Иван Милев: Четенето на книги е голяма заложба
Срещата ни с един от букинистите във Велико Търново е провокирана от интерес към немалкото "анонимни" хора, продаващи книги "втора употреба", често подминавани по една или друга причина. Г-н Милев е запазил благородството си въпреки здравословните и финансови трудности, които изпитва. Той не иска много - само хората да купуват повече от неговите книги, не просто за да печели, а за да спомогне за удоволствието и поуката от акта на четене.
Представете се за читателите на Север. бг. Откога се занимавате с продажба на стари книги?
Казвам се Иван Милев от Велико Търново и от 15 години се занимавам с книгоразпространение, най-вече на стари книги. Прави ми впечатление, че напоследък хората не четат. Особено българската класика не се търси. Купуват само основни автори, които се изучават в училище - Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин, а други, които също са класици, не се търсят - Георги Караславов, Камен Калчев, Радой Ралин даже.
С какво си обясняват тази незаинтересованост?
Първо, хората нямат пари. Второ, книгата вече не ги интересува. Проблемите, които са засегнати в тези книги, вече не са актуални за времето си.
Как решихте да се занимавате с тази работа и откъде се сдобивате с книги?
Като нямам нито пенсия, нито заплата, на 61 години съм, имам проблеми със здравето и няма кой да ме вземе вече на работа. От нужда започнах. Най-напред разпродадох моята библиотека. Имах много книги - четири стаи бяха пълни с книги. Първата, която продадох, беше "Антология на световната любовна лирика", а втората - "Мъдростта на вековете". След като ги продадох, заплаках.
Постепенно се увлякох с това занимание, защото ми хареса идеята и други читатели да се срещнат с любимите ми книги. Книги ми носят и мои приятели, подаряват ми, купувам, само и само да стигнат до читателите.
Печелят ли се пари като букинист?
Не. 2-3 книги най-много продавам на ден, всяка по два лева. Дето се казва, за една храна стигат само, друго не мога да си позволя.
Има ли книга, с която не сте се разделили?
Много са, не мога да посоча само една. Например "Под игото", разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков, "Бай Ганьо" на Алеко Константинов, който е много актуален и в момента. Манталитетът на българина малко се е променил с времето, но той все си е ганьо. Препрочитам си и Богомил Райнов. Георги Караславов също, защото е социален писател, а аз обичам да чета за народната борба, за стремежа към справедливо общество.
Илюзорно ли е справедливото общество?
Струва ми се, че да. В предишния строй имаше някаква справедливост, но сега няма абсолютно никаква.
Какво сте работили, преди да се захванете със старите книги?
В администрацията на един учебен център бях. Обучавахме хората без пари, вземаха професия, без да дадат нито един лев - ползваха квартира, отопление, храна на стол, получаваха и стипендия. Иначе съм завършил Механотехникума в Горна Оряховица. Навремето един техникум се равняваше на полувисша специалност.
Защо не продължихте със специалността си?
Така се стекоха обстоятелствата, пък и не съм предполагал, че така ще стане. Преди за всеки човек, бил той образован или не, си имаше ниша. А сега няма такава. Моят помощник например е учител, а няма работа, за него няма ниша. Да си намериш работа в днешно време е късмет.
Освен да преживявам, гледам да помогна на хората да се докоснат до писаното слово. Случвало се е и по-евтино да продам някоя книга, за да достигне четмото и писмото до човека.
Мислите ли, че книгата, принадлежала на различни собственици и взела от тяхната енергия, се обезличава и изгубва истинската си стойност, когато е изложена за продан? Стока ли е книгата?
Книгата не може да бъде стока, може да се продава, но не е стока. Тя е като човека - жив организъм. Но да, книгите един вид се обезличават, когато човек е в нужда. Често при мен идват хора, които нямат пари дори за хляб, и ми предлагат да купя стойностни книги за по един лев.
Забелязвате ли по-специфично отношение на околните спрямо вас заради работата ви с книги "втора употреба"?
Не съм забелязал, досега не са ме ругали. Въпреки че магазинерките от съседните магазини малко отвисоко ме гледат.
Къде се виждате след 5 или 10 години?
Никъде не се виждам, не знам дали ще ги преживея. Отчаян съм.
Как може да ви се помогне?
Като си купуват хората книги. Никой не купува. Ето, аз съм между две книжарници - там също не влизат много хора. Аз не съм им конкуренция, разбира се, който иска нова книга, си купува от там. При мен идват по-бедни хора по принцип, но в момента и тях ги няма.
Имате ли странични занимания, някакво хоби или заложби?
Не, само книгите са ми хоби и занимание. На младини, като печелех пари, всеки ден си купувах по няколко книги. Тогава на кръчма не ходех, то и сега не ходя де, но голяма част от парите си давах за някоя хубава книга. Относно заложбите мисля, че четенето на книги е голяма заложба.
__________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
