Бижутерът на звездите: "Преди да започна да работя нещо, винаги го изследвам в дълбочина"

С Косьо, както го наричат всички, се срещаме по време на конкурса за млади изпълнители "Сребърна Янтра" във Велико Търново. След като връчи наградата си златно ключе, се разговорихме за работата му, клиентите и станалото популярно вече негово прозвище - "бижутерът на звездите". Причината е, че дипломати, културни деятели, шоумени, бизнесмени, певци се кичат с украшения на златаря от Павликени.

Какъв си ти - бижутер, златар, ювелир ...?

Кой както иска, така да ме нарича. Не си поставям терминологии. Просто си върша работа, която ми харесва.

Имало ли е в рода ти златари? Откъде си наследил занаята?

Не, няма.

А как се насочи към бижутерството тогава? Това е доста изискана работа...

Човек се ражда с призванието си. Завършил съм механотехникум, специалност - топлообработка, специализиран в леярство, а в бижутерията е точно това. Странно бе, както се казва имаше божи пръст, да уча точно това. Защото бях записан да уча друго. Но майка ми дойде един ден при мен и ми каза, че ме е изместила. Бях изненадан, но слушах родителското тяло, няма как. Така че пътят ми към бижутерството се появи съвсем случайно. Не съм предполагал, че ще се занимавам с това. Никога като идея дори не е съществувало. Правех автомобили, преди да започна с бижутерството. Позната ми беше материята, правихме различни детайли, всичко се правеше на ръка. Но един ден реших да напусна, защото с автомобилите се правят пари, но професията не ми допадна. Мръсно, студено, топло, съобразяване с времето, тежка работа. "Напускам", си казах, това не е за мен. След това известно време продавах маратонки, в зората на демокрацията.

Един ден ми се обади мой познат. Каза: "Имам един пациент, той е златар, иска да отвори ателие в Павликени и иска да обучи човек". Добре, казах. Показах някои мои неща, които съм правил. Така учих цяла година при златаря, като чирак. Аз всъщност съм правил само пръстени от бронзови гайки и други различни материали в казармата. Но от малък си го имам творческото в себе си. Обичах да правя нещо, да творя. И в един по-късен период се прояви, то изплува, появи се, с натрупвания. Талантът е 99% труд и само 1% талант. За да постигне нещо човек, трябва да се труди, да изучи занаята. Защото има неща, които се правят едно след друго. Затова не трябва талант, а и учение.

Не мога да не те попитам - занаят краде ли се наистина?

Да, занаят се краде наистина. Дори да ти покажат основните неща, някой път изработката на едно изделие изисква твоите познания, за да го направиш. Дори и да си видял основното, как става при работата е различно. И наистина трябва да откраднеш едно или друго. Аз шест месеца само гледах как се изработват бижутата.

И беше ли трудно после, когато реши сам да се справиш?

От 1997 година работя самостоятелно. Направих си своя фирма, та и до сега. В началото беше по-трудно, защото част от машините ги нямах и трябваше да работя с колеги, които да ми свършат определи неща. Бяха необходими валове, други инструменти. Оборудването на едно златарско ателие, за да се затвори цикълът, е доста сериозна инвестиция.

Но ти се справи.

Да.

А кое е най-трудното в ювелирната работа?

Най-трудното като цяло е да залепиш нещо. Има клиенти, които искат да са големи бижутата им, в същото време те да са леки, т.е. кухи. Това е доста труден процес на ръка, защото върху тънка основа трябва да залепиш детайл, цвете например, което е дебело. Това трябва да се загрее доста добре и най-малкото разсейване всичко се стопява и трябва за започнеш всичко отначало. Затова, когато не съм в кондиция, не работя. Разхождам се, шляя се. Ако в първия половин час не се получи, спирам за деня работа и не правя нищо.

Имал ли си нестандартни решения за бижута или желания от клиенти?

Всеки клиент идва с желаното изделие. Ако няма идея, започвам аз да мисля, това е трудно също. Но ми се доверяват и успявам да им задоволя желанията. Самият аз съм изработвал тамплиерски пръстен - масивното украшение е с изображение на кон, двама ездачи и 7 кръста, реплика на Калояновия пръстен, "Окото на дракона”, 100-грамова египетска гривна с боговете Озирис, Изида и с окото на бог Ра, пръстен на Александър Велики - с кулите на Вавилон, в средата има камея от опал с ръчно издялан лик на владетеля. Наскоро идва един клиент с една папка и вика: "Искам пръстен, чети, ето ти папката". Оказа се, че иска пръстена на Атлантида. В последствие като прочетох за този пръстен, излезе че той е с 6 хиляди годишна история. Открит в гробницата на един египетски жрец. Бил е изработен от камък. Намерен е през 1860 година. Картър го е носил, когато пък открил гробницата на Тутанкамон. Всички влизали в нея са починали, само той не е. Питали го как се е опазил, а той казал, че има талисман. По-късно, като умира, при вещите му откриват и този пръстен. Пръстенът действа като се сложи на средния пръст. Пулсира, ако е на друг. Той е за енергийна защита, от външни влияния.

Ти си перфекционалист. Изчел си толкова литература, за да го изработиш по най-добрия начин...

Преди да започна да работя нещо, винаги го изследвам в дълбочина. Да разбера какво ще символизира. Има амулети, в тях са закодирани определени форми и трябва да са с определени размери. Така стигам до своите открития. Пръстенът на Атлантида е като халка, с две пирамиди и три колони в средата, те са на различна височина. Символизират мъжкото и женското начало. Като търсих информация в интернет, дори разбрах, че президентът Путин също имал такъв пръстен.

Ще стане ли хит?

Не знам, аз имам от него 3-4 или 5 пръстена изработени. Оправя и кръвното налягане, смятат някои.

Какво търсят и предпочитат хората?

При всеки е различно. Зависи кой от какво има нужда. Особено сега с тези цени на златото, избягват покупката на скъпи бижута. Търсят нещо по-малко. Беше стигнал 100 лева грама, сега е 58 - 60 лева. Кризата също се отрази за бизнеса. Затова работя само по поръчка. Няма смисъл от излишното вкарване на материал и пари, не искам бижута, които да останат завиги при мен. Защото установих с годините, че това което на мен ми харесва, на клиента не му харесва. Имам каталози, по които работя.

Как те откриха "звездите"?

По скоро те тръгнаха от конкурса "Сребърна Янтра". Бях и съм спонсор на фестивала, подарявам на един от певците, по преценка на организаторите, златно ключе. На фестивала в Павликени "Нека да е лято", също правя целия награден фонд - златни и сребърни слънца. Та от тези "звезди" към другите. На тях правя също подаръци. На Силвия Кацарова подарих реплика на пръстен на богинята Диана. На дъщерята на вицепрезидента Маргарита Попова, която се казва Константина, направих медальон - плочка на Константин и Елена. Подарявал съм златни изделия на австрийския посланик, на руския консул. През 2000 година на царица Маргарита й правих символа на Павликени - християнки кръст като птица, също реплика на бижу.

Обичаш ли самият ти да носиш бижута?

Да, харесвам бижутата и камъните в тях. Ето този пръстен е със светите равноапостоли Константин и Елена. Той е от 24 карата злато и 100 процента сребро, има и шест диаманта, в средата гранат, наподобяващ око. Този пръстен съм си го сънувал и си го направих.

Суеверен ли си?

Силно казано суеверен. Човек е суеверен, когато няма познание за нещата, които се случват в живота му. Когато четеш, информираш се и знаеш какво следва от определено действие, няма нужда от суеверие. Дори да ми мине котка път, знам че е за добро. Животните обират негативната енергия, изчистват я. Даже 13-то число ми е любимо, щастливо число ми е.

Имаш ли хоби?

Да, колекционирам старинни вещи от порцелан. Купувам само неща, които на мен ми харесат, от цял свят. Събирам порцеланови ангели. За мен те са еманацията на съществуването ни, те бдят над нас и винаги са с нас, затова ги харесвам.

Коя е твоята муза в бижутерството?

Хармонията в живота. Живея и творя обграден от красиви предмети, които ме зареждат с енергия и радост.

Повече снимки разгледайте ТУК.

<< Sever.bg във Facebook >>