с което се занимавам и правя. Всяко нещо трябва да се прави с много любов, без да те интересува финансовият резултат, какво ще получиш за това. Трябва да си свършиш работата, за която си се появил на този свят и да я свършиш добре, колкото ти позволяват силите. Оттам нататък - раздавай и получавай любов!
