Тодор Найденов: "Пчеларят да не чака на държавата"

С Тодор Найденов се срещаме, за да разберем пред какви нови предизвикателства е изправен пчеларският бранш,  как се развива секторът у нас и потребява ли българинът пчелни продукти. Използваме дългогодишния му опит и рутина, за да изясним и на какво, и на кого може да разчита българският пчелар.

Г-н Найденов, пчеларите са изправени отново пред нови предизвикателства. Този път ЕК не разреши директни плащания за сектора, не само у нас, но и в цяла Европа. Какво означава това?

Така е, за съжаление. На 28 юни завършиха преговорите между ЕП и Съвета на Европа. ЕК пък е органът, който изработва всички документи и ги представя на Съвета за преговори с ЕП. В крайна сметка се договориха по Общата селскостопанска политика /ОССП/ като едните отстъпиха за едно, другите - за друго, намалиха сумите за разходи, увеличиха за други неща и достигнаха до крайното решение за пчеларите - няма да има европейски директни плащания на пчелно семейство. Така 28 юни беше черен ден за нас. Борбата, която водихме две години упорито, претърпя неуспех. Толкова много направихме, проглушихме им "ушите" на тези в Европа и всички знаят, че България е инициатор, че ни подкрепя Франция и други страни. Но част от европейските държани не поискаха увеличение на бюджета или разместване на парите вътре в бюджета. ЕК прие да няма субсидии. Страшен удар е това за бранша. Какво означава това - остава пчеларите да разчитат само на себе си или да са постоянно "наведени" към правителствата и да се молят за помощи.

Остава само Програмата за развитие на пчеларството, която е с разширен обхват, но не с повече пари. Според нас, пчеларите, като разширим обхвата на дейностите ще се разпилеят повече парите. Освен това, този разширен обхват хваща и дейности, свързани със земя, която обработват. Няма съществено значение за българското пчеларство това. Но, ние Програмата я ползваме най-рационално. Другото, което остава за сектора, е дребният фермер по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Малкото селско стопанство по една дефиниция е това, което обработва до 3 ха или 30 дка земя. Но разликата между българското и западното земеделие е, че при западните винаги в основата е земята, в съотношение с отглежданите животни. При нас е различно. Един се грижи за земята, друг отглежда животните. Не знам и аз, през новия програмен период, каква ще бъде дефиницията за малкото земеделско стопанство и дали пчеларите ще се включат в него, ако не обработват земя. По мярка 141 досега имаше изискване най-малко 10 дка да се обработват и с натрупване на икономическите единици ставаше, получаваха пчеларите субсидии. Но ако дефиницията се определя от националните правителства за съответната държава, тогава трябва спешно пчеларите да си изяснят този въпрос и дефиницията да включва пчеларство без обработване на земя. Защото повечето пчелари само гледат пчели. Иначе е разпиляване на усилията им да обработват 5-10 дка земя. Така че има проблеми, които трябва да се решат и от тях зависи как ще се решат в тяхна полза.

Пчеларството го няма и в списък за пазарна подкрепа...

Да, там бяха изброени различни сектори. Беше включен и тютюнът. Но впоследствие той пак отпадна. Причината е, че има решение на ЕП да не бъде финансирана с пари на данъкоплатците, защото е нещо вредно. Така след 2014 година няма пари за тях. Но и нас, пчеларите, ни няма. Там обаче, трябваше да се вкара пчелоопрашването като дейност на пчеларя, много пъти съм предлагал това. Защото по нашите закони не се субсидира това. А то е двустранен акт между арендатора и пчеларя.

Въпреки тези негативи, в последните няколко години доста, дори и млади хора се ориентираха към пчеларството...

Няма пари в него. То е само работа, труд и много рискове. Ако нямаш доходи от друго място да го поддържаш, просто загиваш. Вярно е, че ако е богата годината и природата даде, и пчеларят печели. Но е един от рисковите сектори на селското стопанство.

Все още са ниски и изкупни цени, всъщност от години е така.

Да, независимо че в Европа се вдигнаха цените в последните две години на едро и дребно, у нас стоят на същото ниво. Търговците, които се занимават си държат на своето. Те са малко на брой, лесно се разбират и казват - от 4.00 до 4.50 лева върви килограмът мед. А разходите се увеличават. Примерно една цена от 7 - 8 лева за килограм е поносима сума. Да се доближи цената поне до съседните ни страни. В Западна Европа килограм мед струва 20 лева.

Ще се откажат ли българите от този вид бизнес? Става все по-трудно...

Става все по трудно, но и в другите сектори също е трудно и има безработицата. Отстрани наистина се вижда, че е лесно, ей така се печели и хората се ориентират към пчеларството. Затова е и високата смъртност на пчелите, поради неразбиране на технологията на отглеждане им от младите пчелари. Затова не могат да си подготвят пчелите за зимата, когато се зараждат новите пчелички. Правят груби грешки или не им достигат пари за лечение. Затова мрат пчелите, не само от отравяне.

Събужда ли се българинът за "добрата" и полезна храна?

Да се надяваме, че се събужда, ако не за всичко, то поне за някои проблеми. Преди месеци говорихме за пестицидите и за решението на ЕК да ги забрани. България гласува "въздържал се". Излязоха 200-300 пчелари и временното правителство измени мнението си и каза "да" на следващо заседание. И ЕК можа да вземе решение и забрани временно, за две години няколко пестициди. И то от декември ги забрани, което пак е парадокс. Те ще засеят с нивите, ще ги пръскат и отлагат с една година влизането на решението. Това е силата на парите и големите. Пчеларството е дребно.

Как се отнасят потребителите към пчелните продукти? Как се развива пазарът?

Положително. Има вече култура на потребление на пчелни продукти. Но няма достатъчно средства, за да се купува мед. Има повишено търсене на пчелен прашец, прополис и пчелно млечице. Това е в резултат на добрата пропаганда на проф. Христо Мермерски при участието му в различни предавания, и не само той, но малко или много го ограмотиха потребителя. Посочиха му, че натуралните, природни продукти помагат на хората при различни болести. Още повече, че прополисът е натурален, природен антибиотик и другите са синтетични, но са по-силни и ефектът им е голям. Пчелният прашец пък съдържа всички аминокиселини, необходими за функционирането на всяка жлеза в организма. Човешкият организъм е свикнал да поема това, което природата дава. По-лесно го усвоява и има по-голям ефект. Изкуственото е тормоз за организма, който не е пригоден да поема такова нещо. Пчелните продукти са все по-желани за много хора, не само като храна, а и като козметика. Маските от восък вече заменят тези от парафин. Независимо, че той е по-скъп продукт, но козметичките виждат положителен ефект. Човек поема положителните неща не само чрез устата, а и чрез кожата - лице и ръце.

А от медът, кой е по-предпочитан?

Предпочитан е билковият мед, букетът. Той съдържа лечебните свойства на растенията, от които е извлечен. Други, търсят акациев, манов. Търсенето се повишава, но лошото е, че хората купуват от търговци на дребно, не от производители. Лъжат се и от евтината цена. А той е купен от производител, който продава мед на две-три години. А медът е полезен, когато е пресен. Защото биологичната активност на пчелните продукти са най-високи, когато се пресни.

Важно е потребителят да знае ...

Важно е, потребителят да има доверие на този, от когото купува мед. Първо да си го купи от производител, който познава и знае, че има хигиенични навици, не използва безотговорно отрови, лекарства. Второ - да си купува мед в период, когато се добива, след слънчогледа, след билките, до началото на август и да си купи за цялата година, ако може, още от пчелините, когато го вадят натурален, за да се види какво се купува и от къде идва.

Каква беше реколтата тази година?

Изключително добра. Акацията даде достатъчно. За нашия район беше добра. Валежите бяха достатъчно, което бе добре за билките, слънчогледа. Развиха се добре пчелните семейства. Докато други години имаше роене, тази година бе добре за тях. Естествено се размножиха, защото и циклите се получиха така - от акацията събират мед, после залагат пило, идва слънчогледът, изтощават се, и така всичко върви плавно. А когато времето е лошо, повече стоят в кошерите, не работят и се рояха.

Съвет към пчеларите. Вие бяхте дълги години председател на Великотърновския областен съюз на пчеларите?

Пчеларят не трябва да се надява държавата да му даде, а да се бори по-малко да взема от нея. В българската история никога пчеларството не е било облагано с данък. Даже и в Средновековието на пчеларите и търговците на пчелни продукти царете са давали грамоти, да минават без данъци по пътища, мостове. Има грамоти, запазени в музея. След Освобождението, през социалистическия период, винаги се е подпомагало пчеларството. А сега, ни обложиха с данък, 4% върху оборота от пчелни продукти. Все още не е свален.

<< Sever.bg във Facebook >>