Великотърновец е свирил на ухо на Жириновски, Ердоган и краля на Кот д`Ивоар
Великотърновецът Нейко Владков е успял да се "докосне" и да се учи от едни от най-известните музиканти и певци у нас - Емил Димитров, Вили Кавалджиев, Васил Найденов, Кирил Маречков, Митко Щерев, Георги Минчев. Когато е бил в Турция е свирил на ухо на Владимир Жириновски, Реджеп Ердоган и краля на Кот д`Ивоар.
Кой е Нейко Владков и как е стигнал до красивия курорт до Анталия, където му поръчват музика известни световни личности, научете сега.
Г-н Владков, откъде идва страстта Ви към музиката?
От моето семейство. Майка ми беше начална учителка, баща ми преподавател по музика. Още от малък, у дома, съм се докосвал до цигулки, мандолини, акордеон. Така че за мен инструментите бяха като игра. Явно моите родители не искаха да ставам професионален музикант. Затова завърших техникума. Казваха ми - "Музикант не е професия. Стани инженер, доктор, адвокат". И в училище страстта си е страст - направихме група с приятелчета. Тогава бяха на мода "Бийтълс", "Ролинг стоунс", "Мармалейд". Свирихме в Младежкия клуб.
Тогава не се учеше английски. Тази музика беше упадъчна според властите...
Да. Караха ни се подобно на филма "Вчера". Забранено беше на английски език да се пее, но ние пробвахме. Пеехме и на български, италиански. Емоционално беше. Рокът беше на мода. Имахме хора, които ни помагаха. В училище се учеше немски и френски. Върбан Ганев ни помагаше с превода от английски език. Писа на "Бийтълс" и му пратиха плоча с подписите си. Свирили сме по забави и мероприятия. Аз свирих на китара в групата. А всички пеехме.
И как от строителството станахме музикант?
Приключих обучението си с отличен, имах само една петица. Според родителите ми трябваше да уча инженерство. Приеха ме в София. Учих две години и прекъснах. Музиката беше това, което ме теглеше. Почувствах се самостоятелен и реших че ще уча музика. Така завърших Институт по музикални и хореографски кадри. Там имах щастието да ми предават проф. Текилиев, проф. Сагаев, проф. Александър Пумпалов, добър педагог и музикант. Това бяха все светила в оркестрацията. Научих доста неща.
След това записах Консерваторията, с китара. Изкарах още две години.
Верен ли е постулатът, че трябва да имаш 1% талант, а останалите 99% - труд?
Така е. 1% е талантът, другото е труд. Но пък и само с труд няма да стане, ако нямаш малко талант. Моите баба и дядо също са били музиканти, свирили са на музикални инструменти. Навремето задължително е било да се занимаваш с изкуство. То е това, което "отваря" душата, кръгозора на усещанията, за движение, цветове, да усещаш живота, света, вкус към естетиката.
Как се запознахте с известните български музиканти, певци?
Ние знаехме къде се събират, в "Кристал". Пиехме кафе, разговаряхме. Имах удоволствието да бъда със светилата на нашата музика - Васил Найденов, страхотен човек, музикант. Ходил съм на репетициите му, още беше в "Диана Експерс", на тавана на печатницата в София. Трябва да се види как се изработва музиката. Има тънкости, които трябва да изучиш, особено що се касае до различните стилове музика. Срещал съм се и с Митко Щерев, Кирил Маречков.
Когато си млад музикант трябва да общуваш с повече хора, които са врели и кипели в тази дейност, да се учиш. В София се запознах и с колегите си, с които започнахме да свирим. Така че от 1980 година свиря професионално. Тръгнахме по морето. По него време нямахме име на групата ни. Тогава се деляха на кръчмари и концертни. Ние бяхме от кръчмарите.
Писал ли сте музика?
Не, не съм писал музика. Може би престои. Не съм намирал сили. Трябва да получа вътрешна необходимост, за да се получи нещо. Правил съм само аранжимент на колеги.
Какъв бе животът по морето?
Хубав. Пеехме на чужди езици. Хората ни се радваха. Имаше много чужденци. Имаше и комисия. Нейни членове минаваха да чуят как се представя всяка една група. Те раздаваха категоризации, от 4 до 1. Първата бе най-добрата. Този ранг като музикант ти дава възможност да работиш през дирекция "Музика". Не може ей така да дойдеш и да почнеш да свириш и пееш.
Който не ставаше, биваше отстранен. Слушаха какво пеем, да е вярно на чуждестранния език. Да не се оплаче клиент. Тогава имаше конкуренция, много повече от сега. Имаше много кадърни музиканти. Много от тях не са в България вече. Беше красиво и приятно, емоционално.
Някакъв инцидент?
Една вечер изпяхме песен на Том Джоунс. Стана един човек от една маса. Викам си - "Какво стана сега?". А той бил англичанин от родния град на Том Джоунс. Докато бе там с компанията си ни слагаше на масата бутилка с уиски. Хвърляха и бакшиш. Заплащането бе добро навремето. Вземали сме по 600 лева на месец.
Свирили ли сте с някоя известна и сега личност - певец, музикант?
По програми съм свирил с Маргарита Хранова, Кристина Димитрова. Даваха ни нотите и до вечерта трябваше да ги разучим. Тогава имаше големи изисквания и се ценяха тези, които са добри.
Доста сте скитали?
Да. Зимата по курортите Пампорово, Боровец. Лятото бяхме по морето. Бил съм в чужбина. Доста скитане, но това ти дава възможност да се запознаваш с много хора. Волна душа съм бил.
Вярно ли е, че музикант къща не храни?
Това си е българска поговорка. В Германия не беше така. Там съм свирил около две години с една варненска група. Бяхме петима, пяхме на живо. След това последва друга група. До скоро бях със съпругата ми. Сега пея сам. Имах щастието да се оженя за музикант, много добър цигулар. 18 години бяхме с нея. Скитахме с нея из цяла България, в чужбина. Имаме две прекрасни деца - момче и момиче.
Не мисля че някой ще ни продължи в музиката. Скоро не съм го виждал сина да свири на цигулка. Имат и двамата основна музикална култура - класика и предкласика. Върху тази основа се гради останалото. Аз не бих се налагал, каквото им харесва и доставя удоволствие, това да правят. Аз затова съм щастлив човек, защото цял живот съм правил това, което ми доставя удоволствие.
Как се озовахте в Анталия, Турция?
Един колега от Русе, музикант, ми се обади. С него сме свирили на Слънчев бряг. Попита ме дали искам да работя в Турция. Европа си я познавам, Турция е нещо друго. С предубеждение заминахме през 2003 година с бившата ми съпругата и до 2008 година изкарахме там. Срещнахме толкова много приятни хора там, помагаха ни. Притесненията как ще ни приемат се стопиха много бързо. Казваха - "О, комшу, ела да пием по едно кафе". Хотелът бе с много добро реноме.
Тогава се случи да свирите на Жириновски, Ердоган, кралят на Кот д`Ивоар?
Да. Случиха се гости като Владимир Жириновски, руски политик, Реджеп Ердоган, турски политик, кралят на Кот д`Ивоар. Били приятели на собственика на хотела.
Как ви възприе Жириновски?
Като свои. Ние сме си славяни. Каза - "А, наши, братушки".
Какво си поръча?
Поръча си руски песни - "Ваше благородие", "Очи чернье". Почерпи след това.
А Ердоган?
Той беше дошъл на гости на собственика.
Кралят?
Кралят на Кот д`Ивоар беше гост на хотела с антуража си. Обречен беше като нормален човек, не може да познае дори че е крал. Дойде и поиска да му изпеем Франк Синатра. Разбира се с жеста от негова стана, приличен като за крал. Ръкопляска на изпълнението, сред това и другите от антуража му. Такива са правилата.
А срещата с Филип Киркоров?
С Филип Киркоров се засякохме случайно случайно в Анталия. Той си има хотел там. Човек с възможности. В него кани само приятели. Много талантлив, добър шоумен, очарователен, държа се нормално. Разговаряхме за малко на български.
Не сте ли се снимали с никой от тях, за спомен?
Не. Имам си мое виждане по въпроса.
Имало ли е срещи с други личности, от които да сте се учили?
Имал съм щастието да работя с много хора и много съм се научил от тях. Един от тях е Агоп Маргаян. Интересна личност. От него също съм научил много неща в музиката и за философията на живота.
С колко чужедстранни езици боравите?
Немски говоря добре, защото съм работил в Германия, руски - сравнително добре, английски сам съм го учил. При положение, че пея на английски, трябва да мога да се изразя добре.
Какво Ви е музикалното "богатство"?
Имам около 200 песни в репертоара си. Пея основно "евъргрийни". Сега предпочитам по-спокойна музика. Освен професия, да си музикант е и призвание. Не го ли чувстваш отвътре, не се занимавай. Помня, бяхме в Благоевград, един клиент на ресторанта дойде при нас и ни каза: "На тази песен ме полазиха тръпки по гърба". А аз отговорих - "За да те полазят теб, първо трябва да се ме полазили мен". Именно в това е щастието, да доставяш удоволствие и щастие на другите.
Какво е нивото на изкуството, музиката сега?
Не е на добро ниво. Не знам програмите в училище какви са и как подготвят децата. Но за да имаш високо ниво, насока, трябва да те подготвят от малък.
А т.нар. поп фолк музика?
Аз не пея такава музика. Но чалгата се роди при нас съвсем естествено, преди 30 години. Поизживяха се нещата. Отиват към по-добро. Реформира се жанрът.
Сега и в чалгата има хубави балади. Винаги ми е било интересно как млади хора поръчват някой "евъргрийн", много от преди тяхното време. Явно се интересуват. Българинът е комплексна личност. Не можем да избягаме от балканското, но сме любознателни, търсещи. Замислял съм се за "Щурците". Ако са пуснати песни в световните чартове, да ги сравним на нивото на "Бийтълс", групата има и по-хубави песни като музика.
Разликата е само това, че е на български и не е имала възможност да се съревновава с тях. Не съм сигурен дали "Бийтълс" биха спечелили. Ако бяха по света творци като Емил Димитров, Лили Иванова щяха да ги носят на ръце.
Познавате се с Емил Димитров? Какъв човек беше той?
С него сме пели и напивали. Лично се познавах с него. Винаги е казвал, че е българин и иска да е в България. Разказваше за Франция. Пял е там. След това излезе в пресата статия, че е станал страхотен концерт. А той разказа, че свирил в един ресторант, на хора, на средна възраст. Пял шансони. Много му се радвали, а на него му било много приятно.
Повече общувахме с него във Вършец, в ресторант на Балкантурист. По морето също сме се засичали с Емил Димитров. Ако ме питате за какво сме си говорили - музиканти като се съберат говорят си само весели историйки. Почина тъжно. Познавах се и с Георги Минчев, страхотен музикант.
Вили Кавалджиев е уникален. И с него имах интересен случай. Клавиристът ни пътуваше от Варна и явно беше изпуснал автобуса. Вили гледа - има човек на китарата, бас китарата и барабаните. Няма клавир. А ние трябва да започваме. Привлече само един стола до пияното. Попита - "Кое свирим" и започна. След половин час дойде клавиристът. Всяка вечер Вили ни поръчваше бутилка с уиски, казваше ни "Наздраве колеги" и не пиеше.
Някой неприятен инцидент от годините?
Паметта не е услужлива вече. Имам тетрадка пред мен с текстове. Блокирал съм, забравям текст, но поглеждам и продължавам, за да не довърша песента с - "На-на-на". Като съм сам няма емоции. С голяма група е интересно. Един почва едно, друг - друго. И тока е спирал. Чува се само - "Аааааа". Ние обаче продължаваме да пеем песента акапелно само на барабан. Пляскаме с ръце и довършваме песента. Получи се оригинално. Публиката го хареса. Налага се често да импровизираш. Според случая.
Полицай ме е спирал на улицата. Изисква паспорта. По онова време на паспортите трябваше да имаш печат от мястото, където работиш. Ако нямаш, питат какво си учил и казват, че там и там има работа. Нямаше такива неща някой да е без работа. А ние бяхме на граждански договор - "Ти къде работиш?", "Аз съм музикант", отговарям. "Аз знам че свириш, но какво работиш". Чисто български случай. Да правиш музика, не е работа.
На всеки му изглежда лесно на изпееш песен. А за тези три или четири минути, за да се получат са нужни десетки часове или дни. Това е къртовски труд. Репетирам докато стане. Принципът не им е ясен на хората. Работил съм и друга работа, успоредно с музиката преди. Ковях палети, беше през 1987 година. Трябваха ми пари за микрофон. Вафли също съм правил.
Няма пари в изкуството в днешно време, май...
Да. Сега ми е най-трудно. С всяка изминала година ангажиментите намаляват. Затова се опитвам да свеждам разходите до минимум. За да не ме викат, означава, че няма хора в ресторанта. Защо няма хора? Нямат пари. Кой не иска да му слагат ядене и пиене на масата. И като кажат политици - "Положението се оправя". Чакам го да се оправи 25 години. Доста талантливи хора живеят така, в трудности и мизерия.
Вие сте щастлив човек, въпреки всичко. Защото сте превърнали хобито си в работата.
Щастлив съм, че съм се занимавал с това, което съм правил. Искам да го правя докато мога физически. Възхищавам се на Стоянка Мутафова. Физиката отказва, но психиката е достатъчно силна, за да държи човек. А парите, те са нещо относително.
