Срещнахме се с професор Евгений Дайнов, Станимир Габровски и Борислав Мавродиев в неделя, след като в продължение на два дни "Миндя рок фест" бе държала адреналина на хилядите посетители на великотърновското село на високи нива. Умишлено изчакахме фестивалът да приключи, за да вземем интервю, защото така можехме да разберем каква е равносметката на организаторите на събитието, какви са изводите, които са си направили след третото поредно издание на културното мероприятие и какви планове имат за следващата година. Тримата съмишленици отговориха търпеливо на въпросите ни, а освен това разкриха пред нас наблюденията си за душевността на съвременния български селянин и схващанията си за ролята на кмета на всяко село в развитието му и резултатите от промяната на изборното законодателство...

Професор Дайнов, вие сте роден в Пловдив, живял сте, учил сте и сте преподавал във Великобритания, след това професионалната ви кариера ви отвежда в София... Как се появи малко селце като Миндя в живота ви?

Евгений: Да, така е. Роден съм в Пловдив, а освен местата, които изброихте, съм живял и другаде. Във Франция, в Русия... Миндя е селото, от което е родом баща ми. Родителите ми много правилно започнаха да ме "паркират" тук при баба ми и дядо ми за през лятото още в средата на шестдесетте години, когато бях малък. В Миндя си прекарвах едни безкрайни лета. По този начин селото остави силен спомен в съзнанието ми и когато пораснах, продължих да идвам непрекъснато тук. Дори и когато бях в Англия, посещавах селото, когато се прибирах... Докато накрая, беше през 1994 година, реших да направя така: създадох си като основен приоритет идеята да прекарвам максимално количество време тук и минимално количество време в София. За целта трябваше основно да преподредя живота си. Направих го и това ми позволи да прекарвам тук половината от времето си. След това през 1999 година се зададе много неприятната перспектива да се гласува за Стефан Софиянски за втори мандат като кмет на София. Аз му написах писмо, в което казвах, че ако си мисли, че София е град, много се лъже и аз напускам... Също така написах и прошение до Румен Рашев (кметът на община Велико Търново бел. ред.), в което изразявах желанието си да стана гражданин на село Миндя. Той го разписа с удоволствие, така че от 1999 година съм тукашен жител.

В момента каква част от времето си прекарвате тук и каква част - в София?

Евгений: Малка. По-малко, отколкото искам. В момента прекарвам в Миндя само около 1/4 от годината. Наложи ми се да променя живота си, защото преди кризата ме замеряха с пари само защото съм си аз. Освен професорската си заплата и другите странични приходи ми даваха луди пари за всяко появяване в телевизионно предаване или в ефир изобщо. Тогава прекарвах половината си време тук, защото нямаше нужда да се напъвам толкова и да работя в София. В момента, в който казаха, че има световна икономическа криза и Сергей Станишев отговори, че тя ще ни заобиколи, спряха да ме замерят с пари. Така се наложи да прекарвам повече време в София и да работя все повече неща за все по-малко пари. Затова сега прекарвам тук само около 1/4 от времето, което е малко, но като поутихне кризата, пак ще се нормализират нещата.

Как се роди идеята за "Миндя рок фест"?

Евгений: Ние със Станимир (Габровски, друг от организаторите на фестивала бел. ред.) от много години, ама наистина от много години, например от около 20, правим планове тук да стане нещо. Писахме проекти, щяхме да организираме пленери... Избиваше ни все към екология и култура... Дойде ни идеята да направим и фестивал, но я отложихме във времето, тъй като повечето ни опити да започнем нещо ново тук не сполучиха. Казахме си "някой ден ще направим и фестивал" и дотам. Обаче през 2009 година се появиха Ана и Томас, те бяха сред първите чуждестранни заселници в селото. Понеже разбраха, че покрай всичко друго се занимавам и с музика, ми казаха, че могат да отделят определена сума и ме попитаха дали срещу нея мога да събера своята група и да доведа още няколко приятелски банди, за да направим някакъв рок фестивал. Аз отговорих, че ще опитам.

Организирахме се, тогава бяхме три групи - моята Magistry, Blues traffic и "Демоде" от Горна Оряховица. Само за Blues traffic имаше пари, защото те дойдоха от София. Така първото издание на "Миндя рок фест" стана факт. След това, през последвалите дълги и тъжни есенно-зимни вечери, когато имахме време да размишляваме и да дискутираме, решихме да направим следващото издание на фестивала с наши сили, без английска намеса. Искахме да видим дали и ние, българчетата, можем да повторим събитието, но в малко по-голям вариант, защото направо се срамувахме, че български групи се събират да изпълняват българска музика пред българи, а за това плащат англичани.

Във второто издание на "Миндя рок фест" през миналата година, което отново беше еднодневно, към трите групи от първата година се присъединиха още две банди - "Силует" и Krupka blues band. Беше интересно, защото всеки музикант, който влиза в това село, идва с някакво предубеждение. Което е нормално донякъде, защото аз си познавам селото, а те не го познават... С лек уплах идват да свирят на фестивала, защото сигурно очакват сцената да е три кашона, но като видят за какво става въпрос и всички казват "Другата година пак сме тук! Невероятно село, невероятна публика!". А публиката миналата година се събра наистина каквато подобава. Толкова много усмихнати физиономии, толкова много хора ме заклеваха да го направя отново, че решихме да организираме и трето издание. Много фирми обещаха, че парите ще бъдат от тях, а ние просто трябва да организираме нещата. Ние, наивниците, решихме, че щом ще има пари и няма да се налага да ги търсим тук и там, можем да направим голям фестивал и създадохме голяма организация, фондация "Миндя рок фест", за да бъде всичко подредено и да няма хаос. Избрахме ръководство в лицето на Станимир Габровски и Борислав Мавродиев и започнахме.

Как избрахте точно тях двамата да ви помагат в организирането на фестивала?

Евгений: Съобразно принципите на демокрацията (смее се). Казах "Те ще бъдат".

Каква е равносметката ви от третото издание на фестивала?

Евгений: Ами, това е същото радостно събитие като миналата година, но в двойно по-голям мащаб. Основният ми извод на първо време е, че е прекрасно, че естественият обем на публиката на фестивала успя да се побере на площада. Ако се бяха изсипали още 2 000 души, щеше да стане ясно, че през следващата година ще се наложи да го местим на някоя поляна извън селото, което от своя страна вдига разходите многократно.

Друг извод от тазгодишното издание на фестивала е, че ще имаме лек проблем с групите, защото всички банди, които бяха тук, ще искат да дойдат отново, а ние не можем да си позволим да повтаряме музикантите всяка година. Ветераните на фестивала - ние, Blues traffic и Васко Кръпката, да речем, ще свирим, докато го има, защото имаме специални заслуги. В смисъл, че в началото рискувахме, беше нещо ново и можеше изобщо да не се получи или да се получи много зле, но ние дойдохме и свирихме...

Не може да докараме същите групи и следващата година, трябва да има някакво освежаване. Въпросът е как, като групите започнат април и май месец да се обаждат и да питат как са нещата за фестивала през следващата година, как да им кажем "Пичове, тази година няма да свирите вие, защото искаме да поканим нови групи". Сега дори се наложи да откажа на две групи, едната от Англия, а другата от Холандия, които искаха да свирят тук безплатно, защото логистиката би се получила много трудно. Те биха кацнали на летище "София", след което трябва да бъдат докарани дотук с апаратурата си, трябва да бъдат настанени... Затова и им отказах. Тук възниква следният въпрос. Ще регламентираме ли, че фестивалът е чисто български, което всъщност е и моето желание, или ще продължаваме да обиждаме европейски групи, които искат да дойдат на свои разноски. С развитието на фестивала възникват поредица морални дилеми, на които трябва да дадем някакъв отговор.

Все пак и сега има някаква западна намеса, защото във фолклорния състав, който танцува на втория ден на фестивала, имаше англичани...

Станимир Габровски: Ана, която е солистка на местния фолклорен състав, е тази, която осигури средствата за реализирането на първото издание на "Миндя рок фест". Но аз мисля, че тя вече е много повече жител на селото, отколкото англичанка.

Как стана така, че вие двамата сте част от организацията на фестивала?

Станимир: С Евгений се познаваме от края на осемдесетте години. Тогава аз напуснах Велико Търново и дойдох тук, за да си направя работилница за мебели. Така че познанството ни е по-старо от демокрацията... С Борислав ситуацията е малко на шуробаджанащина, защото ми е зет (смее се). Нещата, които Евгений сподели за фестивала, общо взето се покриват с моите впечатления. Аз мога да говоря по-конкретно за логистиката, защото за нея отговарях и с нея се занимавах. Сигурен съм, че през следващата година и при нас, както при Евгений с групите, ще се появи проблем с желанията и претенциите на търговците. Фестивалът се разраства и в такива случаи винаги се появяват комерсиални претенции...

Ако оставим това настрани обаче, друг много сериозен проблем се появява с настаняването на групите. Дано миндянчани да са си взели поука, защото през тази година имаше само една-две къщи за гости, които предлагаха добри условия. Дано да им дойде акълът, че баните трябва да бъдат построени вътре в къщите, а не някъде из двора... Магазините също са затворени или работят, когато си поискат... Селската традиция си е такава. Едно време не е имало никакъв смисъл магазините да работят от осем сутринта до четири следобед, защото всички хора са се занимавали с полската си работа по това време. Тази традиция продължава да съществува и досега, макар че вече на полето не работи почти никой. Това е някаква инерция, която надделява заради мързел най-вероятно...

Евгений: Съвременният български селянин, за разлика от поколението на моите баба и дядо, родените преди Първата световна война, които ставаха в три и половина през нощта и работеха по цял ден, защото намираха за греховно да не го правят, е изключително мързелив. Това се появява като тенденция заради ТКЗС-тата и е тотално завършено по времето на АПК-тата. В момента българският селянин повече го мързи, отколкото му трябват пари. Нито една баба не излезе за тези два дена, за да продаде пет домата... Тоест, поставена пред избора дали да продаде пет домата и да вземе някакви пари или да я мързи, тя винаги избира да я мързи.

Някои от по-активните бяха донякъде превъзпитани от англичаните. Те успяха да направят това, което аз преди това не успявах. Не можех да накарам никого да ми помага, когато си правя ремонт на къщата например. Идваха да ме гледат и да ми се смеят: "Професорът си оправя покрива! Ха ха ха!"; "Професорът си копае дренажа...". Когато ги карах да дойдат да ми помогнат, срещу заплащане, разбира се, те го възприемаха като лична обида... Все едно ги искам за ратаи... Англичаните успяха да ги убедят, че да имат пари е по-добре, отколкото да нямат пари. Сега десетина човека, които са по-активни в селото, им помагат да си поддържат градините и да си правят ремонти. Но останалите нямам представа дали ще успеем да ги размърдаме покрай тоя фестивал. Аз разчитам и на прословутата българска завист. Ако една баба например повлече крак и излезе да продаде някой домат, другите ще й завидят и още едно "ако" не й запалят плевника през зимата, на следващата година и другите ще излязат, за да продават домати. Титаничният мързел на българския селянин е нещо, което, ако не го видиш, няма да повярваш. Покривът на къщата му може да тече, но той няма да отиде някъде, за да изработи пет лева...

Борислав: Ето, вие сте видели вчера, може двеста човека да чакат на площада пред магазина, но собственичката следобед ще се прибере вкъщи, за да се наспи. Вратата е заключена и хората чакат тя да благоволи да отвори. Това до голяма степен ни обърква работата, защото гостите на фестивала не могат да получат елементарните неща, които са им необходими.

Евгений: Ние правим нещо хубаво за селото въпреки, а не с помощта на жителите му. Ако и догодина е така, обмисляме да поканим хора от съседното село Мерданя, защото тамошните жители са по-предприемчиви. Те дори и тази година бяха изкарали сергии, за да хванат потока от автомобили насам и обратно... Ако имат домати, кисело мляко, къщи под наем и желание, ще ги поканим да изкарат някой лев и да помогнат на посетителите на "Миндя рок фест" да се почувстват по-комфортно.

А местните как приемат това, че на площада им свири рок музика до 12 часа през нощта? Питам ви, защото в Берковица, в Северозападна България, преди време се провеждаше рок фестивал, наречен "Берксток" и една от основните причини той да бъде прекратен беше, че местните жители постоянно се оплакваха на кмета и в полицията, че им било шумно, че се събирали много чужди хора...

Борислав: Слава Богу, досега не сме имали никакви проблеми с местните в това отношение.

Станимир: Може би и това не правят от мързел (смее се).

Евгений: На първия фест, когато започнаха първите проби на озвучението, на площада се събраха някакви баби и дядовци на групички и обсъждаха. Аз минах да ги чуя какво си говорят. Те, разбира се, не бяха чували подобно нещо, обаче им хареса. Аз много се притеснявах как ще реагират, но наистина се зарадваха...

Станимир: Тази година кметът събра местните жители, за да им разясни какво точно ще се случва, какво е рок музика и така нататък...

Исках да не споменаваме политиката по какъвто и да било начин, но заговорихте за кмета и няма как да не ви попитам за позицията ви относно промените в законодателството, според които Миндя, както и всички села с население под 350 души, няма да могат да избират свои кметове на местните избори през есента, а ще имат кметски наместници?

Евгений: По време на правителството на Иван Костов Евгений Бакърджиев се беше наел да вдигне летвата до 2 000 души. Всяко селище с население под 2 000 души трябваше да се управлява от назначен, а не от избран кмет. Тогава отидохме депутация аз, Деян Кюранов и отбор юнаци, и обяснихме на Бакърджиев, че отнемането на вече завоювани демократически права е приемливо само в извънредни кризисни ситуации от типа на тотална криза или война. Както тогава, така и сега, нито едно от тези извънредни обстоятелства не е налице, така че всяко подобно отнемане на права нагнетява допълнително напрежение в обществото, което може да изиграе много лоша шега на управляващите тогава, когато те очакват най-малко. Историческите примери доказват това. През XIX век във Франция има четири революции. Всяка една от тях е отговор на ограничаване на правото за гласуване по един или друг начин.

Все пак, ако изобщо се ограничават избирателните права заради броя на населението на дадено село, смятам, че разумната бройка е под 50 души. И то в по-малките населени места също трябва да се избират кметовете, но без избирателни секции. В противен случай демократическите права на дадена част от населението са потъпкани. Такова поведение на управляващите води до излишна загуба на авторитета им. Политиците в България все още не разбират, че авторитетът е по-важен от моментната власт.

Преди време от Север.бг говорихме с настоящия кмет на село Ганчовец, Тодор Маринов (интервюто с него можете да видите тук), който е млад и образован човек с хубави идеи. Той ни каза, че според него законът е несправедлив спрямо местните, защото за тях кметът е най-важната фигура. Той им помага в ежедневието и е много важно да е човек, на когото вярват и разчитат...

Евгений: Кметът е фигурата, която държи в ръцете си най-много властови ресурс. Той е цар в селото. Няма Общински съвет, с който трябва да се съобразява. Той дори има функциите на нотариус. Той е капитанът на кораба. Ситуацията във всяко едно село е отражение на действията на капитана на кораба. Съседни села със сходни дадености изглеждат по коренно различен начин. Това се дължи на капитана на кораба, който или си върши работата, или не.

Да се върнем на "Миндя рок фест". Казахте, че имате казус с групите, които ще поканите през следващата година. Кои от тези, които свириха на тазгодишното издание на феста, ви направиха достатъчно добро впечатление, за да очакваме да ги видим на сцената в Миндя отново?

Евгений: О, това ще го решаваме чак март и април следващата година. Сега от октомври ще започнат да постъпват заявки и ние ще изготвим кратки и разширени списъци, но е много важно да се променят групите, за да има интерес. Има много качествени български групи, които трябва да се промотират.

Вие в момента сте в уникалната позиция и на организатор, и на музикант. Като музикант, какво мислите за организацията на "Миндя рок фест"?

Чак до такава степен не мога да се раздвоя. Снощи, преди да изляза на сцената, свалих главата на организатор и си сложих музикантската. Имах нужда от малко сценична треска, от адреналина, който дава сцената. Когато свършихме изпълнението си, Станимир ме хвана да говорим нещо сериозно. Толкова бях завладян от преживяното, че му казах да ме остави поне за половин час да се порадвам на ролята си на рок музикант и след това да се приземявам.

Пожелайте нещо на читателите на Север.бг

Евгений: Първо, да им е успешна годината от сега до следващия "Миндя рок фест". Да не се страхуват да дойдат, защото това е точно големият фестивал на България, на който могат да се порадват на музиката истински. А и като цяло да не се страхуват от нищо в живота си...

Снимки от третото издание на "Миндя рок фест" можете да видите тук.