Цветан Стойчев: "Предизвикателство е да си жива статуя"
Цветан Стойчев е на 27 години и е родом от Разград. Близо 7 години се подвизава във Велико Търново, където е завършил висшето си образование. По принцип е програмист, има малка фирма, която се занимава с изготвяне на онлайн магазини. Хобито му е да излиза на улицата, гримиран в златисто и облечен като музикант със саксофон. Срещнахме го на Фестивал за уличните изкуства в старата столица.
Смяташ ли, че Велико Търново е град, който може да приеме с охота уличното изкуство?
Мисля че това е пряко свързано с населението на града. Може би, ако се увеличи повече развитието на туризма като цяло, това може да стане. Туризмът е доста развит, но трябва още повече да се увеличи потокът на нови хора всеки ден. Местните си имат своите проблеми, а донякъде културата може да ги разтоварва.
Всъщност аз не ходя на театър, но когато след работа минавам пред театъра и виждам оттам да излизат тълпи от хора. Значи има някаква култура.
Но уличното изкуство трябва да се случва на специални места, като сегашния фестивал например, или пък както беше миналата година - на Самоводската чаршия.
Сигурно не е много лесно да си неподвижна статуя за толкова дълго време? Да минават разни хора да ти отвличат вниманието, а ти да не се поддаваш?
Ами всъщност това е предизвикателство. Това е борба с човека, който стои отсреща и ти вика или се опитва да те гъделичка. Много се оценява това, ако пред събрана голяма публика удържиш на предизвикателството и човек се откаже да те разсейва, казвайки си: "Остави го този - не мърда, не диша!". Случвало се някой да ме нагрубява, но въобще не съм реагирал по никакъв начин. След това е имало опашка от хора пред мен, пускайки монети в шапката ми. Така укоряват неговата простащина и награждават моя труд.
Как реши да започнеш да се занимаваш с това?
По случайност. Бях в Испания преди 3 години по студентска програма за обмен на студенти. Съквартирантът ми, който всъщност бе от Велико Търново, бе решил да дойде в Испания и да си изкарва хляба си по този начин - с улично изкуство като жива статуя. Един ден стипендията ми свърши и реших да изляза на улицата с него. Той ми даде единия си костюм, пробвах един, втори образ, но не ми харесаха. Чак на третия път, образът на тихия музикант ми допадна.
Отначало просто ми трябваха пари, но след това ми хареса и започнах да излизам на улицата за удоволствие.
Сега си тих музикант, но не ти ли се иска да смениш образа?
Мислел съм си, но образът ми харесва и още не ми е омръзнал. А и аз излизам 5 - 6 пъти в годината. Освен това, за да направиш нов образ, трябва да го изпилиш, както се казва, да го отработиш, се изисква труд и опит.
Какво удоволствие ти носи излизането на улицата?
Играта с хората. Харесва ми от време на време да имам публика, да усещам погледа на хората. Образът ми е забавен и ми харесва като се получават импровизации, с които мога да зарадвам децата и родителите им. А и се завързват доста интересни контакти покрай тези изяви.
