Продължаваме разговора с момичето, което е преминавало "отвъд" реалния ни свят. Тя разкри кои са "тайните" на щастието, как може да се коригира животът, за да бъде щастлив и как действа Цолкин календара – базиран върху движението на времето и хората от гледна точка на една по-висша матрица на движение и живот. С Деница лалева – Мона и ученикът й Благо се срещнахме по време на форума "Здраве, Щастие, Красота" във Велико Търново.

Къде е мястото на Цолкин в твоята философия?

Ще живеем на друго ниво на съзнание и той ни помага... Цолкин е карта на реалността, код, програма и, ако я изпълняваш, тя ти помага да следваш естествения ход на еволюцията, на съзнанието. Човек може да го разбере, когато приложи този код в живота си и го изпита, иначе може да си говорим до безкрай, защото за много хора това звучи абстрактно. Всичките ни приятели ползват Цолкин. Но и тук действа Закона на привличането – човек е или привлечен от този календар, или не. Никога не може да стане "Дай сега да ти обясня", защото информацията не може да се приеме интелектуално. Това е все едно да участваш в игра, в която условието e да следиш "знаците". След време ти става интересно и започваш да виждаш закономерности в живота, които се случват на определени дни. Тогава започваш да изграждаш взаимоотношения с тези знаци, които имат само и единствено за теб конкретен и личен смисъл.

(Благо допълни отговора със свои впечатления от прилагането на Цолкина)

Когато се запознахме и Мона започна да ми обяснява за Цолкин, аз много питах какво означава този или онзи знак. Тя ми отговори да наблюдавам как се развива реалността ми и да правя връзките. След пълния цикъл от 260 дни, разбрах, че от практическа гледна точка 20-те знака ти поставят ситуации в реалността, срещи с хора, думи, отношение, а 13-те тона ти дават перспективата как ще възприемеш ти самия случващото се. И тогава, изпадайки изневиделица в някаква ситуация, знаеки какъв ден и какъв тон е, можеш да анализираш защо това ти се случва сега. И реалността ти се струва по-логична. Защото, ако си спомниш какво си мислил вчера, можеш да видиш връзката с днес и ситуацията, в която попадаш.

Това свързано ли е по някакъв начин с Кармата?

Ние не вярваме в Кармата, защото тя означава причинно-следствени връзки, които до момента, в който ти не си озъзнат, са такива, каквито могат да бъдат спрямо цялата реалност. Когато ти се осъзнаеш и контролираш мислите си, тогава тази концепция изчезва изцяло като идея. В смисъл, че можеш да разбереш до колко нещата са се случили от твоите намерения и мисли. Осъзнавайки го, вече имаш избор. Идеята на кармата е, че някой друг рисува твоята съдба. Но пътят ти не е предначертан.

Проблемът на хората е, че правят планове и избори напред в бъдещето. А истината е, че правим избори във всяка секунда и те са със същата стойност и тежест, както и решението дали да имаш дете или не, например. Тръгвайки сега оттук не наляво, а на дясно, цялата реалност, цялата Вселена се влияе от това и ти нямаш идея и не можеш да предположиш дали това няма да повлияе на нещо или някого на друго място – ефекта на пеперудата. Важният въпрос в случая е, доколко ти управляваш собствените си решения и спрямо каква цел.

Искаш да кажеш, че не се раждаме с "кодиран" път?

Да, ти идваш във всеки живот с някои основни неща, като намерения. Но това е като да отидеш в друга държава на бизнес-среща и да имаш идея с кой ще се видиш, с кого ще говориш, какъв договор ще подпишеш и с каква цел. И това е кармата, но не е задължително пътя ти. Бъдещето не съществува. То е купчина от потенциали. Всичко зависи от това какви са твоите намерения и мисли в момента спрямо намеренията ти. Цялата игра е между тези две неща – намерения и мисли. Целият живот се изгражда по този начин – секунда по секунда.

Когато си наясно какво се случва с реалността ти и се отвориш за всички възможности, животът става по-интересен. Не, че ставаме по-добри, по-еволюирали или дори по-умни хора. Няма добро и лошо. Негативните мисли не са лоши, те са част от играта, инструмент като всичко останало и вършат много добра работа – просто трябва да си наясно как се работи с тях.

Да разбирам, че мислите ни прeвръщат живота игра?

Когато си осъзнат, животът има съвсем друг смисъл – той вече е игра. Не е животът, който те мята наляво-надясно и най-важното е - ще имаш контрол. Всички през цялото време се борят за този контрол – пари, власт, собствена действителност. А защо? Защото те я контролират, но им е казано, че не я контролират. Това е естественото състояние и е съвсем нормално ти да искаш да се върнеш в него. Природата те дърпа към него. Но системата те изважда извън него и ти й вярваш, защото тя те е възпитала да вярваш, а естественото ти, уж "подсъзнателно" търсене е да бъдеш щастлив – друго нямаш. Не можеш да си щастлив, ако някой или нещо те контролира да бъдеш роб. Щастието и зависимостта не могат да стоят заедно, вибрациите им са различни.

