Интересна личност бил хаджи Николи Хаджидимов Минчоолу. Роден е на 17 февруари 1826 година в известното търновско семейство на хаджи Димо Кожухаря – търговец на кожи.

Малкият Николи получава доста добро за времето си образование благодарение на заможното си семейство. Един от неговите ранни преподаватели бил голям противник на гърците и успял да насади у него омраза към гръцките владици. Николи изразходва до края на живота си цялото си богатство в борбата за църковна независимост и има огромен принос за това, днес да се радваме на независима българска църква.

Наследява занаята на своя баща и започва да се занимава се с търговия на кожи. Работата му го превръща в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. Ползвал се с влияние и пред турските власти.

През 1846 г. се оженва за Пенка - дъщерята на хаджи Минчо Хаджицачев, заможен търговец, откупвач на данъци (ушур), бегликчия и дарител на българското класно училище към църквата "Свети Никола" в Търново. Бива убит от турци, на които отказва съдружие при откупването на данъците, и възпят в песента "Хаджи Минчо от Търново".

През 1856 година заради борбата му срещу гърцизма, хаджи Николи заминава със семейството си за Цариград, където остава 23 години.

За кратко време умират последователно първата му жена и шестте му деца, а в 1865 г. умира от холера и втората му жена - Мария. Въпреки сполетелите го нещастия хаджи Николи не спира нито търговията, нито участието си в църковно-народните борби.

Като зет на хаджи Минчо Хаджицачев, с лични и негови капитали, и в съдружие със свои другари той отваря шест търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Одеса и Цариград.

Богатството, извоюваният авторитет и дълбоко загнездения в душата патриотизъм, му дават нужния кураж и сила да застане начело на борбата за българската църковна независимост, за която изразходва 500 хиляди златни лева лични средства.

Търновската епархия го избира в делегацията, която да отстоява исканията на българското население за отстраняване на гръцкия владика и назначаване на Неофит Бозвели за Търновски митрополит. Съвместно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Иванов Гешов, подпомаган от владиците Иларион и Авксинтий, хаджи Николи води енергична борба срещу гръцкото духовенство.

Взема участие в Събора на 20 декември 1857 г., на който не приели исканията на българите, а нашите представители отказват да подпишат протокола. Между декември 1858 г. и февруари 1860 г. Николи Минчоолу е един от тримата българи, допуснати до Вселенския събор в Цариград - заедно с Петко Р. Славейков и Георгаки Стефанович Чалоглу.

Използвайки своето влияние пред турските управници, хаджи Николи се явява пред Високата порта, за да иска помощ в борбата срещу гръцките владици.

На 48 години сключва трети брак с Катинка, дъщеря на търновеца Янко Минчов Беленски. Раждат им се дъщеря - Маргарита, по мъж Хараламбиева и син - д-р Иван Николиев.

През 1879 г. се завръща в България в тежко материално състояние, заради борбата за църковна независимост. Умира в крайна бедност на 3 септември 1892 година. Неговият гроб е в двора на църквата "Свети Константин и Елена" във Велико Търново.

Днес една от големите забележителности на Велико Търново е ханът "Хаджи Николи" - реставрираната сграда, построена през 1858 г. по поръчка на известния търновски търговец от самоукия строител Никола Фичев (уста Кольо Фичето).



__________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg