Деница Лалева - Мона: Ние сме конкретни машинки с чувства - 1 част

Има ли Бог? Какво е смъртта? Защо е нужно да "реконфигурираме" съзнанието си? По тези теми, докато отпиваха от чая си, говорих с Мона и ученикът й Благо, които участваха в поредния форум "Здраве, Щастие и Красота" във Велико Търново. За да се чуваме нормално, помолих сервитьорката в кафето, в което бяхме седнали, да намали мъничко музиката. Предвиждах реакцията за "дръпнато" отношение и не се излъгах. Въпреки това, молбата ми бе удовлетворена. Та тази ситуация бе нагледният пример, който събеседниците ми дадоха като необходимост от "намеса" в собственото ни съзнание. Разговорът ни бе много интересен, Мона даде богата информация за "скрития" свят, затова в две последователни части ще ви предложим най-важното, което всеки от нас е полезно да знае, ако иска да изпитва положителни чувства и емоции и да води щастлив живот. Но, да караме подред...

Коя е Мона и какво търси?

Още докато бях в университета започнах да изследвам различни практики, но от три години се занимавам само с това. Винаги търсех едно и също - исках да знам какво се случва, след като умре човек, от къде идваме – това всички хора искат да научат, но за мен беше особено важно. Защото не ми харесваше животът, който живеех. Нелогично ми беше да има толкова много нещастия и исках да разбера кой го е направил толкова ужасно.

Откри ли това, което си търсила?

Да. Разбрах какво се случва, след като умреш, кой създава реалността, кой е Бог – имам всички тези отговори. Те вършат някаква работа. И, както успокояват, така и разбираш, че цялата отговорност за твоята реалност е в ръцете ти, противно на възпитанието, че друг отговаря за нас – родители, учители, правителство, че друг се грижи "нашата действителност" да е хубава и удобна. И именно това прави хората зависими, консуматори на нещастието, което някой друг е създал по някакви, често неизвестни за теб, причини.

В крайна сметка кой създава реалността ни?

Всеки сам за себе си. Имаш различни перспективи – нефизическа (Висшето съзнание) и човешкото съзнание, които ние отделяме едно от друго. Въпросът е къде се намира човекът в цялото нещо и какво реално може да направи, за да бъде животът му такъв, какъвто иска да е. Аз бях убедена, че смисълът на живота е щастието, въпреки, че бях ужасно нещастна. Не вярвах, че е възможно животът да е толкова отвратителен и това да е създадено от когото и да било.

Според една максима "щастието е вътрешна функция и не зависи от външни обстоятелства" - ти какво мислиш?

Именно! Въпросът е, че ти си свикнал с външните обстоятелства и търсиш кой е виновен за нещастието ти, докато не откриеш, че то не зависи от външните обстоятелства. Нещата са много прости – хората казват "Търси щастието вътре в себе си". Какво означава това? Аз години наред слушах и попадах на всевъзможни подобни сентенции, които са прекрасни и, които с 4 изречения ти казват цялата истина. Но, при условие, че нямаш идея какво се случва в този свят, си едно дете, което приема, че нещата са такива, каквито ги вижда, че другите трябва да му казват какво да прави – не можеш да разбереш какво означава това.

По какво се различава щастливото дете от щастливия възрастен?

Това са вибрациите на децата. Те са винаги щастливи. Когато са нещастни, е за малко и много ги боли, защото не са свикнали да са нещастни. Възможно е и не в бъдещето, а сега. И свободата е само една, на 100% - или контролираш действителността си или не. Трябва да можеш да бъдеш щастлив при всички случаи. Говорим за нива на щастие, които са извън всяка концептуалност на физическия свят.

Тогава наблюдаваш как твоето висше съзнание контролира реалността и как ти "подава" в играта, а ти избираш. Топ приоритетът на играта е ти да се чувстваш добре и в момента, в който ти започваш да се отдалечаваш от крайната цел, реалността се опитва да ти покаже къде би се чувствал по-добре. Може да зациклиш, концентриран върху негативните мисли – това увеличава контрастите и нещата в живота ти стават трудни и неприятни. Но пак е знак – реалността ти подсказва накъде вървиш и дали това е пътят ти.

Ако слушаш интуицията си – емоциите, чрез които ти говори твоята висша същност, няма нужда да се чудиш. Оставяш се на емоциите и твоето висше Аз, на базата на всичките минали животи, всички случки в тях, изградено усещане за вкус, цвят, аромат, взима правилното за теб решение и избор. Необходимо е само да се следват чувствата. Емоциите винаги показват правилния път. Проблемът е после – как да контролираме мислите, на които отговарят емоциите.

Ти самата си имала интересни "преминавания" на съзнанието в пространството - какво е усещането?

Бях минала през различни осъзнавания – чрез медитация, чрез различни субстанции – отвъд третото измерение. Това не беше достатъчно. След много време и различни практики се озовах в същността си, която съм, когато не съм в тялото си. За да стигна до там обаче, бе нужна много работа, за да разбера какво всъщност се случва. Не можех да бъда в това състояние повече от 30 секунди, защото съзнанието оперира на други честоти и не може да поддържа по този начин цялата функционалност на тялото. Но това време ми беше достатъчно да разбера коя съм, кой съм, какво се случва в този свят.

Как приеха хората около теб това "преживяване" - разказвала ли си им?

Това е нещо, което, докато го търсиш си мислиш, че ще искаш да го споделиш с хората, но се оказа, че това е последното, което исках да споделя с тях, защото разбрах, че това е напълно индивидуално преживяване, за да го осъзнаеш. При него няма думи. Да, аз мога да го опиша по най-добрия начин, да го нарисувам като приказка, но ще си остане приказка, както за мен е било през годините, докато съм го търсила, а други хора са го намирали. Но това не е важно, защото не ти е нужно да знаеш кой е Бог и какво се случва. По-важното е, че ние сме машинки, които са много конкретни – чувствата са нещо много конкретно. И в това е проблемът.

Какво имаш пред вид?

Цялото общество смята, че са абстрактни неща и ние не можем да ги разберем, и не можем да ги контролираме. А те са много, много конкретни неща, които са свързани директно с мислите. Всяко чувство също е илюзия и никога не е възможно да чувстваш в миналото или в бъдещето – чувстваш сега. Това, което в момента мислиш, това чувстваш. Можеш да си спомниш за някой човек с любов, защото в момента си спомняш нещо за него, което предизвиква това чувство. Но нито отиваш зад миналото, нито напред бъдещето, нито пък имаш принципно заложено в теб чувство. Същото е и когато някой те дразни.

Чувството, като дума, го заменяме с емоция. Емоцията е по-конкретна и се сменя на момента. Въпросът е в това, че щастието е чувство, щастието е емоция. То не е принципно състояние. То е само чувство и това чувство се определя от мислите, като всички останали чувства. Ако ти искаш да си щастлив, трябва да се научиш да си контролираш мислите.

Смъртта граница ли е или врата?

Нито е граница, нито – врата. Смърт няма. Смъртта е просто едно осъзнаване и в нея няма нищо по-различно от събуждането сутрин. Разликата може да бъде като едно различно събуждане – като след дълбок сън (кома) или като след лек, следобеден сън. Нещата са прости и математически ясни. Всичко около нас е енергия и по никакъв начин материя – илюзията е перфектна и се създава много простичко. Вибрациите, които излъчва, дават някаква информация на човешкото съзнание, което е устроено като компютър и чрез определени програми (драйвъри) тази информация се разшифрова. Цялата матрица е изградена перфектно – никъде няма дупки в нея. И, когато веднъж разбереш какво представлява тя, разбираш и какво е смъртта.

Как може да контролираме съзнанието си?

Почти всички хора мислят, че съзнанието е даденост. А то се подчинява на закона за привличането – мислите привличат други мисли, след което огледалото на реалността отразява тези мисли. Зависи накъде завихриш мислите си и, съответно попадаш в тази вибрация. Трябва да се знаят принципите на движение между различните честоти на вибрация и как реално да сменяш мислите, за да промениш състоянието си. На практика реконфигурацията на съзнанието е цяла наука.

Каква е ролята на подсъзнанието в тези случаи?

Все още идеята какво е това съзнание за голямата част от хората е абстрактна идея. Съзнанието не е разделено като торта, на пластове, това си е само нашата геометрична перспектива. Дори мислите не са в съзнанието – те са навсякъде. Въпрос на избор е кои да вземем и да "активираме". Нещо като различните сайтове в интернет – всеки ден избираме дали да отворим запаметените или да ги изтрием и да потърсим нови. Въпросът е, че имаме навици – така сме си направили конфигурацията на "компютъра" си, че щом се "включи" те сами да се "отварят". Ти си създал този навик и от теб зависи да го промениш.

Но, ако трябва да се върнем към геометричната перспектива, ще тръгнем от фокуса, който е база на мисълта. Оттам-нататък тръгва всичко останало – емоция и ниво на вярванията, което хората наричат подсъзнание. Но то не е "под", а е "над", защото е по-близо между теб и висшето ти Аз, а то не е "под" теб.

Това ли е "източникът" на информация за нас?

Има един ареал от съзнанието, в който са всички възможни образи, които си видял през живота си, които са сглобили твоите вярвания. За да може ти изобщо да вярваш, че това е "пепелник", трябвало е няколко пъти да ти го кажат, да го виждаш. Ако идваш от минало време, когато не е имало пепелници, няма да знаеш какво е това нещо и ще го оприличиш на нещо, което ти е познато. И с всичко е така.

Лесно ли се "разчупва" матрицата?

Има процес на еволюция, темпове. Когато хората открият нещо, искат на всички да го кажат и да го приложат върху колкото се може повече хора. Но аз знам, че съм част от един по-голям процес, от по-висшата ни перспектива и знам, че тази еволюция се случва с някакво темпо, което е много различно от линейното ни мислене – знам какво означава промяна в твоята си глава и знам, че в никакъв случай това не може да стане от днес за утре, а и няма нужда.

Затова съм оставила нещата на Закона за привличането. Аз имам намерения – да участвам максимално пълноценно в този процес на промяната, който се случва в момента. Но той не зависи от мен или от някой друг – нищо не зависи от никой, но така или иначе се случва. Моята игра е стратегическа – искам да стигна до колкото се може повече хора, които реално могат за определен период от време, докато аз съм жива, да направят тази промяна. Идеята ми е да се обърна към децата, които са на прага да станат възрастни, защото все още не им е чак толкова "счупено" съзнанието. За връзката между мислите и емоциите говоря и в книгата, която пиша в момента, но съм на мнение, че работата трябва да започне първо с родителите. Надявам се тази книга да стигне до колкото се може повече хора.

Край на 1-част

__________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg