Богомил Велчев: "Минал съм през много битки, докато стигна до радиоапаратите, които съм искал да имам"

След поредица от случки. Като много малък, още ненавършил 10 години, гостувах на един от моите чичовци, който ремонтираше един много интересен радиоапарат, от който силно се впечатлих. В годините след войната, не е имало радиоиндустрия в България, тя започва 1948 година. Няма българско производство на радиоапарати, новата власт го спира. В един момент по пазарите няма радиоапарати и всеки, поне тези, които имат капацитет в тази област, започва да си конструира сам. Чичо ми работеше в търновския театър, пътувал с трупите по градовете, когато намерил един счупен самоделен апарат, марка Geloso - италианска фирма, много хубава за онова време.

Годината може би беше 1963-та. Макар и дете, започнах да се интересувам от техника доста. Търсех такава литература, четях списание "Радио, телевизия, електроника". Ходех и на курсове след училище по "Техническо и научно творчество на младежта" ТНТМ, където се учех от Енчо Максимов, доскоро беше директор в театъра.

Въпреки, че мечтаех да се занимавам с радио и телевизия, след като завърших Eлектрообзавеждане на промишлените предприятия в Електротехникума, по ирония на съдбата започнах да работя като монтажник на отоплителни инсталации, което не попречи да се занимавам с хобито си.

По най-щастливи стечения на обстоятелствата в казармата ме разпределиха в софийсккото село Божурище, в радиосвържочен полк. Там ходех да открадвам наука от радиоработилницата.

Около 1978 година отидох в едно училище, съвсем случайно, да правя ремонт и намерих на тавана захвърлен стар радиоапарат Philips, който много ме впечатли. Близо 40 години е стоял на този таван, а като го бутнах с малък козметичен ремонт, пуснах го и имаше такива хубави звукови качества. Като сравних с нашите соц радиоапарати "Акорд", "Мелодия" и тем подобни, той ги превъзхождаше многократно. Това бе първият радиоапарат, който ме грабна и започнах да мисля за колекция.

А първият модел, който е заел място в колекцията Ви?

Веднъж, по ирония на съдбата, отидох в село Градина, днешното Стефан Стамболово, видях в една къща изхвърлен радиоапарат, правен от някой радиолюбител. В селото по онова време са били богати хора, тъй като земята им е била хубава, старали са се да си купуват радиоапарати, за да са в крак с времето. Апаратът бе пълен с прах, перушина и положих големи усилия, за да го почистя. Смених някоя и друга част и той взе, че свирна. Отново се изумих. Това бе първият ми радиоапарат, който даде началото на моята колекция.

По-късно, към 1980-та, отидох да правя бойлера на една бележита търновчанка - Тананова, някогашна пианистка. Та тази жена ми подари един апарат, Saba. Тази марка радиоапарати е била за по-заможните хора, бих я сравнил с BMW-то при колите. Апаратът бе много хубаво изработен и запазен. По онова време се ценяха радиоапаратите с къси вълни, защото слушахме западни станции, нямаше UKV, както сега, не беше популярно. Тогава работехме на друг соц. стандарт OIRT, западният стандарт при нас не можеше да се ползва.

Откъде се сдобивате с апарати?

От тук-таме, чрез приятели, чрез Интернет, правя бартер с други. Обикалям из цяла България. В градовете с излаз към Дунава има много стари радиоапарати.

Без съмнение, по пътя на колекционерството сте сдобили и с много интересни истории?

Много са. Обикалям из цяла България. Най-вече в градовете с излаз към Дунава, където има много стари радиоапарати. Обикновено, когато взимам някой апарат, го взимам с неговата история. Наскоро купих един от семейство евангелисти в Русе. През социализма имаше заглушителни станции, в Козаревец и на други места, заглушаващи станциите, по които може да има някаква пропаганда. И тези хора в Русе са си купили един много качествен апарат AEG, с който са слушали само проповедите на папата - по Коледа, Великден. Не са го използвали за нищо друго. Три пъти ходих до Русе, докато го купя от тях. 

Имам апарат Тelefunken с номер 3303. Народен линеен приемник, пуснат от Хитлер, който е подарил на всяко едно немско семейство по един, за да могат всички да го слушат, както и Гьобелс. Приемникът е хващал само местните радиостанции, с цел да не разбират пропагандите на Съветския съюз. Цифрите 3303 не са случайни - през март 1933 година Хитлер застъпва на власт. Съвсем случайно се сдобих с него в едно село. Дали от фронта някой го е донесъл, не знам.

Веднъж от една позната на улица "Гурко" поисках апарата й Тelefunken. Тя ми каза, че е много скъп и, че ще пише до фирмата производител, откъдето щели да й пратят много пари за него. Аз й казах, че такива приемници има много и, че това не е възможно да се случи. Тя ми поиска 5 хиляди долара, а аз й отказах, защото апарата бе в много лошо състояние. Мина време, срещна ме и, явно притеснена финансово, поиска да се уговорим за радиото. В крайна сметка й дадох 5 лева, колкото да не е без нищо.

Друг път пък, отидох при наследниците на един бележит търновец - доктор. Почистваха къщата и аз ги попитах колко ще ми искат за радиоапарата, който бе AEG. Дадоха ми го без пари. Връщах се от село и багажникът ми бе пълен с дини, та им оставих.

С доктор Хаджигенчев случката е много интересна. Дълго време му звънях по телефона, разбрал, че има стар радиоапарат Тelefunken, а той все отлагаше ли отлагаше. Детето ми порасна и един ден отидох с него в дома му. А той хирург, помислил, че водя детето си да го лекува и ме пусна в дома си. Бях удивен от това, което видях. Бях виждал такова нещо само по филмите. Къщата бе като австрийски замък, имаше паяжини навсякъде, една стара тежка мебел, един роял голям, с два големи свещника отстрани, златни и сребърни прибори вътре, голям стенен колонен часовник и много литература. Когато влязохме вътре и като му казах, че идвам за радиото, той разбра, че се е подвел от детето, но ми го даде, казвайки ми, че е бил притежание на дядо му - Недялко Хаджигенчев.

Какъв е броят на радиоапаратите, които имате в колекцията?

Аз не мога да ги преброя. Над 350 апарата имам, със сигурност. Но не всички са реставрирани. Голям проблем за по-бедните радиолюбители, е мястото, където да съхраняват апаратите. Те не са никак малки, освен това трябва да се помещават на чисто и проветриво място, да няма влага, да няма мишки - едни от най-големи врагове на радиоапаратите.

Мечтите са мечти, докато ги осъществим. Аз съм минал през много битки, докато стигна до тези, които съм искал да имам.

Правили ли сте изложби?

Ходил съм по изложения. Правил съм и малки изложби. Моята мечта е да ги изложа всички на едно място. Ще ми трябва голям камион, за да ги изнеса, после голяма зала, в която да ги подредя, и някой, който да ги охранява. Някой ден и това ще стане.

Кой е най-ценният Ваш апарат от колекционерска гледна точка?

Всичките са ми ценни. В момента един апарат, колкото е по-стар в годините, толкова е по-ценен. Аз чак такива нямам. Но пък притежавам апаратите на много от бележитите търновци. Например на старите големи доктори - на доктор Хаджигенчев, на д-р Церовски.

Имам Blaupunkt, който е бил притежание на полковник Велизаров, командир на Осемнадесети пехотен етърски полк, той е бил против комунистите, такова е било времето. Говори се, че апаратът му, много голям с фиксирани станции, е подарък от София.

Доста време мечтаех за един радиоапарат Radione, в метална кутия, произведен около 39-та година, който може да се ползва в автомобил, на полеви условия с 6, 12, 220 волта. Много качествен и хубав апарат. Бях го видял в старата "Варшава" на баща ми. Един ден, съвсем случайно отидох при един турчин, тък в града, да купувам радиоапарат, много голям Philips, за който ми искаше много пари. Тогава, с периферното си зрение мярнах Radione и го поисках от човека. Пазарих се доста и накрая дадох много пари за големия апарат Philips, а малкият Radione ми бе даден като бонус.

В миналото да притежаваш радио е било много скъпо и престижно удоволствие. Коя е най-високата сума, която сте давали?

Всичко е много относително. Ако търсим качествен апарат, той може да е скъп. А иначе са два за лев. Стигал съм до 300 - 400 лева. Средно народният приемник е около 30 - 40 лева.

Вие на какъв апарат сте слушали забранени станции по времето на социализма?

Тогава бях юноша и слушах транзистор VEF.

Сглобявал ли сте Вие апарат?

Естествено. Като почти всички радиолюбители, започнах с детекторен приемник, след това правех усилватели. Състезавахме се навремето кой ще направи по-качествен усилвател, с по-хубав тон, по-мощен. По цели нощи навивахме бобини. Направил съм стотици. Правил съм и радиоапарати, не че имал необходимост, просто така -да проверя възможностите си.

За да направиш един радиоапарат, трябва да знаеш няколко науки - механика, физика, електротехника, електроника, химия, дори бояджийство. И никой да не ти шуми, докато работиш.

Когато се сдобия с някой апарат, колкото е по-повреден, толкова ми е по-хубаво. Аз трябва да се надбягам с него и да докажа, че съм се усъвършенствал с годините. Използвам автентични лакове, бои, лампи и части. 

Сам ли сте се научил? Имало ли е достатъчно информация?

По мое време компютри нямаше. Днес, Интернетът замества всички книги и сборници, които ги имам вкъщи. Тогава, който търсеше, намираше. Търсил съм такава литература, питал съм познати. Абониран бях за списание "Радио, телевизия и електроника". Гордея се, че имам всички броеве. Около 80-та година, понеже бях монтажник и получавах хубави пари, дадох 400 лева за 13-те тома на Хайнц Ланге, в които са публикувани функционални схеми на всички радиоприемници, произведени в света до 57-ма година. И до ден днешен ги чета.

При такова богато разнообразие на радиоапарати, кои са на разпространените и кои най-качествени?

Сега му казваме пазарна икономика, но преди на Запад са му казвали капитализъм. Най-разпространени са Philips, следват ги Telefunken, Blaupunkt.

Американските са много качествени, но рядко срещани в България. Фен съм на австрийските радиоапарати.

Има ли на кого да оставите в наследство страстта към радиоапаратите?

Не мога да се похваля. Синовете ми ми помагат ми да търся, но не ги вълнува. Жена ми е по-съпричастна с мен и ме подкрепя.

Слушате ли радио?

Предпочитам го пред телевизията. Но за да съм съпричастен с останали у дома, гледам телевизия.

Смятате ли се за чешит?

Всеки е чешит по свое му.

<< Sever.bg във Facebook >>