Но независим не означава да стоиш отделен от другите хора. Независим означава да можеш да си щастлив, когато си пожелаеш. Никой не може директно да промени света, първо и единствено трябва да промени себе си. Когато задържаш в главата си идеята, че нещо не е наред и е счупено, ти задържаш тази вибрация и, какво и да направиш, нещата не се случват по начина, по който би искал.

Мисълта, с която се подхожда към дадена ситуация, е това, което реално влияе върху живота ни. Без значение са думите, които говори – въпросът е какво има в главата си. И резултатът също е резултат от мислите, въпреки, че уж думите са направили нещо. От всички хора, които си срещал, в теб е останало по някакво чувство за тях, не си спомняш думите, които сте си казали, но имаш чувство за тях. И това, което изпитваш в момента е това, което са предвали с мислите си, докато сте си говорили. Дори думите да са прекрасни, те просто не остават. Действията – също. Ако един човек те удари, но изпитва любов към теб в този момент, ти няма да запомниш тази плесница по този начин, както, ако те помилва с омраза. Това е – ние чувстваме реалността, не я мислим.

Какво мислиш за паралелните светове и паралелните животи – съществуват ли и как се съвместяват в съзнанието ни?

Всяко съзнание ни е паралелна същност, било то котка, куче, човек – защото цялото универсално съзнание е едно и също нещо. Ние сме парченца от него, отделени само, защото всеки си е казал, че ще гледа в различна посока. Един наблюдава цвете, друг – дръвче, но и двете са в един и същи свят и сме едно и също нещо. Трябва да сведем нещата до линейност, за да можем да ги разберем.

Всеки има паралелни същности, които живеят във всички възможни измерения. Но тъй като времето не съществува, а има еди-единствен момент от време, те съществуват като идеи, които просто ги има в момента, в който ги има. Всеки един човек на нашата планета има около 300 хиляди съзнания – паралелни същности. Но това мен не ме вълнува.

Съзнанието ми, мозъкът ми е направен да оперира по този начин. Противно на това, което ни учат в училище, мозъкът ни не е проектиран да анализира и изчислява действителността си.

Имаме машинки, които са направени да могат да преживяват, да виждат това, което се случва, да го осъзнават и да го чувстват. Най-важните са 5-те ни сетива – те ни доставят емоции, усещания. И, ако се фокусираш върху тях, съзнанието ти има перфектния капацитет да живее много пълноценно в тази действителност. Ние използваме интелекта си да се опитваме да изчисляваме неща, които ги изчислява висшия компютър, който има безкрайни възможности и потенциал.

Затова паралелните ни същности и минали животи за мен нямат никакво значение – това са просто програми в един много голям компютър, който ги сглобява по перфектния начин – само за стотни от секундата, преди аз да взема решение какво да направя. Друг е въпросът доколко си слушаме интелекта и интуицията. Как да си използваме правилно съзнанието за това, за което е направено и да живеем щастливо?

Какви са "тенденциите" в играта "живот" чрез преконструиране на съзнанието?

Заради образователната система, ние сме атрофирали. Представете си всички хора в инвалидни колички. Казваме им, че могат да вървят, но не тръгват, защото не знаят как. Просто е, защото сме създадени да вървим, но никой не иска да си признае, че не знае как да върви. Затова предпочита да си седи в количката, защото цялата система се грижи за него. Необходимо е време и усилие, за да тръгне. Но е важно да има и желание.

Хората, които не са готови да започнат процеса в главата си, те не са прозрели още, че могат и какво могат могат да постигнат. Човекът трябва да е готов. Някои играят играта от създаването на планетата, други – от половината време. Първите имат 10 000 живота зад себе си, вторите – 5 000. Това са програми с натрупан опит в тази действителност и базата данни на първите е по-богата и на тази база в този живот могат да видят по-лесно други неща, отвъд тази реалност.

Нещата зависят и от висшите намерения, как ще съчетаеш нещата, налага ли се да преминеш през нещо драстично, за да отвориш бързо съзнанието си – всичко е въпрос на стратегия. Тенденцията е такава, че, ако повече време си играл на тази планета в тази игра, имаш повече програми и по-широко съзнание и "реконструкцията" на съзнанието става естествено. Тези, които няма това намерение, не е нужно да се опитваме да ги "водим". Не е нужно да се търси принципното отваряне на съзнанието. Човекът това нещо го намира, води го висшето му Аз и му казва "Време е да ти покажа една друга действителност" и ти започваш да се отваряш. Тръгне ли този процес, нищо не може да го спре.

Но, както вече казах, важно е какви са мислите секунда по секунда, когато си сам, спокоен или, както казва една английска поговорка "Дяволът е в детайлите". Това, как ще реагираш в даден момент, вече не е индикатор, защото се включват други механизми.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg