Габровският исторически музей съхранява осем писма на възрожденския духовник архимандрит Йосиф Соколски, писани до еснафите, епитропите, градоначалниците и обществото в Габрово през 60-те и 70-те години на 19-ти век, докато Йосиф Соколски пребивава в Киевско-Печорската лавра.

В две от писмата, изпратени през 1863 година до "еснафите и почитаемото общество в Габрово" архимандритът отправя молба да не забравят създадения от него Соколски манастир край Габрово, а година по-късно напомня на градоначалниците и на манастирските епитропи да създадат духовно училище в манастира.

Едно от последните му писма е от 18 май 1879 г., писано само няколко месеца преди смъртта му на 30 септември с. г., което е адресирано до протойерей Васил Михов. Чрез него му отправя покана да отиде в Киев, за да се видят за последен път. Четири от писмата на Йосиф Соколски са недатирани и са с адресат кир Илия в Габрово (предполага се, че е чорбаджията Илия Видинлиев) и кир Раю кехая от Казанлък.

Архимандрит Йосиф Соколски е роден с името Иван Марков в края на 18-ти век в колиби Нова махала (днес квартал на Габрово). Замонашен е под името Йосиф в Троянския манастир, получава йеромонашески сан в Света гора.

В Хилендарския манастир преписва житието на великомъченик св. Онуфрий Габровски и през май 1820 г. донася преписа в Габрово. В края на същата или в началото на следващата година е удостоен в архимандритско достойнство.

Основател е на два габровски манастира – Соколски и Девически (1833, 1836 г.), за напредъка на които посвещава близо 30 години от живота си.

Каноничното право забранява участието на духовни лица в политически акции. Но вярата, чувството за дълг към отечеството и нуждите на българина са основанията на архимандрит Йосиф с благословията му в Соколската Света обител да проведат своите заседания съзаклятниците от Велчовата завера през 1835 г. А в 1856 г. Никола Филиповски (Дядо Никола) нарежда въстаниците от околните габровски села да се съберат в манастира, откъдето изискал и голямо количество хранителни продукти.

Йосиф Соколски е спомоществовател на училищна книжнина и радетел за духовното издигане на българите. Той предоставя волна помощ от 500 гроша за българската църква в Цариград; подкрепя с пари и храна български младежи; издейства стипендии, подпомага за настаняване в учебни заведения; улеснява дякона си Тодор Икономов да завърши духовно образование, а Райчо Каролев през 1863 г. да постъпи в Киевската духовна семинария, а след това да завърши Духовната академия.

Писмата на Йосиф Соколски са свидетелство за неговата трайна връзка с Габрово и габровци, независимо от съдбата, която го отвежда далеч от Отечеството му. Той умира на 30 септември 1879 г. в манастира край Киев, където прекарва последните 18 години от живота си.

<< Sever.bg във Facebook >>