Иван Симеонов: Ще дойде време, когато ще има голям глад за занаяти

Иван Симеонов се занимава с часовникарство от близо 55 години във Велико Търново. Наследява финия занаят от баща си. С болка и тъга признава, че подобно на останалите автентични занаяти в часовникарството няма приемственост между поколенията и на практика е застрашен от изчезване. Децата му са усвоили някои тънкости, но са поели по друг път.

Часовникарите стават все по-голяма рядкост днес. Защо тази професия замира?

Не е така само с този занаят, а с почти всички занаяти. Младите хора нямат мерак, нямат любов към занаята. Едно нещо, не ти ли е по сърце, не става. Не им е в кръвта, не им е интересно. От 23 години работя в това ателие, един не е дошъл да каже да го науча на нещо малко, да му покажа. Насила не става, не мога да ги хващам от улицата. Имал съм такива колеги, които навремето малко насила са ги накарали да започнат да се занимават с това. Днес ги няма.

Дали не е виновно за това възпитанието, което сме дали на младите?

Аз ще се върна малко по-назад и ще припомня една приказка, която обяснява всичко. Навремето се казваше "Учи, мама, да не работиш"...

Как решите да го подхванете този занаят? Какво Ви привлече вниманието?

Просто часовникът ми беше интересен. Баща ми ги правеше, аз вървях след него и ги чупех. Докато после стана обратното.

Навремето доста ми се караше и ми казваше да уча. Но аз исках да се занимавам с часовниците. Това ми бе меракът. Той седеше на едната маса, аз на отсрещната и работехме заедно.

След няколко години ще си изхвърляме часовниците и ще си купуваме нови?

Горе-долу натам отива работата. В града сме останали трима души. Двама сме над 70-годишни, другият наближава. Ако погледнем в областта, тук там е останал по някой. През 70-те година в града бяхме 28 часовникари. Във всички градове в областта имаше и то не по един. Днес в Лясковец, Елена и Павликени няма.

Ще дойде време, когато ще има голям глад за занаяти. Българинът не е научен да хвърля и да купува ново. 

А ви търсят хората.

Идват хората, да, и малки и големи. Поне 80 на сто от хората имат на ръцете си часовници. Отделно в къщите си имат други. Въпреки мобилните телефони, за много хора е неудобно, друго е да си погледнеш ръката и веднага да видиш колко е часът.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава майстор като Вас - желание, за което говорите по-горе, добро зрение, сръчност?

Здрави нерви. Нещо нормално е, когато поправяш някой часовник, да се ядосаш много. Има толкова скрити дефекти в най-простия до най-сложния часовник.

Значи вие се учите всеки ден?

Цял живот.

Качеството при часовниците може ли да бъде измерено с цената?

Ами да, разликата в цената идва от качеството, от реномето на фирмата производител. Всичко се плаща. Външната опаковка в днешно време на часовниците се използва като аксесоар. Истината обаче е вътре.

В България произвеждат ли се?

Сега не. Докъм 1965 година една кооперация в София произвеждаше будилници и това е всичко.

Кои са най-масови часовници?

Евтините часовници много се навъдиха и много се продават днес, то не може да ги определи човек китайски ли са, какви са. Купуват ги, носят ги няколко месеца и после ги хвърлят. Толкова им е животът. Е има и изключения между тях, някои изкарват по-дълго. Така са направени електронните кварцови часовници, че не може да се направи никаква поддръжка по тях, освен да им се смени батерията.

Има ли вечни часовници?

Има по над 100-годишни часовници и продължават да работят. Зависи как са поддържани и как са пазени, много зависи от собствениците през годините.

Колко е било най-дългото време, което Ви е отнемало, за да поправите някой часовник?

Два, три дена - като събера общото време. Защото не може да седнеш и да се занимаваш с едно и също 8 часа. Но пък удоволствието от това да вдъхнеш нов живот на един часовник накрая е голямо.

Хората използват ли все още механични часовници?

Да, има доста. Това са по-скъпи часовници и най-хубавите, разбира се.

Имате доста години зад себе си. Майстор сте на часовниците, а има ли нещо сбъркано във времето, което бихте искали да поправите?

То, времето е много сбъркано, но трудно се поправя. Не знам някой може ли да свърши тази работа. Ако има кой да го направи, сигурно ще е най-щастливият човек.

Как ви се виждат хората, променили ли са се?

Винаги е имало щастливи и нещастни хора, има ги днес, така ще е и занапред.

Имате много часовници в ателието си?

Да. Някои от тях са на клиенти, но болшинството са мои. Обикновено по-старите стенни часовници са на поколения назад и са своеобразна родова памет, семейна ценност. Повечето от тях хората са си закупили от чужбина - Австрия, Германия, Чехия - като са ходели да работят там по градините. Други пък са се сдобили с тях на сватбата. Имало е възможност да се купят и в България, но повечето са внесени от чужбина.

Не се срещат вече много стари стенни часовници.

Доскоро имаше много. Рядко имаше къща без стенен часовник. Но преди няколко години старите часовници се разпродадоха за чужбина, бяха тръгнали от къща на къща и ги изкупуваха. А това е една ценност, която няма връщане. По-старите и ценни струват доста пари, но съвсем трудно излизат на пазара.

Обичате ли работата си?

Това ми е и хоби, и занаят, и прехрана. За толкова години, не е имало ден и да кажа, че не ми се ходи на работа.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.