Вход | Регистрация

Честит празник, българи!

Национална гордост и почит към героите!

Честит празник, българи!

Денят на Освобождението за първи път се чества на 19 февруари (стар стил) 1880 г. под името "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор”. Осем години по-късно паметната дата вече се отбелязва като Ден на Освобождението на България и под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 година, както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 година, казва Тодорка Недева, главен уредник в отдел "Нова и най-това история” към Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Според проучванията й, за първи път по нов стил (3 март), празникът се чества през 1917 година. През 1951 г. той е отменен, но по повод на стогодишнината от Освобождението (1978 г.) денят еднократно се отбелязва като официален. С решение на парламента от 5 март 1990 г. Трети март е обявен за национален празник

"Малко известен е фактът, че първото честване деня на Освобождението става в столицата на Асеневци само година след подписване на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). и година преди "канонизирането” му през 1880 година, Инициативата принадлежи на участниците в Учредителното народно събрание (10 февруари - 16 април 1879 г.), които, в съгласие с отговорната си мисия "да изковат в Търново основите на нова и свободна България”, проявяват чувство за историзъм", разказва историкът.

1207901

Направеното на 17 февруари 1879 г. от Варненския и Преславски митрополит Симеон предложение в деня на Освобождението всички "да се стекат в църквата "Св. Богородица”, за да се отслужи благодарствен молебен, се осъществява. Датата 19 февруари съвпада с възшествието на престола на руския император Александър Втори и според "Дневниците на Първото Учредително народно събрание по изработването на българската конституция” участниците се призовават "…и да се помолят от душа за здравието, дългоденствието и мирното житие на Тогози, който тъй великодушно е взел на ръка делото на нашето освобождение”.

В честването участват "строителите на съвременна България”, официалните лица и журналистите, отразяващи случващото се в старата столица, много жители от града и околните селища, гости от всички краища на страната. Въпреки че тържеството не се отличава с пищна ритуалност, на практика то представлява първия в историята на свободна България опит за изграждане на националната празнична система.

1207779

"В писмо на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков от 21 февруари 1879 г. до управляващия Министерството на външните работи на Русия Н. К. Гирс се съдържат интересни сведения за пъвото честване на Освобождението. Ето част от тях: "…В този ден депутатите са дали частен обяд на всички служащи руснаци и на всички военни; произнасяли са речи, но доколкото ми е известно, те не са имали особено подчертан политически характер и повече са се отнасяли до военната доблест и слава на нашата армия.

Около 8 часа вечерта всички депутати, съпроводени от маса народ, дойдоха до заеманата от мен квартира и пяха нашия национален химн. Аз излязох да им благодаря; особено политическо възбуждане не се забелязваше. Целият град беше илюминиран, тълпи от хора пълнеха улиците, пееха руски войнишки песни, провъзгласяваха да живее Господаря, руския народ, войска и т. н. Никъде нито реда, нито благоприличието не бяха нарушени, което е винаги значително във всичките народни тържества на българите.”, посочва Тодорка Недева.

Празнуването в старата столица приобщава всички, които на този ден дават израз на надеждата и желанието си за справедливо решаване на националния въпрос. Това личи от множеството изпратени до столицата на Асеневци телеграми от жителите на Видин, Хасково, Бургас, Варна, Татар Пазарджик, Стара Загора, Нова Загора, от Одринската българска община, студентите в Москва, Загреб...

1207778

Интерес предизвиква и фактът, че именно във Велико Търново участниците в Учредителното събрание за първи път излизат с инициативата за изграждането на трайни всенародни паметници, посветени на Трети март.

В хода на заседанието от 13 април 1879 г. в качеството си на председателстващ Петко Каравелов предлага на Чан тепе (Царевец) да се построи храм, посветен на руския герой и светец Александър Невски. "Това предложение се прие единогласно и с възхищение” –четем впротоколите наУчредителнотосъбрание.

След едночасово отлагане на дебатите депутатът от Българското княжеско дружество в Браила Стефан Берон и великотърновецът Петко Р. Славейков доразвиват идеята.

"Той подкрепя идеята с думите "Ний сме длъжни да изкажем признателността си не словом само, но и делом”. Пред присъстващите 177 депутати бележитият великотърновец изтъква: "Предлагам при издигането на тоя паметник да приеме участие всичкий Български народ, защото тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за Съединението ни; той ще привлича и съсредоточава погледите на всички българи, от всичките страни на България.”

След речта на Петко Р. Славейков в стенографските дневници на Учредителното събрание се записва: "Това предложение се прие единогласно”. Така наред с държавното изграждане на новоосвободеното отечество Велико Търново остава в историята и с идеята за съхраняването на националната историческа памет.

От първото честване през 1879 г. до наши дни отбелязването на Трети март има сложна и противоречива история, но за старостоличани тази дата винаги заема особено място в празничния календар на града", допълва главният уредник в отдел "Нова и най-това история”. 

1208026

И през следващите години великотърновци с радост и желание празнуват Трети март като знаков ден на Освобождението.

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар