Тони и Ани от "Ламарина" - страната ни бързо наваксва откъм изкуство и култура

Група "Ламарина" са две момичета от Габрово. Тони свири на китара, а Ани - на мелодика. Двете се включиха във Фестивала на уличните артисти, който се проведе през почивните дни във Велико Търново. Свирят кавъри на не толкова популярни парчета, които обаче са им любими и желаят да споделят с повече хора.

А: Ние сме много добри приятелки от детинство.

Т: Много сме близки. Навсякъде сме били заедно, в една компания сме се движили. Ана Мария свири на пиано. Завършила е класическо пиано. Аз, ако трябва да се обоснова - свирила съм две години на китара. Ходила съм на уроци по китара и на солфеж.

Как ви се вижда атмосферата на фестивала на уличните артисти?

Т: За първи път сме на такова събитие и сме много приятно изненадани, защото ние сме малко критични по природа, но тук атмосферата е страхотна и всичко е просто чудесно. Много е приятно и всичко е предразполагащо да си правим нещата както си ги правим.

А: Да, всъщност на Велико Търново много му прилича едно такова събитие. Много се радваме, че това се случва точно тук. Изключително съм заредена с щастливи вибрации от всичко, което се случва.

Т: Да. И отношението, и всичко. Това е много важно - отношението и изобщо комуникацията между хората да се извършва по правилния начин.

А: Много топло и искрено се случват нещата.

Как се възприема уличното изкуство у нас?

А: За момента, като процент, преобладава отрицателното отношение.

Т: Отрицателно от страна на това, че не гледат на теб като пърформър, като на човек, който се опитва да даде нещо и да покаже нещо, което може да достигне до по-широк кръг от публиката. Ами гледат на теб като на човек, който моли по някакъв начин за пари и т.н., което според мен са две коренно различни неща.

Дали има изглед това да се оправи?

А: Младите определено са настроени много положително, обаче преобладава процентът на възрастните хора в страната, чието мнение някак си накланя везните. Аз усещам една тененция, която ще промени нещата. Виждам как с всеки изминал ден това става възможно.

Т: Като цяло, ако говорим за изкуство и култура, е вярно, че по някакъв начин имаме една стъпка назад като разбиране в сравнение с другите страни. От друга страна обаче, бих казала, че наваксваме много бързо откъм проява на култура и изкуство. Има някаква затвореност при първи поглед на нещата, която я няма в другите страни. Дори и да не е чак толкова добро нещото, което виждат чужденците, те първо тръгват с добрата емоция, после търсят грешките. А тук процесът е обратен. Мисля, че това се променя, нагласата на младите се променя. Понеже младите хора вече много повече пътуват.

А: Може процентът на хората, които възприемат уличното изкуство, да е по-малък, обаче техният заряд е много силен и това по някакъв начин уравновесява нещата и ги тласка напред. Има много търсене и желание.

Т: Габрово е прекрасен град. Забелязвам, че има някакво раздвижване там и се случват някакви неща. Има някакво завръщане на младите хора, които пътуват и се връщат там. Случват се някакви неща, което е супер.

С Анито започнахме проекта си в София, докато учим. Беше абсолютно самодейно, без да имаме някакви големи изяви или каквото и да е било. По-скоро той си започна от душа. Ние двете, като се познаваме, харесваме един тип музика, който не можем да слушаме тук, не че не можем, но не се чува, затова започнахме да правим кавъри на наши любими парчета. Обвързахме цялата работа с уличното изкуство. Оказа се, че на хора от всякаква възраст това им харесва.

_____________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg