Йордан Хинков - DJ на "бялата романтика"

Висшето образование, така ценено преди време заради възможността да се реализираш успешно, днес в много случаи се оказва лист хартия, с който да се похвалиш, че си висшист. Съдбата се намесва и историкът, географ и финансист Йордан Хинков поема по друг път -  става DJ на "бялата романтика". Повече за сватбите и обредните ритуали научихме ден преди Св. Валентин - празник, след който много влюбени се обричат във вечна вярност пред Бога и хората...


Кога беше началото, как започна като DJ?

Сигурно е генетично. Баща ми е бил самодеец китарист, после - аз, сега гледам, че и синът ми започва да се интересува доста от музика... Ами как... Като бях студент във ВТУ се запалих и - работата тръгна. През деня ходех на лекции, а вечер работех и изкарвах пари

Първите стъпки бяха в ресторантите по селата - Хотница, Водолей - с едни големи куфари, пълни с касети - така се работеше. После пуснаха "Респром"-ите, големите декове... На сегашните диджейчета им е лесно. Пускат дисковете - и готово. Ами едно време - с касетки, търсиш слушалки и... така. От 1988 г. съм започнал да се занимавам с тази дейност.

Завършил си История и география, и Финанси. Къде се вмества тук диджейството?

Никъде... Но учителската професия е много трудна. Работил съм я около 10 години, съпругата ми също е учителка по математика. Не искам да говоря за образованието в България.

Защо?

Мнението ми е, че във Велико Търново и Горна Оряховица без протекция учител не можеш да станеш, трябва да си нечий човек. Това, дето говорят, че са ги избрали кадърни - глупости. Все "свои" хора назначават, без значение могат или не...

Финансите ги учих, но ми казаха, че съм изпуснал влака - на много години съм вече, а в банките на работа взимат младите. Но аз исках да уча, за да си докажа, че човек и на 39-40 години може да завърши образование. За жалост се оказа, че си дадох нахалост парите за образование - сега на практика стои само един документ - реализацията на висшистите в България е сериозно застрашена.

Къде е връзката между историята и сватбите?

В университета съм изучавал етнография и много харесвах този предмет, защото се запознавахме с различни обичаи. На традиционна българска сватба аз включвам обредни ритуали и ми прави впечатление, че все повече млади хора искат изконните български традиции да бъдат вплетени в сватбения им ритуал.

Това не е ли, защото е "модерно"...? Ние сме свикнали да гледаме "в двора на съседа"...

Не знам дали, защото е модерно... През 1999 г., когато започвахме, беше трудно, нямаше толкова много сватби. Сега има много и може би това е причината някои хора да се връщат към традициите.

Лесно ли се става DJ?

В началото беше много трудно, защото вече имаше утвърдени имена в този бранш и беше наистина почти невъзможно да намериш своето място. Аз започнах със сватбите през 1994 г. Една великотърновска агенция ми подаде ръка и се учехме взаимно на тънкостите в занаята. След време, като придобих повече опит и увереност, реших да опитам сам. Раздялата с тях беше болезнена - те не искаха да ме пускат, но... Човек трябва сам да се стреми да постигне щастието си.

Как минава една сватба сега, в "условията на демокрация"?

Трудно, ако не е организирана професионално. Важна е срещата с хората, за да се уговори всеки детайл. Уточняваме каква музика ще се слуша - интернет дава възможност за богат избор. Така тържеството минава в приятно настроение и емоции не само за празнуващите, а и за мен. Но големите и пищни сватби са рядкост. Хората залагат на по-тесния семеен и приятелски кръг. Въпреки това настроението се получава. 

Като заговорихме за сваляне на музика от интернет - каква е позицията ти спрямо ACTA?

Преди да дойда за срещата с теб (13 февруари, бел. авт.) гледах по телевизията Дани Милев (композирал песента “Let me cry”, спечелила “Евровизия България 2006” - бел. авт.)  и Марияна Попова (българска поп изпълнителка). Коментарът им беше, как трябвало да се заплаща по 1 лев за сваляне на музика от интернет. Да, ама ние ако не теглим песни от интернет, за да ги пускаме на широката публика по подобни мероприятия, няма кой да си купи диск за 20 лв. Заплатите на хората са ниски и дори и да имат желание, нямат възможност.

Смятам, че ако забранят да се тегли музика, нашите поп изпълнители ще бъдат забравени. Популярността на "Щурците" и на Лили Иванова например никога няма да бъдат достигнати от младите изпълнители, ако не е интернет. Нали виждаме какво се случва по прословутите "телевизионни конкурси" и "Евровизия" - пошлост.

Аз имам фонотека с над 1000 диска, които държа на тавана, защото нямам място. Цялата ми фонотека, която сега качвам на компютъра, е от дискове. Това са дадени пари. Питаш ме за мнението ми за ACTA... Плащаме си интернет - като си плащаме, можем да теглим. Аз не търгувам с музика, работата ми го изисква.

Какви са твоите музикални предпочитания?

Определено хардрок. По онова време това беше забранената музика. Сега пускаме каквото поискат - от попфолк до диско. Аз мога да направя сватба само с рок, само с денс, само с попфолк...- каквото ти кажат - това правиш, според поговорката ("Който плаща, той поръчва музиката"-бел. авт.).

Ок кого си се учил в бранша? Кой е твоят "ментор" в занаята?

Имам си, но той вече се "пресели"...  - "DJ Bobby I" ( Боян Илчев - диско-, радио- и телевизионен водещ от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, бел. авт.). Беше много добър, но отдавна, отдавна го няма на този свят.

Различава ли се дискотечният от сватбеният DJ?

Вече всеки може да бъде дискотечен DJ. Има усъвършенствана техника и напреднали технологии, които позволяват и аматьори да се справят относително прилично. При сватбата е друго... Там трябва не просто да го можеш, а да ти идва отвътре и да го правиш с голяма любов. Да умееш да предразположиш гостите на тържеството да се забавляват искрено и от душа. Освен различните ритуали, аз използвам и една игра, на чиято идея попаднах в интернет и я разработих. Качил съм я в мрежата, за да могат и други да се възползват от нея. Като говорим за АКТА - сега "авторско право" ли да искам?

Отмират ли традиционните сватбарски оркестри?

Аз много харесвам народна музика. Обожавам свиренето на народни инструменти. Но не върви да правиш сватба само с народен оркестър. Да не се лъжем, но след петия час, като им стане на хората хубаво, се преминава в "оня другия сектор", който уж никой не слуша, но всички знаят думите на песните. Аз съм работил с много народни оркестри като DJ. В Ловеч съм работил с "Канарите". Свирят, наистина! Като започнат - няма спиране. Но хората си искат и друга музика, която да разчупва емоциите. Затова е хубаво да се съчетават DJ и оркестър (който може да си го позволи финансово, обаче).

Подготвяш ли се специално за всяко тържество или рутината си казва думата?

Лошо е да кажеш на някои младоженци: "Аз ще се постарая, за мен това е работа" - не те гледат с добро око. Всяка сватба е сама за себе си. Ама, как да не се подготвяш - подготвяш се. Напоследък имам шантави млади хора, в добрия смисъл на думата, които ми пращат на имейла песни, които не съм ги чувал, а съм в тази сфера от 1988 г.. Но пък си спретнаха невероятен купон. Да, разбира се, нужна е и рутина, но тя идва с времето и опита.

Разбирам, че обичаш да импровизираш...

Много залагам на импровизацията, но това идва от рутината и от опита. Без импровизация сватба не може да стане.

Имал ли си провали?

Провал... Какво значи провал?!... Аз сигурно съм белязан от съдбата. При мен няма сватба, която да не се превърне в голям купон. Дори и такива с по 20, 30, 40 човека, които отказват половината ритуали, а ти си там, за да ги забавляваш. Трудно е, но си заслужава.   

Коя е сватбата, която няма да забравиш?

Все още помня сватбата на Миглена Ангелова. Беше удивително преживяване - да видиш как трите й дъщери я посрещат с поредния мъж и да се чудиш какво да правиш и как да реагираш. Ето тук е ролята и на рутината, и на импровизацията.

Сега е "модерно" - пак да използвам тази дума, да се живее на "семейни начала", без брак. Какво е мнението ти по този въпрос?

Аз не го разбирам, но ще ти открия една тайна - когато се жених преди 10 години, не исках сватба. Но Съдбата си знае работата - не само, че направихме сватба (жена ми е много щастлива от този факт), но и професионалният ми път е свързан със сватбите... Всяко момиче иска да бъде булка, да се види в бяла рокля. Имам някои наблюдения - момиче чака да му предложат брак, но момчето не го прави. И, както е тръгнало, тя ще изземе функциите му на кавалер, само, за да се види булка. Колкото и да е трудно, колкото и разкрепостени да са отношенията между хората, сватбите ще ги има. 

Жива ли е романтиката сред младите хора?

Имат си песни, знаят на коя мелодия са се запознали, гушкат се, целуват се - макар че всичко е химия. Свирил съм на двойки, които много, много са се обичали, но после са се развеждали... Любовта трябва да извира от сърцето и само когато даваш, ще получиш. Младите са нетърпеливи и бързат, и искат да получат всичко накуп, сега, тук и веднага... Това убива романтиката...

Водил ли си сватба на чужд език?

За да водиш на чужд език и всичко да стане, както трябва, е необходимо перфектно да владееш езика. Аз говоря и разбирам английски, но не така, както е необходимо. Водил съм с преводач. Напоследък е модерно (пак тази дума!) булката да е българка, а младоженецът - чужденец - американец, англичанин, немец... и момичетата се гордеят с българските ритуали. Но трудно се прави синхрон на всичко с преводач.

За какво мечтаеш?

Мечтая да живея добре и синът ми да поеме музикалната щафета. Надявам се да стане - има кой да му покаже пътя. А аз тръгнах сам...

Подкрепя ли те семейството?

Семейството ми реагира положително. Съпругата също много ми помага - дава идеи, опакова подаръци за ритуалите, надписва картички...

Зад всеки успял мъж стои една жена...

Умна жена, да!

Семеен бизнес...

Доколкото може да се съвмести учител по история и география, математик и сватби... Голям антагонизъм. 


Имаш ли ученици в този занаят, освен сина ти?

Младите хора искат просто да пускат дискове, да ги въртят... - гаджета, дискотеки - това искат. Няма сериозни..., няма! Подавам ръка на две момчета, които се опитват да правят нещо, но за сватби - не... Това или го можеш, или - не. Трябва душа...

Ти чешит ли си?

Чешит - силно казано... Но кой знае - сигурно в очите на другите съм такъв...

__________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg