Д-р Христо Луканов, заедно с няколко членове на асоциацията, работи по създаването на син цвят на рядката българска порода кокошка Шуменска, която е само в черна оперение. Това се прави за първи път в България, като целта е да се обогати генетичното многообразие на породата. Опитите са част от развъдната програма на организацията.

Ветеринарният доктор работи и сам по създаването на напълно нов, син сьомгов цвят на друга порода кокошки Виандот-бантам. За разлика от Шуменската тези декоративни двукраки са значително по-известни в Европа. Възможно е лекарят да стане единствен в света, стигнал до такива постижения.

Д-р Луканов, откога е страстта Ви към декоративните кокошки?

Още от 10-годишна възраст. Бях в кръжока по биология. В Севлиево имаше една опитна станция на младите агробиолози и там за първи път видях декоративни породи кокошки. Те ме впечатлиха, постепенно започнах да се интересувам. Сред първите ми породи са голошийките. Започнах с бели безбради копринки, взети от бай Ангел от Първомайци. Така до днес, когато имам доста екземпляри. А уникалните за региона птици са резултат на много добра селекция, внос от чужбина.

Знам, че имате над 100 чистопородни птици. Какви са те?

Да, но общо с декоративните кокошки, които отглеждам, са повече. Птиците са с произход от Западна Европа. През годините съм имал немски тип Фаверол стандарт и Бантам, сьомгова цветова разновидност, Форверк, Виандот Бантам, Антверпенска бантамка, Кохин Бантам, шуменска черна и много други в най-различни цветове. Всички те са интересни породи кокошки.

Голямата, най-атрактивна порода, е Фаверол. Петелът е с тегло 3, 5-4 кг, а кокошката е около 3 кг. Те са с най-различни цветове. Характерни са с наличие на пети пръст, т.нар. „гащи”, защото имат добро оперение на краката и много силно изразена брада. Женските индивиди от породата снасят годишно между 160-180 яйца с лек розов оттенък, които могат да се консумират. В началото породата е създадена като месодайна в едно селце Фаверол във Франция, откъдето идва и названието. Тя е била една от най-популярните породи за угояване към втората половина на XIX век. Постепенно се обособила в Германия отделна порода, немски Фаверол. Оперението им е малко по-различно, вкарано е малко бакърено червено. Миниатюрното копие на породата пък е три пъти по-малко. Нарича се Фаверол Бантам. Петлето е с тегло 1,2 кг, а кокошката 1 кг.

От толкова много птици, кои са Ви най-любимите?
Това са борцовите породи. Една от тях е Сатсумадори, внос от Холандия. Тя е създадена преди повече от 400 години в Япония. Селектирана е не за забавления на войниците на императора, а за повдигане на бойния им дух. Уникалното при нея е, че е комбинация от борцова порода Шамо и дългоопашата Минохики, има т. нар. ветриловидна опашка, която я няма при никоя друга порода кокошки. Тя също е обект на дългогодишна селекция. Петлите тежат 3, 5 кг и са високи около 75-80 см. Позата им е изправена и наперена. Теглото на женските пък е около 2, 5-3 кг. Те имат ниска носливост, снасят годишно по 80 до 100 яйца с тегло около 40-45 грама.

Гордост от породата ми е мъжки петел Блекстар, уникален в развитието си. Той е сребристочерна птица със златисти пръски на раменете. Има перленосиви очи, типични за породата, тъмна зеница и червено лице. Тежък е над 3 килограма и е висок 65 см. Гребенът му е граховиден и малък. Птиците от японската порода в цяла Европа са не повече от 150. Освен нея от Франция внесох и още една борцова порода, стара руска Орловска. Тя е интересна със своето оцветяване, с характерно червено-кафяво оперение на бели и черни точки, мощен клюн, голяма бяла брада.

Ядат ли много птиците?

Не ядат много, толкова колкото и домашна кокошка. Бантамките например приемат около 50-80 грама комбиниран фураж на ден. На повечето средната дневната дажба е по 150-200 грама фураж за птица.

Може би ще бъде интересно да посочим, че Вие не консумирате екземплярите от хобито си, само яйцата им?

Доста колеги, които развъждат едри породи като Маран, Билефелдер, Амрок и други, които са от комбиниран тип, стават за производство на месо и яйца и те ги използват и за едното, и за другото. Месото им е като на обикновена домашна кокошка. Моите са редки породи, с висока цена и не си позволявам този лукс да ги консумирам. Имам сантимент към тях и не бих направил това.

Имате си гордост, това е петелът Гюнтер, за който знаят всички любители на птиците. Разкажете неговата история.
Петелът Гюнтер е от породата Фаверол стандарт. Историята на вече тригодишното пернато е почти необикновена, затова е и моя голяма гордост. Поръчах 40 яйца от Германия, които с колет трябваше да пристигнат в България. След 3-седмично пътуване при температура от 35 градуса той пристигнал във Велико Търново. Кашонът беше смачкан и наполовина скъсан, половината яйца - изпочупени. Въпреки минималните шансове за поява на поколение, защото разплодни яйца се съхраняват максимум две седмици при температура от 10-12 градуса, аз поставих 20-те оцелели в инкубатор. И за зла съдба токът спря за повече от 24 часа. С това шансът да се появи нещо на бял свят тотално пропадна, защото инкубационният процес е прекъснат. Въпреки това обаче, противно на всякаква наука и теория, от едно от оцелелите яйца се появи пиле, петлето Гюнтер. Така след години той даде и своите добри поколения. 

Освен големи породи, гледате и малки кокошчици.
Освен фаверолите отглеждам и серами, малки кокошчици. Заедно с мой колега от Асоциацията развъждаме породата. Тя вече има много последователи в България. Имам от тях 16 бройки. По 380 грама са петлите, а от 280 до 340 грама са кокошките. Това ги прави добри и попадат в желания клас А/В. Серамата е най-дребната, сравнително млада порода в света. Създадена е през 70-те години на миналия век в Малайзия. Създателят й не е предполагал, че ще получи такъв резултат. Най-дребните представители на Серама тежат около 250-350 грама. Това е най-популярният домашен любимец в Югоизточна Азия, който по популярност се нарежда на челно място, следван от кучетата и котките. Серама се отглеждат подобно на папагалите и канарчетата в кафези. Малките кокошчици снасят около 100 яйца на година с тегло от 12 до 25 грама. В Малайзия шампион на породата струва между 10 000 и 15 000 долара. 

Доста атрактивни са цветните яйца, които снасят Вашите декоративни кокошки, имате зелени, кафяви или т.нар. "златни" или шоколадови яйца. Как се е стигнало до тази промяна в цвета на черупката?
Пернатите, уникални за Балканския полуостров, са внесени от чужбина и са резултат на дългогодишна селекция и кръстоски. Необикновената порода, която дава зелените яйца, е Шинделар. Кръстена е на холандското селце, където е създадена преди около 40 години от ветеринарния лекар Рут Касенброд за изложбени цели. Внесох яйца от тази порода от Франция, лично предоставени ми от създателя й Касенброд. Отгледах ги и от тях с добра селекция оставих най-добрите екземпляри. Петелът от породата е тежък около 2, 5 кг, а кокошката - около 1, 5-2 кг. Тя снася годишно около 180 яйца с млечнозелена черупка с тегло около 50 грама, колкото обикновеното яйце от домашна кокошка.

Шинделар има единствено в ЮАР, Холандия и Англия, а сега вече и в България и региона. Освен яйцата със зеленикава черупка има и птици, които снасят такива с тъмнокафява, почти шоколадова. Породата е Маран”и е единствена в България и региона, наричани са още "кокошката, снасяща златни яйца". Към този момент породата е доста популярна сред любителите в страната. При нея участват няколко гени, за да се получи натрупване на пигмента на черупката на яйцето, резултат на трудна селекция. А яйцето е малко по-голямо, средно по 65-70 грама. Бойната порода Сатсумадори, за която споменах вече, пък снася светлокафяви до кремави яйца. Вкъщи например използваме стандартните яйца на Серама за Великден, защото са интересни при оцветяване с шарените бои. Най-добри за борци обаче са тези със зелена и кафява черупка, защото е по-здрава. Само 4 породи в света снасят зелени яйца и това ги прави изключително ценни.

И ако трябва да се обобщи, промяната в цвета на черупката е в резултат на мутация. Дивите прадеди са снасяли бели яйца, после се появява оцветяването. Науката няма еднозначен отговор на мутацията със зелени яйца и кога се е появила. Всичко е до генетика, а зеленият цвят се дължи на един доминантен ген, който детерминира отлагането на зеления пигмент върху яйчената черупка.

Като споменахме разноцветните яйца, знам че има и миниатюрни такива.

Миниатюрните яйца са от мини кокошките Серама. Наскоро гледах репортаж по национална телевизия от Китай относно най-дребното яйце в света, което тежеше над 2 грама и с 1,5 см. диаметър. Но ето че подобни "рекордьори" има и на родна земя. Яйцето от моята кокошка е с тегло около 2-2,5 грама и размери 15/18 мм. Около 5-10 % от снесените яйца от уникалната дребна порода са с миниатюрни размери от 2-5 грама при нормално яйце с тегло 20-25 грама.

Малките яйца нямат никаква стойност поради факта, че са непълноценни, нямат жълтък, а белтъкът е съставен основно от течната му фракция. Тези яйца не са годни и за люпене и за консумация. Обикновено всички кокошки могат да снесат миниатюрни яйца, от България до Китай. Това е физиология, случва се преди започване на снасяне след пауза или при прекратяване на яйцеснасянето. И може да се случи по няколко пъти в годината. Факт е обаче, че подобни маломерни яйца не са толкова рядко явление, дори сред обикновените домашни кокошки. Дори има народно поверие, свързано с лош късмет при снасяне на такова от кокошки в стопанството. Всъщност с намесата на човека при селективната дейност и по-висока носливост, се увеличават шансовете за появата на такива аномалии като мини яйца, яйце в яйце, или яйце с два и повече жълтъка.

Колко породи кокошки съществуват в света?

В света съществуват над 600 породи кокошки, някои от тях са гиганти с тегло 7-8 кг. и височина почти метър, други са изключително дребни, които тежат около 200-300 гр. и достигат около 15-20 см. височина. Съществуват породи без опашка и такива с неколкометрова опашка, създадени са породи кокошки с 5 пръста, черна кожа и сероза, с гола шия, с къси или дълги крака, с гащи, бради, качулки и прочие. Разнообразието е огромно, за всеки вкус и интереси. Всички уникални пернати са резултат на дългогодишна селекция и кръстоски.

Освен цветни и миниатюрни яйца, различни видове пернати, какво още не знаем за кокошките?

Може би, че има такива с тъмно месо. Тази мутация се нарича "фибромеланоза" или свръхнормено натрупване на меланин в кожата и тъканите на птиците. Той се среща и при човека, при тъмните раси, но натрупването е само на кожата. При тези породи кокошки е навсякъде. Това придава интересен синкаво-черен цвят на цялото тяло, надкостницата, мускулните обвивки. Тази мутация касае 25 породи в света, появили се в Югоизточна Азия, защото разбиранията на източната раса за кулинария и медицина е интересна. Най-ранните данни за такива птици датират от VII-VIII век. Древните гърци пък ги познават от преди 2000 години. Най-популярна и често срещана тъмна порода е Копринка. Няма данни дали се отличават вкусовите им качества от обикновеното птиче месо, но пък е двойно по-богато на белтък (карнозин), който действа антиоксидантно и подмладяващо на човешкия организъм. Именно този белтък се използва в китайската медицина за лекуване на анемия. Примерно супа от пиле с черни кости е едно от най-популярните и доста скъпи ястия в азиатската кухня. Месото им е скъпо, защото те не растат като бройлерите за 36 дни и да станат 1,5 кг, а поне 5-6 месеца, за който процес отива и повече фураж за изхранване, защото периодът на отглеждане е пет пъти по-голям и разходът също.

Какви породи внесохте тази година?

Внесохме интересни породи като визия, но те се използват в т.нар. органично или биоптицевъдство в Европа. Една от тях е Сумталер, австрийска, позната като императорска кокошка, защото навремето е създадено с кулинарни идеи. Била е сервирана специално на австроунгарски император. Било е деликатесно месо с добри вкусови качества. Ние я внесохме като декоративна порода. Красиви птици с пшеничен цвят на оперението, с качулки.

Внесохме и елзаска кокошка, рядка френска порода. Отличава се с красив външен вид с голяма опашка, малък гребен, големи бели околоушкии. Тя също се използва за декоративни цели и за биопроизводство на месо.

Трета порода е Худан - също рядка. Интересното при нея е, че има пети пръст, огромна качулка и голяма брада. Оперението е черно с бели точки.

Имате ли последователи?

Преди няколко години нямаше откъде да се намерят подходящи видове/породи. Единственото, което имаше, бяха нашите български породи, които се развъждаха, а също и популярните Копринка, Розкомб. Но те не бяха с добро качество. Днес мога да се похваля, че младото поколение стига да иска и да има желание, може да се сдобие с добри птици. Има изключително многообразие. Неслучайно и членовете на асоциацията ни се увеличават и вече са 40.

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg