Ще ви срещнем с още едно от лицата на Фестивала на уличните изкуства, който се проведе за втори път през изминалия месец юни във Велико Търново. Дарио Табаков е от Пловдив, но от доста време не живее там. Пътува много и не обича да се застоява на едно място. От десетина години се занимава с улично изкуство - прави разнообразни представления, всякакъв тип пърформанси, циркови и огнени номера, музикални изпълнения с кларинет...

Как се запали по уличното изкуство?

Завършил съм музикално училище в Пловдив с кларинет. За първи път излязох на улицата, свирейки на кларинет, на 12-, 13-годишна възраст. Бях много малък, кларинетът ми стигаше до коленете и хората се радваха. По едно време установих, че искам да се изявявам някъде другаде, не точно на традиционната сцена. Просто ме влечаха откритите пространства.

Как се научи така фасулски лесно да общуваш с публиката?

Това между другото е най-сложното нещо, което съм научил. Дори може би не съм стигнал и до половината на това, което искам. Просто трябва да се върви напред. Засега съм добре, но не е лесно да влезеш в мозъка на хората, да видиш какво мислят и да ги накараш да направят нещо в твоето шоу. Трябва много добре да се подбере кой точно би могъл да изпълни зададената задачка. Трябва да се комуникира доста.

Това е интересното при голямото шоу, където има хора, комуникираш и се движиш между тях, ръкопляска се, а оттам и енергията много се вдига. Натам съм се насочил, това искам да правя, точно такъв тип голямо шоу. Не голямо, а интересно за хората. Да могат да вземат и те участие и после споменът за това да им остане завинаги.

Има ли артисти в твоето семейство и как гледа то на това, че си на улицата и живееш от нея?

Майка ми и сестра ми са музиканти. Аз тръгнах с музика, но съм се насочил към уличната изява. Като цяло семейството ми ме подкрепя. Оставили са ме аз да решавам сам какво искам да правя, още от малък, за което - благодаря ви много, мамо и тате. Всъщност, за да живееш, трябва да дадеш нещо и да се научиш да се развиваш, да трупаш опит не само житейски, но и физически. Всичките тези неща, които аз правя са свързани със страшно много тренировки и репетиции.

Защо не ги правиш тези номера под шапката на някой цирк? Каква е тръпката и защо предпочиташ да си сам?

В цирка и в залите хората знаят защо отиват. Те отиват с определена цел и очакват да видят нещо, докато на улицата всичко е неочаквано и те не знаят какво ще последва. На улицата до голяма степен се разчита на импровизацията с хората. Определени номера се разиграват, но информацията и енергията протичат спрямо хората. Всъщност не мога да отида да работя, за сега, на такова място, защото така съм по-свободен. Вчера се вдигнах от Скопие и дойдох да участвам във Фестивала на уличните изкуства във Велико Търново, утре заминавам за Карнавала в Русе. Винаги мога да направя ново шоу в нов град пред нови хора. Просто отивам, забавлявам се, давам всичко от себе си и каквото стане накрая. То няма как да стане лошо, ако ти не отидеш с тази нагласа. Горе долу това е идеята.

Как репетираш, някои от номерата ти са доста сложни и трудни?

Ставам сутрин, разгрявам и почвам. Когато пътувам това няма как да стане, а понякога пътувам с дни. Загубя ли един ден тренировка, все едно съм загубил 10 дни напредък.

Какво би ти повлияло на играта?

В общи линии всичко. По време на шоуто всичко има влияние. Днес, например, имаше едно дете, което постоянно излизаше и идваше при мен, кефеше се много. Аз си играех с него - скачахме, подскачахме и се забавлявахме както ние, така и хората, защото виждаха колко много се радва хлапето, невинно, искрено и необременено с излишна информация като възрастните.

А някога отказвал ли си се от представление?

Точно отказване не е имало, имало е със смъкната енергия заради липса хора, например. Настройвам се за шоу и то винаги става. Май всичко опира до желание, ако нямам пари и желание няма да направя шоу.

Случвало ли ти се е да се разсееш?

Случвало ми се е да се разсея, но гледам това, което правя да не е разсипано като торбичка с топчета, ами да е събрано. Може едно или две топчета да паднат, обаче да стои цялата схема.

Къде е било най-доброто ти представление досега?

Май тук в България като емоция. Защото с хората най-леко се комуникира. Между другото днешното ми шоу във Велико търново бе едно от най-добрите ми. Лично аз се изкефих на шоуто, супер яко стана, хората много се надъхаха и всички много се смяхме. Беше забавно просто. То това е идеята, хората да се забавляват.

А къде е било най-лошото?

Няма лошо, то винаги е хубаво.

Важно ли е за един уличен артист като теб да знае много номера?

Може с един единствен предмет да направиш много голямо шоу. Но по-принцип колкото по-големи и трудни са нещата, толкова повече хората се впечатляват. И трябва да изпълниш номера така, че да видят, че това само ти можеш да го направиш. Затова не се жонглира с една топка, а с пет топки. Има хора, които само с едно топче боравят, но при тях става въпрос за баланс и по-сложни неща, които са  трудни за правене. Аз знам достатъчно и постоянно гледам да ги подобрявам и прибавям нови.

<<Sever.bg във Facebook>>