Димитър Палов е чешит в истинския смисъл на думата. Той е един инициаторите на артрезиденция "Старото училище" в Горна Липница, която миналата седмица бе представена в "Гьоте институт" в София. Начинанието събра участници от четири континента, вкарвайки творци от различни области на изкуството в непринудената обстановка на павликенското село.

Откъде ви дойде идеята да организирате артрезиденция в Горна Липница? Селото ви е красиво, с богата история, но все пак е село и трябва да си доста позитивно настроен, за да решиш, че подобно начинание ще привлече интереса на хората...

Първо, искам да уточня, че идеята не е само моя. Още по-малко реализацията й. Решението да започнем подобна инициатива дойде от "Сдружение за развитие на Горна Липница", в което членуват хора, имащи желание да помогнат в селото да се случват положителни неща. Кметството и читалище "Зора 1887" с готовност приеха да подкрепят осъществяването на начинанието. И така се роди артрезиденция "Старото училище". Помислихме си "Имаме прекрасна сграда на старо училище, имаме страхотна природа, а също така и гостоприемни хора. Защо да не ги използваме, за да направим нещо различно, интересно и полезно за селото ни?". И го направихме.

Казвате "нещо различно"... Що за животно е артрезиденция "Старото училище"?

Решихме да каним хора, занимаващи се с различен вид изкуство - художници, визуални артисти, фотографи, архитекти, да ги събираме на едно място и да ги провокираме, изваждайки ги от забързаната градска среда и давайки им възможност да се докоснат до природата, легендите и малко по-суровия, но за сметка на това вълнуващ и природосъобразен живот в селото. Искахме артисти както от България, така и от чужбина, да се докоснат до легендите на селото ни, традициите, характерния живот на хората от Горна Липница. И го постигнахме: интересът към артрезиденцията е наистина голям.

По какъв начин провокирате гостите на артрезиденцията?

В последното й издание, което се състоя през август месец миналата година, раздадохме на участниците велосипеди. Идеята ни беше да могат да се разхождат свободно из селото, да се срещат с жителите на Горна Липница, да разговарят с тях в непосредствена обстановка и да научават повече за бита, вярванията и начина им на мислене. Първата артрезиденция се проведе под надслов "Събирачи на легенди", а миналогодишната решихме да наречем "Задругата на легендите". Бяхме си поставили за цел да провокираме артистите да творят, пресъздавайки с изразните средства на изкуството, с което се занимават, преданията на селото ни.

Какви легенди разказват бабите от Долна Липница на внучетата си?

О, имаме голямо богатство в тази посока. На последната артрезиденция творците пречупиха през своя поглед легенди в няколко направления - за магии, кладенци, змии и преданието за змея. За кладенците заимствахме идеята от световноизвестния японски писател Харуки Мураками, в чието творчество кладенецът присъства почти неизменно и играе ролята на своеобразна врата между два свята. Тъй като в Горна Липница имаме подобни легенди, решихме да запознаем хората на изкуството с тях и да видим как ще ги пресъздадат. Мисля, че се получи много добре. Що се отнася до змея, това е може би най-популярното предание в селото. Става въпрос за някога (никой не знае точно кога; всички баби казват, че тяхната баба им разказвала, че нейната баба го помнила или нещо подобно...) в една местност в селото долетял един змей, който бил почти мъртъв. Хората обаче се престрашили и отишли при него, за да го видят. След като разбрали, че има нужда от помощ, започнали да го хранят с мляко и го правели в продължение на един месец. Змеят се възстановил и отлетял от селото, а като благодарност към хората, които спасили живота му, изпратил небивал урожай. Така се получила интересната връзка между змея и Горна Липница, която, в интерес на истината, провокира участниците в артрезиденцията. Особено чужденците.

До около 70-а година на ХХ век ритуалът, при който хората от селото се събират във въпросната местност, за да отдадат почит на змея и плодородието, което им дарява, е бил запазен. Сега се опитваме да го възстановим и ще го направим.

Как осъществихте контакт с творците? Предлолагам, че е било трудно да убедите повечето от тях да дойдат за няколко седмици в Горна Липница... Особено чужденците...

Напротив! И за наше учудване чуждестранният интерес към артрезиденцията е по-голям, отколкото този сред родните творци. През 2011 година, от общо 77 участници в артрезиденцията, само десетина бяха от България. Тук бяха художниците Морган Крейг и Кристине Кун от САЩ, Бисерка Петрович от Сърбия, визуалната артистка Ирене Антон от Германия, изобщо много представители на различни държави и континенти... Изглежда на чужденците инициативата ни им се струва по-интересна, защото българите трудно оценяват това, което е буквално под носа им, а всъщност е невероятно богатство.

Тоест, артрезиденцията се развива с добри темпове. Интересът в чужбина със сигурност ще увеличи желаещите да участват в нея, защото хората на изкуството общуват помежду си и "новината" за инициативата ви ще се разпространи бързо. Имате ли възможност да покриете нуждите на повече творци и гости на "Старото училище"?

Наистина интересът към артрезиденцията ни изненада приятно. Никога обаче не сме обещавали на посетителите и хората на изкуството лукс. И те не го търсят. Това, което можем да предложим, е чиста стая, макар и покрита с черги и с варосани стени, приятна, непринудена атмосфера и вдъхновение. Както подсказва името, повечето творци биват настанявани в старото училище. Наистина, в Горна Липница има само няколко къщи за гости и ако интересът към начинанието ни продължава да расте, след няколко години ще ни се наложи да търсим варианти за настаняване. Засега обаче се справяме. За гостите сме осигурили място за палатков лагер с тоалетна. Да, има какво да се желае като база, но в никакъв случай няма да предлагаме повече лукс. Това би променило самата идея на артрезиденцията и би отнело от уникалността й.

Всъщност, ние се свързахме с вас по конкретен повод. Къде сте в момента и имате ли с какво да се "похвалите" на читателите на Север.бг?

Не знам дали е за хвалене, но в сега съм в София, защото съвместно с Унгарския културен институт открихме изложба, представяща творбите, създадени по време на последната артрезиденция, в "Гьоте институт". Интересът е голям, макар че се надявахме повече от авторите да имат възможност да присъстват лично. На откриването бяха фотографите Венета Захариева и Иван Манчев, архитектката Анета Етимова, както и някои други, но само българи. Всички имаха желание да присъстват, но дали заради студа или някакви неотложни ангажименти, не можаха да дойдат. Поели сме ангажимент обаче да им изпратим снимки и материали от събитието, така че поне индиректно ще станат част от него.

Значи погледнатите през очите на творците легенди на Горна Липница се харестват на посетителите на "Гьоте институт"?

О, да, определено! Няма и как да бъде по друг начин, защото някои от нещата са наистина впечатляващи...

До кога ще остане изложбата ви в столицата?

До втори март. Това е прекрасно, защото много хора ще имат възможност да се запознаят с нея.

А после?

После ще я преместим в Павликени. Това вече се превръща в традиция, тъй като градът е центърът на общината, в която се намира Горна Липница. След това ще изложим произведенията на гостите на артрезиденцията и във Велико Търново, където те ще останат доста време.

Казахте, че първата артрезиденция е била под надслов "Събирачи на легенди", а втората - "Задругата на легендите". Какво да очакваме през следващия август? Може би "Задрудата на събирачите"?

Ако ви отговоря на този въпрос, няма да е интересно. Все още обмисляме как да се случат нещата. През март ще открием "сезона" за записване на участниците, а след това имаме доста организационна работа...

Да приемаме ли желанието ви да запазите в тайна плановете си за предстоящата артрезиденция като покана сами да дойдем и да се "гмурнем" в атмосферата й? Не искаме много - прясно варосана стая с някоя черга на пода...

Заповядайте! Всички, които искат да усетят духа на Горна Липница и на това, което се случва там, са добре дошли. Чака ги много забавление, провокация към въображението и непринудена атмосфера.

Знаете, искаме да ви включим в рубриката ни "Чешити"...

Разбира се, че ще ме включите в нея! Няма никакъв проблем, дори се радвам, че ме приемате по този начин!