165 години от началото на образователното дело и създаването на училището, 135 години светско образование и 100 години от построяването на сградата на основно училище "Св. св. Кирил и Методий” отбелязаха в горнооряховското село Поликраище. Юбилейното тържество се проведе в Деня на славянската писменост и култура – 24 май по инициатива на директорката Живка Николакева. То се състоя в салона на читалище "Развитие-1884”. Присъстваха повече от 300 ученици, учители и служители на училището, читалищни дейци, родители, близки и граждани от селата Поликрайще, Янтра и Крушето.

Гости на празненството бяха Любомир Минчев – старши експерт в РИО Велико Търново, Марин Тодоранов – кмет на Поликрайще, Марин Удварев – кмет на селото в периода 1979-1990 г. и член на Управителния съвет на читалището, Илия Пендов – председател на ПК "Солидарност-92”, учителите: Трифонка Романова Попниколова, Живко Георгиев Коларов, Красимира Кушева, професор д-р Георги Николов Георгиев от Великотърновския Университет "Св. св. Кирил и Методий” – виден български учен със световна популярност и авторитет, възпитаник на ОУ с. Поликрайще.

В приветственото си слово директорката изтъкна важни моменти от историята на училището и ги показа с богат снимков материал. Поздравителни адреси бяха прочетени от инж. Розалия Личева – началник на РИО В. Търново, от инж. Добромир Добрев – кмет на Община Г. Оряховица и от читалище "Развитие-1884”.

Приветствие поднесе професор д-р Георги Николов Георгиев. Той говори в качеството си на праправнук на основателя на училището – свещеник Георги Маринов Полуганов, като син на най-дългогодишния директор на същото Никола Георгиев Попниколов и като възпитаник на училището. Той представи книгата: "Свещеник Георги Маринов Полуганов – Създателят на училището и първият учител в Поликрайще”, посветена на делото на свещеник Георги Полуганов и на 165 годишнината на училището в Поликрайще, написана от авторски колектив: Никола Георгиев Попниколов, Трифонка Романова Попниколова, Георги Николов Георгиев и Марияна Николова Георгиева. Проф. Георгиев дари книгата на училището и читалището.

Гостите разгледаха изложба от ученически рисунки. Освен това те получиха юбилеен брой на Вестника "Утро” на Основно училище "Св. св. Кирил и Методий” – с. Поликрайще, 2013, издаден по повод на тържествата. В него са публикувани статии от директорката и от дългогодишни учители и възпитаници на училището. Във вестника са публикувани ученически рисунки. Представени са и спортни постижения на отбора по баскетбол към ОУ в Поликрайще с треньор Живко Коларов.

В статията си "Какво беше за мен училището в Поликрайще” Трифонка Попниколова споделя: "Училището в Поликрайще в продължение на 30 години беше за мене повече от роден дом. Всяка сутрин прекрачвах с вълнение неговия праг... Аз бях преподавател по български език и литература. Като такава се отнасях с изключителна отговорност към работата си. Моята основна задача беше учениците да усвоят българския литературен език и да се запознаят с творчеството на нашите най-изтъкнати поети и писатели. Особено внимание обръщах на научаването и спазването на граматичните норми, правоговора, правописа, развитието на логическото мислене и въображението на учениците. Получавах удовлетворение, когато виждах как техните личности се изграждат и развиват и как придобиват широка обща езикова култура... Випускниците на нашето училище чувстваха, че са по-подготвени от съучениците си в гимназиите и университетите на страната и го споделяха с мен, което ми носеше особена гордост и беше доказателство за качеството на дейността ми. Смея да твърдя, че съм дала подтик на някои свои възпитаници към литературно творчество...

Толкова важна, колкото учебно-възпитателна беше и извънкласната ми работа. Тя се състоеше в подготвяне на индивидуални изпълнения, рецитали, театрални постановки и драматизации, с които учениците се представяха на училищни и общоселски тържества, общински, районни, окръжни и национални прегледи на художествената самодейност и различни състезания. На всеки училищен или общоселски празник се изпълняваше програма под мое ръководство... Освен това години наред ръководих театрален кръжок и кръжок "Художествено слово”... Кръжочниците участваха с голямо желание и отговорност в заниманията, защото работата в тях беше много интересна... Всяко представяне на рецитал или драматизация, подготвяно с огромен труд и старание, биваше възнаграждавано с бурни ръкопляскания от публиката, ... Трудът на учителя беше на показ пред 300 ученика, пред техните родители и пред 4000 жители на селото. Щастлива съм, че като учителка съм работила в един много благоприятен период, когато учителският труд беше високо оценяван и уважаван от ученици, родители и цялото общество.”

Таня Кушева – библиотекар в читалище "Развитие-1884” пише: "Читалището по своя замисъл е своеобразен храм на духа... Учителите са тези, които вземат дейно участие в самодейните читалищни колективи – Трифон Караилиев, Иларион Тодоранов, Цвятко Гърдев, Георги Коларов, Стефан Отчев и др. В театралната самодейност се включва и Бончо Бочев – основател и диригент на хор "Бодра смяна”...

Допринесли за развитието и укрепването на читалищната самодейност са учителите Добри Ковачев, Маринка Беливанова, Живко Коларов, Трифонка Николова, Георги Георгиев, Руси Петковски, Николинка Ганчева, Никола Попниколов, Никола Джонгов.” В "Спомен от миналото” Живко Коларов разказва за своя баща: "Георги Коларов организира трапезария за най-бедните деца, които получаваха обед преди всичко от собствена продукция... До днес всички, които са работили, учили и контактували с него казват: "Той ми беше най-добрият приятел.”... Като директор беше строг, но справедлив. С колегите си се отнасяше като с равностойни... Независимо от ранга си на директор Коларов си остана много беден като човек.”

След официалната част бе изнесен празничен концерт с участието на: ученици от "Св. св. Кирил и Методий”, под ръководството на учителките Мариета Пашева и Светлозара Беливанова, хорови и танцови колективи към читалище "Развитие-1884”, подготвени от Таня Кушева и Елисавета Попгеоргиева и хор "Родна песен” към клуба на пенсионера "Надежда” – Поликрайще с ръководител Николинка Христова в музикалния съпровод на акордеониста Ангел Христов.

Историческа справка:

Училището в Поликрайще е създадено през 1847 г. към църквата "Св. Марина” от свещеник Георги Маринов Полуганов (15 февруари 1808 г. – 25 октомври 1888 г. (ст. ст.)) – най-видната личност на Поликрайще, Великотърновско за целия XIX век.

През 1877 година в селото отваря врати светско училище. Около 1882 година в черковния двор е построена училищна сграда с четири класни стаи.

През 1895 година е взето решение да се построи ново училище. Важна роля за осъществяването на тази идея изиграва кметът Йордан Димитров Карамаринов (1904-1906). През 1909 година се провежда референдум в Поликрайще и се решава да се построи сграда с 10 класни стаи.

Строителството започва през 1910 г. и продължава две години. В него активно участие вземат всички жители на селото. През есента на 1912 година в присъствието на ръководни дейци от Горна Оряховица и Велико Търново и хиляди жители на околните селища се се организира голямо културно събитие – откриването на най-голямото и модерно училище в района. Главни учители и директори са Никола Велюв, Милчо Шипков, Александър Трифонов, Тодор Георгиев, Руси Йорданов, Юрдан Кулелиев, Никола Бочев, Трифон Кънев, Иван Удварев, Петър Вакавчиев, Цвятко Гърдев (1919–1925), Трифон Караилиев (1934–1944), Георги Коларов (1944–1958), Атанас Караилиев (1958–1959). Остават в паметта имената на учителите – Олга Христова, Ефтима Загорова, Стояна Бояджиева, Жива Станева, Николайда Цанева, Стойно и Марийка Стойнови, Кина Цанева, Блага Работилова, Здравка и Димитър Николови. Гордост за поликрайщчани е учителствуването тук на Бончо Бочев – основател и диригент на хор "Бодра смяна”.

Най-големият възход училището преживява през периода 1959-1987 г., под ръководството на най-дългогодишния си директор Никола Георгиев Попниколов – една от най-видните личности на Поликрайще за всички времена. Той оставя незаличима диря в образователното дело на селото и има решаващ принос за успеха на хиляди негови жители в живота. Неговата работа е уважавана и се ползва с авторитет в най-елитните училища на В. Търново, Г. Оряховица, Русе, Варна, Пловдив, Свищов и др., за които е чест да имат ученици от Поликрайще. Голямото му влияние, дължащо се на неговите качества и личните му приятелства и контакти с директорите на училищата в целия окръг, също допринасят за това.

Той предприема мащабна строителна програма. Променя изцяло облика на училището. Под негово ръководство е построена огромна сграда с размерите на прогимназията, в която са разположени политехническа работилница и физкултурен салон над нея (1961-1963). Подменени са прозорци, врати, подове, стълбища, електрическа инсталация, направени са нови мазилки, подове, прокарва питейна вода и канализация, с умивални и вътрешни тоалетни, преустроени са помещения за закусвални (1963-1968). Оборудвани са кабинети по физика, химия, биология, български език и литература, математика, музика и пеене. През 1972 г. е построен спортен комплекс в двора на прогимназията. През 1984 г. е изградена парно-отоплителна инсталация.

Н. Попниколов възражда училището. Създава образцова организация на учебния процес и издига равнището на образованието в селото до едно от най-добрите в страната. Въведено осмокласно основно образование, организирано е и вечерно обучение за тези, които нямат завършен седми клас. Създава фанфарна музика, хор, театрален кръжок, кръжоци по физика, математика, тракторно дело, художествено слово и др. Големи са успехите в областта на спорта (баскетбол и лека атлетика). Под ръководството на учителя Живко Коларов през 1972 г. в Поликрайще се провежда Републиканско селско първенство по баскетбол, на което момичетата от селото завоюват първо място. Създадените условия водят до повишаване на успеха на цялото училище. Няма отпаднали ученици, а оставащите да повтарят същия клас са изключение. Почти всички възпитаници завършват средно образование, а значителен брой – и висше. Постъпилите в по-горна степен поликрайшчани превъзхождат връстниците си от В. Търново, Г. Оряховица, Свищов, Русе, Габрово, Варна, Пловдив и София. В училището има ред и дисциплина, строго се спазва разписанието и дневният режим. Повече от 300 души завършват висше образование. Сред тях има 2 професори, 2 доценти, 7 асистенти, 5 доктори на науките, 43 учители, 38 лекари, 82 икономисти, 73 инженери, 3 архитекти, 6 музиканти, 8 юристи, 19 аргономи, 9 абсолвенти на спортни академии, 1 артист и 1 художник.

През този период учители са: Трифонка Попниколова, Руси Петковски, Кирил Колев, Петър Петров, Георги Беливанов, Живко Коларов, Добри Ковачев, Иринка Тодоранова, Николинка Игнатова, Стефка Сомова, Георги Георгиев, Наполеон Заков, Марин Тодоранов, Никола Джонгов, Николинка Ганчева, Никола Сомов, Тодорка Касакова, Събка Тошева, Веселин Коларов, Ангелина Николова, Еленка Иванова, Марийка Кузманова.

Днес голям принос има директорката Живка Николакева. Под нейно ръководство се работи активно за създаване на добри условия за осъществяването на образователно-възпитателния процес, за обновяване и обогатяване на училището. Извършен е ремонт на първия етаж, на покрива, на физкултурния салон, измазана е фасадата, оборудвани са две компютърни зали и е обзаведен кухненски блок и столова. Дългогодишни учители са Бончо Вангелов, Димка Горанова, Светлозара Беливанова, Стефанка Георгиева, Блажо Блажев, Мариета Панева, Димитринка Генчева, Гинка Маринова, Ефросина Илиева, Петър Петров, Нели Събева, Надежда Белчева.

Гордост за училището са хилядите му ученици като между тях най-изтъкнатите са: Димитър Христов Кушев – Министър на земеделието, Бончо Бочев – създател и диригент на хор "Бодра смяна”, проф. д-р Ангел Пенев Симеонов, проф. д-р Павел Дамянов Кушев, проф. дюн Костадин Кирилов Бобев, проф. д-р Спасимир Димитров Николов, проф. двн Манол Петков Млеченков, проф. д-р Георги Николов Георгиев, доц. д-р Миланка Димитрова Байчева, доц. д-р Мария Мирчева, доц. д-р Живко Трифонов Карапенчев, доц. д-р Марина Христова Николова (Касакова), д-р Марияна Николова Георгиева-Гроссе, гл. ас. д-р Янка Тенева Тянкова, гл. ас. д-р Маринела Николова Агаларева, гл. ас. Магдалена Димитрова Ганчева и мн. др.

< Sever.bg във Facebook >>