Васил Копчев е дългогодишен учител по история, вече пенсионер и председател на Общински комитет "Васил Левски" - Плевен. Поводът да се срещнем с него е днешния празник - Денят на народния будител.

Как се роди любовта Ви към историята и защо избрахте именно тази наука?

Любовта към историята би следвало винаги да се роди в семейството като начало. Аз имах щастието да имам баща, който обича историята. По всяка вероятност от семейството съм я наследил. Имал съм щастието да попадна и на добри учители в моето образование, което получих в град Плевен. Завършил съм Великотърновския университет и мога да кажа, че там ме спечелиха истински за историята. Още си спомням лекциите и семинарите на проф. Йордан Андреев и проф. Симеон Дамянов, може би те най-много са ме запалили по историята. Там съм имал възможност да се срещна и с една легендарна личност - академик Михаил Арнаудов. Той така ни говорише, че ме накара да посветя живота си на тази професия.

Как се роди любовта Ви към децата и кое Ви накара да пречупите любовта си към историята през учителството?

Любовта ми дойде с работата. Аз не съм и предполагал, че ще стана учител. Преди да избера педагогиката бях написал следния афоризъм: "Господ като иска да накаже някой, го прави учител". Смял съм се на тази професия, пък и на самия себе си. Не съм очаквал, че ще ми допадне и че целият ми професионален път ще бъде свързан с нея. В работата с децата усетих каква отговорност е това, какъв дълг е към тях. Как трябва да се стараеш и да си винаги подготвен. Не може като чиновник да си гледаш работата. Постепенно с времето влизаш в по-дълбоки води, създаваш нещо в хода на работата... Искаш да видиш себе си, а не да повтаряш това което ти диктуват отвън. И така се ражда добрият учител.

Водите националния туристически поход "По стъпките на Левски" вече 17 години. Как се роди идеята и защо?

Като учител, честно казано, нямах друга възможност да отида на почивка поради материални причини. Единственият начин бе да заведа ученици на лагер или екскурзионно летуване. Дълго време правих едни огромни лагери с по 300 - 400 човека... Изведнъж ми хрумна идеята, че в Плевен е създаден Първият частен революционен комитет от Левски и че аз мога спокойно да пресека Централен Балкан, където е бил един от каналите на Левски и да сляза в Карлово точно на 18 юли на рождения ден на Левски. И понеже реших, че е много щура идея, ангажирах само един мой бивш ученик, вече студент тогава. Изпробвах го през 1995 година само пеша, само нощем. През нощта по-лесно се ходи, отколкото през деня. Успяхме. Даже не се обадихме на никого. Страхувахме се, че ще ни помислят за луди. На другата година бяхме 12 човека. И вече последните 7-8 години, когато имам подкепата на много организации като Община Плевен, БФС, Общобългарския комитет и Фондация "Васил Левски" вече водя по 150-200 човека, млади хора от цялата страна. Тръгват от Плевен в шест лъча. С този поход започват празниците, посветен на Левски в Карлово. Идеята се оказа добра и плодоносна. Това е може би най-доброто, което съм направил през живота си.

Какви трудности се срещат при организирането на такова събитие?

Не е лесно. Главно проблемите са финансови. Аз имам един чудесен екип от хора. Това са 5-6 дена по 24 часа с младите хора, трябва да има лекар, планински водач, трябва да има ръководител на групата. Аз често се шегувам с моите колеги и им казвам "Вие ще си изпеете урока и ще излезете", докато аз съм 24 часа там и отговарям за всичко. Подписваме специални декларации пред родителите, че ни поверяват децата си и ние отговаряме за тях. Това не е разходка и не е излет. Съзнателно походът е труден, правят се на ден от 5 до 7 часа преходи. Не може всеки, който реши да отиде. Много често се връщат някои от тези, които тръгват с воля и желание. Преди всичко трябва да преодолееш нещо в себе си, да повярваш в себе си, да победиш нещо, като мързел, желание да полежиш и да бленуваш. Така се постигат нещата - с воля.

Какви са младите? Променят ли се през годините?

Младите хора са хубавото в живота, което може да ти се случи. Никога не си позволявам да обвинявам това поколение, че е различно, или че е по-лошо от другото, че е по-невъзпитано. Младите хора са такива, каквито ги направи средата, в която живеят, обществото, възрастните, семейството, учителите. Те най-малко са виновни за това, което са днес и за което ги хулят несправедливо. Това са младите хора. Най-голямото удоволствие на моята професия е, когато те срещнат ученици, спрат се и ти благодарят. Случва ми се и това ми е наградата. Ние, учителите, друга награда нямаме, пенсиите ни са колкото да преживяваме. Това е едно от удовлетворенията, които изпитвам в края на професионалния си път - да получа някаква благодарност.

Празнувате ли Деня на народните будители?

1 ноември е определен за Ден на будителите още по времето на управлението на Стамболийски и това е денят, в който трябва да се отбележи, да си припомним, че има такива хора, които са будили народната чест, които са ни дали възможност да се наричаме българи. За мен лично Ден на будителя е този, в който съм имал урок, в който съм предал нещо на младите - любовта към отечеството, към природата. Ден, в който съм разговарял и съм убедил един човек да остане в България, да не я напуска, да опита тук да преживее живота си... Да излезе и да се разходи по чужбина, но пак да се върне в България. Тоест за мен Ден на будителя е този, в който съм си извършил мисията, а тя е да утвърдя любовта към България и към природата.

Какво мислите за това, че в навечерието на такава дата като 1 ноември всички говорят за набралия популярност западен празник Хелоуин?

Това е въпрос, свързан с държавната политика. Наскоро прочетох, че всъщност човекът е формиран от семейството, от училището и в някаква степен от църквата. А сега той до голяма степен се формира и от телевизията. Вижте какво дават по телевизията и какво време се отдава на моментите на духовността и колко много се говори непрекъснато за пари и печалби, за джакпоти. Ще видите, защо е толкова меркантилно новото поколение, пък и цялото ни общество и защо толкова много държим на материалното си осигуряване. Без него определен не можем, но ако пък само за това се говори... Хората вече стават толкова скучни и предстои да загубим това което са ни завещали нашите будители. Ако свързваме мечтите си само с материалното, това неминуемо ще се случи.

Има ли спасениеи и къде да го потърсим?

Винаги има спасение. Хайтов много хубаво беше казал "Ако губим България, губим всичко". Има опасност да я загубим България така, както я караме досега. И аз се мъча всъщност да направя това, което мога. Много ми е малка камбанарията и малко мога да направя. Аз не си въобразявам, че съм будител. Много е страшно да си лепиш сам етикети. Много е грозно и невъзпитано. Много мразя самохвалството.

Кои за Вас са най-големите ни будители?

Най-важният будител за мен е Паисий, защото той е първият и на него е било най-трудно. В съзнанието си го виждам както го представят и художниците с факел, надвесен над книгата... Много воля и вяра се иска в едно такова време да повярваш в един народ, който е заспал вековен сън. Без него другите нямаше да ги има. Неговата "История Славянобългарска" е учебник по история до Освобождението.

А в наши дни кои са будители?

Недейте чака истинските будители да се афишират! Много хора си мислят, че ги няма и че са на изчезване. Има ги, обаче те работят без да шумят много. Ако са съвестни учители по история в часовете няма да разказват скучно, а ще свързват урока винаги със състоянието на държавата, с това какво трябва да се направи. Това е вече възпитателят, а не само учителят. Иначе ако разкажеш само фактите безчувствено, няма да постигнеш нищо.

Защо според Вас в "робството" се раждат будители, а в свободното време и демокрацията ги няма?

Философите са казали, че епохата ражда личностите. Тогава е имало нужда от такива хора и това ни е шанса да се събудим за нов живот като държава, като народ и като нация. Тази необходимост на епохата, за тези будители от Възраждането се сещаме винаги, когато нещата не вървят добре в държавата. Винаги тогава се сещаме за тях. Не, че днес ги няма. Но това са хора, които не ламптят за постове. Много рядко будителите стават държавници. Това са обикновени и скромни хора, които си вършат работата... Небесни хора, осигурени съвсем слабо материално, които живеят предимно с мечтите. Това са щастливи по своему хора.

Какво бихте пожелали на читателите на Север.бг по случай днешния празник 1 ноември?

Човек, който се обръща и хвърля поглед само назад, той се вкаменява. Ние трябва да хвърляме поглед към миналото за поука и да гледаме в настоящето и в бъдещето, да даваме от себе си нещо да накараме младите хора повече да вярват в себе си. Иначе, ако не подадем щафетата на будителите на младите хора, няма да я бъде България. Аз съм исторически оптимист и съм убеден, че ще я има. Но винаги при нас, българите, нещата се раждат мъчително и бавно.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg