Алек Малек: "Цирковото изкуство в България е аматьорско"

Нещо ми се виждаш тъжен. Често ли изпадаш в такива състояния? Развеселяваш хората, раздаваш им щастие, не се ли черпиш от тяхното щастие?

Да, и това много ме зарежда. Но естествено, както Емил Димитров не случайно пее в песента си за клоуна, че той винаги е тъжен, а на сцената е усмихнат. Това е много вярно. Просто понякога така се случва, че хората, които забавляват другите, дълбоко в себе си крият огромна тъга.

Какви номера показваш и от колко време се занимаваш с това, което правиш?

Ходя на свободно въже, карам колело на една гума, жонглирам на свободно въже, жонглирам на колело на една гума. Опитвам се да се кача с колелото на въжето и да жонглирам, това е номерът, който готвя за голямата сцена. Правя малки фокуси, правя балони, фигури от балони, скечове, детски празници, рождени дни, сватби, погребения.

Занимавам се от 9 години, но това според мен няма никакво значение. Времето и пространството в тази сфера наистина са изключително субективни.

Какво е необходимо да притежава акробат като теб?

Въпросът не опира само да баланс, опира до здрави връзки, колена, мускули на краката, здрава психика преди всичко - сблъскването с обществото, с обществения натиск. Тъй като цирковото изкуство в България е само в парламента. Преди години бях написал цирк на български в интернет и на първо място излезе "Нов цирк в българския парламент". И това много чудесно отразява и описва отношението на българите към цирка. Когато се занимаваш с нещо, което е обществено неприето и когато хората влагат такава емоция, ти малко или много се забъркваш и живееш с тях. А това е едно тежко бреме. Естествено аз го предпочитам, тъй като работата ми е 20 минути, докъм 1 час, вместо да работя по 8 часа на ден, всеки ден. И в такива моменти съм щастлив, че не ми се налага да си припомням поговорката: "Никак не е леко да се носи тежко".

Как стана така, че започна да се занимаваш с това?

Бях 6-годишен, когато баба ми ми казваше да не се правя на клоун. Тогава с детския си мироглед не можех да разбера какво му е лошото на това да се правиш на клоун. Бях ходил на цирк, бях гледал клоуните и тези хора много ми харесваха. Странно, защото повечето деца мразят клоуните и искат да ги убият, но аз бях от тези, които наистина харесват и обичат клоуни. Не можах да разбера баба ми, защо не ги харесва и защо е лошо да бъдеш клоун, и си казах "Няма пък, ще стана клоун". Като бях на 17, започнах да се занимавам с детски рождени дни, които аз организирах като клоун. Това бяха първите ми стъпки с аниматорство, балони, фокуси и всички неща, които се полагат за един детски рожден ден.

Как се запалих - видях улични циркови артисти от чужбина във Варна, където живея. Те заминаваха към Китай с едни високи двуметрови велосипеди. Аз исках да замина с тях, но те не ме приеха. Две години по-късно дойдоха отново, заминаваха към Индонезия, пак исках да замина с тях, пак не ме приеха. Един от тях ми каза, че мога да отида в Германия да тренирам цирково изкуство безплатно. Отидох и тренирах, не съвсем безплатно, но на твърде ниски цени. Намерих начин да се издържам. След това се тренирах абсолютно сам с хора, които съм срещал, докато пътувам из Европа.

Учи ли се някъде?

Имах щастието на попадна на добри професионалисти. Това, което е много тъжно, е, че в България няма цирково училище. Кандидатствал съм в НАТФИЗ, там не ме приеха заради говорни дефекти, липса на сценична реч -изяждам звуци. Накрая съм щастлив, че не ме приеха, тъй като съм много по-доволен от живота си в момента, отколкото ако работя в един държавен театър.

Как успявате да сте постоянно актуални. Със сигурност шегите се менят, не са едни и същи.

Много зависи от човека. Като цяло шегите са едни и същи. Тук работи доброто правило от илюзионизма, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Аз самия обичам класиката, обичам нещата, които са се отвърдили във времето и ги обичам не за друго, а защото в момента в нашето общество всеки иска да бъде различен, всеки иска да се откроява от другите и хората всъщност забравят, че най-доброто поведение е това, което е издържало на времето и това, което е класическо и е хубаво. И тъй като всеки страни от него, защото иска да бъде различен, в момента, в който се хванеш за него, ти реално си един от най-добрите. Аз поне така разсъждавам.

Опитвам се да се уча и да взимам най-доброто от най добрите, без значение дали е актуално или не. Предавам го с моето виждане за настоящия момент, което вече го прави доста актуално.

Най-добрите шоу програми, които съм виждал, а аз съм гледал много, просто защото това ми е работата и хоби, и любов, представлянията в голяма част от тях се припокрива на повече от 50 процента, точно от гледна точка на забавни изречения, лафчета, вицове, начин да привличаш публиката към себе си, начин на комуникиране. Тоест всеки копира всеки, както казва един мой приятел от Пловдив, Иво Игнатов - Кени - моят любим клоун. Учил съм се от него, крал съм си неща. Него не го е яд, когато някой използва негов трик, яд го е, когато някой го възпроизведе лошо. Кени е известен с огромните тълпи от хора, които събира. Споменавам го, защото го обичам и той е моят идол от българската сцена. Също така той е виждал свои номера в "Цирк дьо Солей" (Cirque du Soleil).
 
Влизал ли си в цирк?

Да, работил съм като манежен работник в един български цирк, занимавал съм се с вариете, участвал съм по фестивали, в кабарети, работил съм с актьори от цяла Европа.

Но предпочиташ улицата?

Предпочитам да работя в по-малки колективи или да работя сам на улицата. Аз самия още не съм намерил мястото си под слънцето или цирк, в който се чувствам чудесно. Харесвам руските циркове, но нямам такова образование и едва ли биха ме взели.

В България, както казах, нямаме цирково училище и цирково обучение, нямаме нищо. И ако преди години Александър Балкански е имал няколко Гинес рекорда, в момента цирковото изкуство в България е абсолютно аматьорско и най-добрият и голям цирк у нас работи с чуждестранни артисти, което е малко много жалко, но явно държат да имат качествен продукт.

Смяташ ли, че българинът е отворен към уличното изкуство?

Различно. Има хора и хора. Като цяло намирам българската публика за изключително отворена и приятна, но има отделни индивиди, които са много неприятни. Същото наблюдавам и в Турция, с която смятам, че сме сходни по манталитет. Хората са изключително отворени, много се радват, аплодират те, обичат  те, но има и такива, които са способни да ти почернят деня и изобщо живота за 10 дена напред. В чужбина хората са доста по-затворени, доста по-трудно е да им привлечеш вниманието, но пък почти не съществуват такива, които са способни да ти почернят живота там.

Оттук сега накъде?

В момента съм се озовал в България без твърде много пари, след което заминавам за Франция. Не защото много ми се заминава, а защото съм принуден по финансови причини. Иначе след този фестивал заминаваме за Пловдив.

_______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg