Стефан Вълдобрев представи Манчестър от Свищов

За Манчестър Юнайтед от Свищов разказва в едноименния си филм познатият на всички певец и актьор Стефан Вълдобрев. Снощи в залата на Община Велико Търново, пред многобройни фенове и почитатели на английския гранд, бе прожекцията на първия му филм като режисьор, а именно "Манчестър Юнайтед от Свищов". Градусът на настоението се повиши, когато на сцената излязоха героят на филма - Манчестър Здравков Левиджов-Юнайтед и председателят на фен клуба на тима във Велико Търново DJ Емо.

Със сълзи на очи свищовският Манчестър благодари на Стефан Вълдобрев и екипа му за оказаната чест, а именно, да разкажат в документалната лента за трудностите по пътя му към сбъдването на една мечта и триумфа, когато това наистина се случва. За Марин Здравков Левиджов борбата за смяната на личното име с това на така лелеяния отбор е отнела 12 години и 9 дела. А срещата му като "един обикновен фен" с легендата в очите му Димитър Бербатов в Англия е кулминацията на неговите желания.

Около час зрителят се сблъсква с детската откровеност и ненапудреност на добрия...Един от адвокатите на Манчестър Левиджов го определя като "луд, но в добрия смисъл на думата". Филмът прави впечатление преди всичко със своята естественост и закодирано дълбоко послание за непримиримост.


Преди да започне прожекцията на филма, Стефан Вълдобрев отдели минутка за интервю, специално за читателите на Север.бг.

Г-н Вълдобрев анонсирайте филма! Какво Ви провокира да го направите?

Първото беше интересната случка, интересния сюжет с този човек, който и аз като всички българи бяхме видели по новините, или прочели някъде. Но пък мен, като режисьор, не ме вълнуваше сензационния момент на всичко това. Аз исках да видя какво се крие отзад, какви са причините, какви са страховете на този човек, какъв е живота му, какви са му приятелите, чувството му за хумор, надеждите, мечтите му – всичко, с което един документален филм се занимава. Това ми е първия филм като режисъор.

Как бе приет филмът?

Това ми е най-голяма гордост и тръпка в момента. Защото и двете премиери на „София филм фест“ минаха отвъд всичките ми очаквания - като реакция на публиката, като отзиви... Отзиви от тежката артилерия на критиката до обикновените фенове, до колегите, до редовата публика, до българите, до чужденците като цяло. Това, към което се стремих през цялото време беше всеки да може да се припознае в този герой. Не точно в неговата драма с името, а в копнежите му, в страстите му, в мечтите му. Мисля, че го постигнах.

Това е прецедент във Вашата кариера. Смятате ли да продължите, да има и втори, и трети филм в някакъв друг жанр?

Ами, да.

Чувствате ли режисьорската професия като призвание?

Аз за това бях година и половина в Прага. За това специализирах филмова режисура. Но, ако трябва да бъда честен, в момента преоритет ми е актьорството, защото се чувствам страхотно силно като филмов актьор. Миналата година излезе филма "Стъклената река" на Станимир Трифонов. Сега снимахме с Людмил Тодоров "Миграцията на паламуда", с участието на Христо Мутафчиев. Излезе "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", където и играех, и пишех музиката. Чувствам се много силен като филмов актьор и композитор. Мисля си, че правенето на филми ще бъде паралелно с това, но приоритет ми е актьорството.

Къде е мястото на българското кино - документално и игрално - на световната сцена?

Ами в последните години има страхотни успехи.

Какво не ни достига, за да се мерим със световните заглавия?

Лобиране, политика... Продуктът го има, просто трябва някаква абсолютно целенасочена политика на налагане на законите. Заставане на държавата зад филмите, това ни липсва.

Оптимист сте, така ли да го разбирам?

Последната година не се снима нищо. Нито един филм! Така, че не знам какъв оптимист съм. Виждам отчаяните лица на колегите, няма сесии във филмовия център. Есента нямаше..., сега пролетта нямаше... От ноември не се е снимало нищо.

Какво ще пожелаете на вашите почитатели?

Да са живи и здрави и да следват мечтите си!