Събрахме се по ракиено време. Мястото беше книжарница "Хеликон", а събитието представянето на първия роман на 16-годишния Богомил "Ракиени времена".

Какво е да си на 16, а вече да имаш издадена книга? Отговорът на този въпрос за някои от нас никога няма да бъде разгадан, защото времето не може да бъде върнато. Но това, което можем да направим е да се запознаем с човек, който го е направил. Да се докоснем до вдъхновението и вярата в себе си, излъчващи се от един толкова млад човек.

Сигурно си мислите, че да напишеш книга на 16 е изключително трудно начинание, но всъщност истински трудната задача е да издадеш написаното вече от теб. Да се пребориш с предразсъдъка, че 16-годишните не пишат книги, те правят други неща и да разбиеш стереотипа, че младото поколение е незаинтересовано от проблемите на обществото, нечетящо, немислещо и всякакви други Не-та. Въпреки всички перипетии Богомил не се отказа и се справи и трябва да бъде пример за всеки, който не вярва, че единствено със собствен труд можеш да изплуваш на повърхността и да бъдеш видян.

Кога обикна писането?

Писането ми е хоби от втори клас. В девети клас започнах романа си "Ракиени времена" и ми отне девет месеца, за да я завърша. Идеите за книгата идваха една след друга и не ми беше трудно да я напиша.

Как възникна идеята за романа ти?

От дълго време интересите ми са насочени около житейските ситуации, свързани с българското село и се случи така, че за един период прочетох Чудомир, Марко Семов и Михаил Вешим, които ме вдъхновиха да напиша книгата.

А защо "Ракиени времена"?

Защото приемам това време като време за почивка. Време, в което човек отхвърля света около себе си и е възможно най-естествен. Не трябва да се приема като време за алкохол, а време, в което човек е самият себе си. Ракиеното време е време за разговор, за отпускане. Тогава човек става истински.

В книгата си описваш едно село, отритнало света и цивилизацията. Влагаш ли по-дълбок смисъл в това?

Донякъде да. Това отхвърляне на света показва изолацията не само в българското село, а и донякъде и на изолацията в мисленето на някои хора в обществото. Селото в книгата е отхвърлило цивилизацията, като по този начин героите преодоляват ограничението от рамките на света и обществото.

Пишеш под псевдонима Балканджи Боге. Какво означава той за теб и защо не се представяш със собственото си име?

Псевдонимът не съм го избрал аз. И двете имена са подарък от приятели. Боге е от един художник, като се свързва с името ми Богомил, а Балканджи е от една моя приятелка и се символизира симпатията ми към Балканската култура.

Още от малък съм смятал, че един писател трябва да пише под различно име от личното, защото писателят донякъде притежава двойнствена личност. Аз живея обикновен живот, докато той представя нещо различно, необикновено.

Имаш ли любим персонаж от твоя роман?

Не. Може би донякаква степен Мико, защото е сравнително положителна личност, като един замечтан човек, но по-скоро нямам.

Какви теми те вълнуват най-много?

Напоследък започнах много да харесвам филмите на Емир Костурица и основно неговите идеи за живота на обикновения човек. Преди имах много силни симпатии към фентъзи книгите и епиката. Интересувам се повече и от история и археология.

Какво е да си на 16 и да имаш вече един роман зад гърба си?

Странно. Аз отдавна очаквах, че това ще се случи. Дори мислих, че още по-рано ще успея да завърша някоя своя книга. От съвсем малък започнах да пиша и винаги съм имал намерение да издам книга. Наясно съм и с факта как хората гледат отстрани на едно непълнолетно дете, което се опитва да ги поучава или да им налага своите идеи.

Как гледат на теб познатите ти след като издаде романа си?

С голямо учудване. Повечето ми познати дори не са опитвали да пишат, а още повече да напишат книга и да се занимават с това да я издадат. За тази цел са нужни адски много идеи и вдъхновение, които повечето хора ги отритват или умишлено закърняват.
Някои от познатите ми вече са прочели книгата, други в момента я четат и сравнително са очаровани и изненадани, понеже повечето хора не очакват, че едно 16-годишно момче ще може да представи някаква цялостна идея.

Ти самият промени ли се след книгата?

Не, не съм се променил, но може би станах много по-щастлив.

Имаш ли следващ проект?

Да - "Лудостта е здраве". Вдъхновение ми даде книгата на Джак Керуак - "По пътя". Ще бъде една много авантюристична книга и ще има малко повече фантастика.

За какво мечтаеш?

За момента книгата ми да получи нужния отзвук.

Смяташ ли да останеш в България?

Писателството няма нищо общо с напускането на България и като цяло да напусна страната ни не ми се струва особено добра идея.

Представям Ви цитат от романа "Ракиени времена", който е послание на автора към читателите на книгата.

"Ние, българите, никога няма да сме народ, който върви в права линия. И никога няма да можем да гледаме само напред или само назад. И винаги чувствата ни са поне двупосочни. Миналото ни е така богато и контрастно, че е вплело в психиката ни такива мисли и начини на живеене, които при никой друг народ не биха съжителствали в един човек. Може би и затова сме така неразбрани за света, или той за нас. Поне така си мисля аз..

Ти, читателю, смей се на просташкия живот на селяните, презирай ги, ако искаш. Но замисли се, не е ли красив този простичък, изпълнен, макар и тлеещ, живот. Надявам се намери капките смисъл и доброта, замаскирани зад смеха, защото именно тяхното отсяване доказва и самия тебе."

Балканджи Боге

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме