Бивш летец майстори уникални макети от кофички и бутилки бира

Петър Горнишки прави уникални макети на църкви, манастири и обществени сгради само от подръчни материали. Използва пластмаса, картон, капачки, карфици, фолио, кофички от кисело мляко. Колекцията му от 12 мини сгради е изложена в Регионалната библиотека във Велико Търново и може да се види до края на януари. След миниатюрите са църкви, Томбул джамия  в Шумен, синагогата в София, католически храм в Раковски, Музей "Възраждане и Учредително събрание" и църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, сградата на Община Кюстендил, Централните софийски бани.

Г-н Горнишки, от кога е тази страст към "строителството" на храмове от кофички за кисело мляко, пластмасови бутилки, хартия?

Започнах преди 10 години. Бях със съпругата си в наследствената ни къща в пловдивското село Желязно. Тогава видях строеж на храм и реших, че мога да направи същия, но в умален мащаб. От кмета получих плана и скицата на самата постройка. Направих я в размер 1:5. Така започнах. Първият и единствен макет направен по скица. След това реших, че трябва да има толерантност между религиите и започнах да майсторя църкви, Томбул джамия  в Шумен, синагогата в София, католически храм в Раковски.

Изложих ги на Пловдивския панаир през 2009 година. И си казах, че продължавам със светски сгради и музеи. На шега, на истина станаха 12 макета от поредицата.

Първият макет е...

Това е макет на туристическа хижа, която съм използвал като домашна аптечка. Копието е от истинската туристическа хижа във Враца. Това съм го правил преди 50 години. Имам макет и на тъкачен стан. Той е с размери 1:5. Три метра е широк. Вземал съм размерите от  голям тъкачен стан. Правил съм отделните елементи от дърво. След това изливани от метал - алуминий. Зъбните колела са изработвани на доброволни начала от добри хора. Сглобен след това. Той е действащ и работещ.

Подарил съм го на текстилния техникум във Враца,  по повод 100-годишнината му преди 10 години. Сега макетът е в Историческия музей в града. На него съм започнал на тъка 20 см. платно нашарено с цветовете на българското знаме - бяло, зелено и червено. Предпочел съм го, защото средното ми образование е в специалност текстил. В сектора съм работил 17 години.

Последният...

На Централните софийски бани. Не мога да добия тази красота чрез макета, но приблизително съм я направил. Много красива сграда.

Какви материали използвате?

Отначало започнах с дърво, но имаше доста неудачи с него, затова се преорентирах. Използвам подръчни материали като пластмаса, клечки за зъби, табелки, стари карфици, бутилки от бира или безалкохолно, капачки, хартия, фолио, кофички от кисело мляко, рекламни материали, прозрачни стъкълца. Изхвърлените щори ги използвам за прозорци. Защото изрязването им е трудоемко. Например Музей "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново има 120 прозорци, от всички страни. Но съм се справил. Вземете макета да видите, че същите форми има. 

Как вземате размерите от оригиналната сграда?

Снимам сградата, скицирам я, умалявам я, обикалям ден-два, меря с крачки. И започвам. Първо от основата, после лека полека градя, строя, до покрива. И тези подобия на люспички също не е лесно да ги направя. Изрязвам, лепя, една по една. Изрязвам излишното. Оформям накрая. Специално Патриаршеската църква във Велико Търново поне десет пъти съм я посещавал. Все нещо не достигаше. Отивам, гледам. Пускаха ме безплатно, знаеха какво правя. 

Имате и фигури, и осветление във всяка една миниатюра?

Да, така е. Те се виждат като се отвори врата или се надникне вътре. Почти във всеки макет има осветление. Почти във всяка има и мини човече. В църквата има свещеник и кандила, в синагогата има двама молещи се евреи, ходжа има на минарето на джамията, в баните има два басейна -  мъже се къпят, а в другия -  жени плуват синхронно. Играех си и с фигурките. Не е лека работа.

Колко време ви отнема направата на един модел?

За три години съм правил два макета. Смятайте. Повече от година отива за направата на един модел. Най-много време ми отне изработването на сградата на музей "Възраждане и учредително събрание" във Велико Търново. Много пипкаво. Прозорците са изработени от карфички. Работата е доста, защото само за тази сграда прозорците са 120, както казах, което означава близо 500 карфици, наредени една по една.

Имате ли си любими, ценни макети?

Тази на църквата "Св. Четиридесет мъченици" и Томбул джамия в Шумен. Любим ми е макетът на Софийските минерални бани. Тук също имаше много работа. Но сградата е наистина много красива. Като архитектура ми харесва и Католическата църква в Раковски. Приложил съм много фини детайли. Внушителна. Но, всички макети си имат своя чар. Не си давах много сметка, какво представляват и че ще имат такъв ефект. Но след участието ми в панаира, в Пловдив, разбрах. Всички ме питаха, интересуваха се как съм ги направил.

Най-важните инструменти за изработката са...

Само резбарско трионче и лепило.

А сега какво майсторите?

Сега съм в творческата пауза. Едва ли ще продължа. 

Какво ще правите с колекцията си?

Макетите не ги продавам, не ги подарявам. Остават си за мен. Бих продал, ако има някой, който да закупи част от нея или цялата. Вече съм говорил с екипа на Музей "Възраждане и учредително събрание" във Велико Търново да гостува там, за честване. 

Атеист сте, пък правите храмове...

Да, но аз уважавам храмовете. Учил съм история, Библията. Имам си своите разбирания за храмовете. Обикалям по манастири, уважавам ги. Но има една посредственост между Бога и миряните. Не е много за вярване всичко. И като  чувам какво се случва, това не е вяра, това е лъжа. Съпругата ми е силно вярваща. Тя чете Библията. Оставям я на мира. Нито тя ми се налага, нито аз й се налагам.

Боледува ли днес българинът, духовно?

Духовно не знам дали боледува, но физически, да. Аз се взирам във всеки по улиците като вървя. Те са умислени. Нямаше го това нещо преди 30 години. Носталгия по онова време...

Творческото мислене го имате от текстилното образование, вероятно?

Изключително. Там работихме с копринени платове, всичко бе фино, изящно. Но още като малък също съм се опитвал с ножче по ръчна работа да изрязвам картинки. Правил съм си и дървени играчки като волска кола с колела, ритли, потонеци, процеп, ярем. Само добитъка не можах да направя. Правил съм домашен тъкачен стан, пеперуда с колела, която пляскаше с крилата. Гургулица на внучката съм правил, също. Самолетчета съм правил за децата от село. Баща ми беше коларо-железар. Той ми е помагал. Явно и от него имам наследствено усет към нещата.

Има ли кой да поеме от Вас майсторството?

Няма кой да поеме. Малката внучка ми помагаше като изрязваше само някои елементи, но не й прилягаше.

Вие сте бивш летец. Разкажете повече за онези години...

Завърших в Долна Митрополия, Военното училище. От 800 души приеха само 160. Най-читавите и здравите. Сред тях бях и аз. Излезе едно постановление и ни съкратиха. Останаха само 60 души. Другите ни шкартираха. Започнах във своята професия текстил да работя, във Пловдив. Текстилният комбинат беше най-големия на Балканския полуостров. 4000 души работиха в него.

Едновременно се строеше фабриката и се монтираха станове.  Като се направи секция от 24 стана се оформя  тъкачния цех. Аз ръководех 6 момичета. Те работиха на 4 стана. Изработвахме карирани тъкани. Една от тях бе съпругата ми. С нея живяхме в Пловдив 5 години. После се преместихме във Враца. На 30 години влязох в селскостопанската авиация в Горна Оряховица. Летях 10 години на самолет АН 2 и още толкова на вертолет КА 26.

Пенсионирах се като летец преди 30 години. 

Задочно  съм завършил във Великотърновския университет "История и трудово обучение". Две години съм бил  възпитател в помощното училище в Ново село. Трудни години бяха. Идваха първи клас, не знаеха български език. Нищо не липсваше на децата. Когато бяха почивните дни за някои от тях, никой не идваше да ги вземе.

Имах кола, разкарвал съм ги. От Стражица, имаше една жена. Тя се грижеше като родна майка за едно от децата. То страдаше от епилепсия. Всяка неделя идваше и му носеше ядене. Като приключваха обучението си в VIII клас тя го беше облякла толкова хубаво. Беше спретнат, чист, хубав. Единствена тя само ми подари букет като учител.

Как Ви се струва родното земеделие и селскостопанската авиация сега?

Има голяма разлика, голяма. Почти във всяко село из Северна и Източна България сме летели, имаше летателна площадка. Три самолета дали има сега, не знам. Блокове бяха дълги, в изобилие. Плодове, градини, имаше. А сега, внасяме всичко. Авиацията беше в силата си тогава. В базата в Горна Оряховица имаше  36 самолета и 8 вертолета. Бях безпартиен и командвах комсомолско звено от 24 души. Сред тях имаше и  двама партийни членове. Пръскахме, торяхме за плевели, подхранване.

Друго е да се пръска отгоре житото, друго е да се мачка с широките гуми на машините. Вярно е, то се изправя отново, но загубите са си загуби, но ефектът е друг, с наземното пръскане.

Аварии имаше ли?

Да, имал съм. Имах случай с вертолет, при низходящи течения в Габровския балкан ме свалиха в една овощна градина. Ако нямаше дървета, нямаше да счупя перките на  машината. Дървета се счупиха също. Въртях се като в центрофуга. Не бях уплашен, но после като се сетя, страшно беше. Не бях наранен. След това  никога не съм се страхувал да летя. Последва само строго мъмрене, защото не съм преценил метеорологичната обстановка.

Беше ни забранено да возим чужди хора. Веднъж качих с мен едно дете, то искаше. Когато приключи полета то  ни живо, ни умряло. Стреснало се беше. Трепереше. Викам си - отиде ми работата. Размина ми се. 

А смешен случай от летенето?

Колеги вземаха жените си. Двама от тях по невнимание обърнаха самолета си. Изплашили се, че има проверяващи, бият спирачки,  и той се обърна. Все пак жената с тях се измъкнала.

Какво трябва да се знае в авиацията?

Трябва да се спазват законите. Сякаш като има друг човек по време на полет наистина се разсейва човек. Нужни са концентрация, умения, усвояване на материалната база. Защото  там горе си самичък. Ние сме правили по 50-60 кацания на ден. За тези 20 години имам 10 000 летателни часа.

Вие сте родом от Кнежа, живял и работил сте в Пловдив, Враца, а как се озовахте в Търново?

Случайно. Бях се запътил за Казанлък. Във Враца живях, учителствах там. Аз имам 13 години работа в сектор текстил, 7 години като учител и 20 години - в авиацията. Видях, че няма да ме огрее с жилище. Нямах и пари да купя. Чета във вестника, търсят  в Казанлък майстори във фабриката. Тръгнах за там, но минах през Велико Търново, с моторче – Балкан. Нощувах с едно одеяло до сегашното училище "Димитър Благоев" . Постлах си през нощта. На сутринта отидох до фабриката "Мавриков". Приеха ме. Казаха, че ми дадат и жилище. След две седмици пристигна съпругата и децата. Това ме накара да остана тук. Имам двама синове и трима внуци. 

Смятате ли се за чешит?

Може да се каже, с характер съм. Мога да бъда и лош, и добър.

Повече снимки на макетите може да видите в нашата галерия.

<< Sever.bg във Facebook >>