Вход | Регистрация

Кокимото: "Каквато и криза да има, на каквото и да е ниво, културата винаги спасява света"

Кокимото: "Каквато и криза да има, на каквото и да е ниво, културата винаги спасява света"
Снимка: Север.бг

 

Срещнахме се с Калоян Илиев - Кокимото и приятелката му Антония Колева - Nitra - двама съвременни художници, които представят свои картини в съвместна изложба във Велико Търново. Експозицията бе открита в галерията на клуба за културни инициативи "Таралеж" на Самоводската чаршия в рамките на проекта "12 часа изкуство", провел се предната събота в старопрестолния град. Творбите, които показват все по-нашумелите художници, ще останат до края на другата седмица в галерията.

 

Вълнуващо е, че известният Кокимото представя свои неща във Велико Търново. Как реши да се включиш в "12 часа изкуство"?

Ами аз затова реших да дойда, да ги подкрепя (б. а. Дамян, Лили, Пламена, Ив, Ивелина, Силвия и Бояна от сдружение "Идействие" и клуб "Таралеж"). В крайна сметка им трябва някоя "звезда". Аз работя по въпроса де, само това правя, така че е нормално да има резултат.

Представи се с няколко думи.

Калоян Илиев от Варна, по-известен като Кокимото напоследък. Даже Калоян Илиев почти отпадна. Завършил съм Факултета по изобразителни изкуства във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и това до голяма степен е причината да направя изложба тук. Не само затова, а и заради тези млади хора, които са решили да направят този фестивал на изкуството...

Кой всъщност е Кокимото в едно изречение?

Кокимото е нещо между получовек, полукотка в полусвят.

Защо полукотка, а не полукуче например?

Защото аз съм хибрид между котка и човек. Коткоман съм, нищо че нямам котка вкъщи. Създадох образа и визията на Кокимото и впоследствие той се превърна в нещо като супергерой. Навсякъде се говори и може да се чуе нещо за него, защото в пространството се наслагва един характерен образ с котешки ушички. Защо точно котки? - Аз съм анималист, обичам да рисувам животни - крави, кокошки, кози и разни селскостопански животни. Кучета също обичам, може би някой ден ще направя серия с тях. Но като цяло котките са ми най-силните и подходящи същества, защото в тях намирам по нещо от себе си, от жените и от всичко, което обичам.

Какви послания искаш да дадеш  на хората с картините си?

Като съвременен художник посланията ми са социално ангажирани. Всичко, което е около нас и ни вълнува, вълнува и мен и то е в работите ми. Не правя нещо отвлечено, сюрреалистично, абстрактно, което никой не разбира. Работите ми са точни и ясни. Например, ако всички са се побъркали и луднали по птичия грип, аз правя нещо, свързано с него. Аз съм социален художник. А най-вече се вълнувам от себе си и го показвам.

А как се развиваш?

Както си му е редът - по възходящ ред. Като в същото време гледам да не обръщам толкова внимание на егото си. Кофти е, когато то излезе над всичко, защото не води до нищо добро. Тоест аз се усъвършенствам духовно като цяло и ако го правя както трябва, то егото ми остава на заден план. Като артист съм много чувствителен. Колкото и да не се вижда в работите ми и да не го показвам, аз съм. Използвам известна доза хумор, сарказъм, самоирония в работите си, за да съм по-трудно раним.

Като защитна реакция?

Да, защото средата, в която живеем, е доста агресивно настроена. Трудно е да оцеляваш, каквото и да правиш. Аз си имам метод, с който да се справям с всичко - самоиронията и хумора.

Към кои хора се обръщаш?

Искам посланието ми да достигне до всички. Това е невъзможно да се случи, макар че като че ли донякъде се получава. Друг е въпросът, че определен тип от хора харесват нещата ми и те са в една възрастова група от 13 до 53 години. Не мога да искам 60-годишни да харесват картините ми, защото там има и неща, които те не разбират. Аз съм израснал по време на прехода и в творбите си говоря за миналото, настоящето и бъдещето. И да се върна на предния ти въпрос, нещата ми са като социална извадка. Всичко, за което говоря в работите си, което казвам и показвам, е моят живот, това, което съм преживял, което ме вълнува и което ние преживяваме и съпреживяваме.

Говорим за съвременни артисти и съвременно изкуство и в този ред на мисли ти какви трудности изпитаваш при реализацията си?

Няма как човек да не намира трудности. Виждаме, че никой на никого не помага, което от една страна е добре, защото не ни и пречат общо взето. Но пък какво да се оплакваме, в крайна сметка, ако всеки се хване, седне си на задника и си свърши работата, няма да има никакви проблеми. Давам пример  - навсякъде е много мръсно и има боклуци, от което хората се оплакват и противят. А като им влезеш в къщите, виждаш, че там не е по-различно и по-чисто. Тоест, започни от себе си! Почисти дома и съзнанието си и след това излез навън и изчисти и там. Боря се и си решавам проблемите сам. Не обвинявам теб, обществото и държавата. Напротив, ако има някой виновен, това съм аз, мога да се сърдя на себе си, а не на някой друг. Дори сам си създавам проблеми, защото с тях израствам. Колкото по-високи цели си поставяш, толкова повече затруднения и препятствия виждаш по пътя си. Колкото повече препятствия, толкова повече даваш всичко от себе си, да се справиш, да успееш, да си над нещата.

Така казано, звучи фасулска работа.

Трудно е, но с удоволствие правя всичко, защото в крайна сметка трябва да се забавляваме, това е важното. Най-големият ми плюс е, че съм намерил за себе си и правя точно това, което искам и което ми доставя огромно удоволствие. А така мога да зарадвам и другия.

Какви са целите ти?

От самото начало, когато започнах да работя, идеята ми бе да остана в исторически план с нещо и след време да се говори за мен. Като чуеш Кокимото, дори и нищо да не знаеш, да си кажеш - чувал съм го някъде. Донякъде може да се каже, че съм успял. Успял е силно казано, но да кажем, че нещата се случват. Колко можеш да направиш в този живот?! Не искам да създавам империя, вярно, че имам стимул да направя "Kokimoto's Industry" и всичко да излиза от мен... Не че не излизат и сега - форми, техники, продукция, картини. При мен количеството не е за сметка на качеството, но всичко сам си правя. Нямам все още, като един Деймиън Хърст или други, хора, които да искат да работят за мен.

Нямаш една малка китайска империйка, която да работи за теб?

Да, а в това няма нищо лошо. Аз сега мога да имам идея, да я поръчам в Китай и да ми я реализират. Нищо няма да се загуби, просто ще ми е по-евтино, по-ефикасно и ще ми спестят и време, и средства.

За момента плановете ми са да успея да оцелея в тази промяна, която предстои. Защото все пак предстои нещо и то на личностно ниво. Във всеки един от нас ще се получи едно преобръщане на представите за нещата, защото ще излезе много информация на преден план и хората няма да могат да издържат на напрежението.

Аз работя за духовното си развитие, материалният свят е факт, но не е от съществено значение за мен. Важното е как живея и дали ще успея да не изневеря на този начин на живот, да не се подлъжа по славата. Тя е сложно нещо. Всеки, който е станал малко по-известен, в един момент може да не издържи на напрежението.

Не искам да бъда зависим от материалните блага и прочие и всеки ден се боря със себе си и световния ред. Вярвам в конспиративните теории, че едни хора искат да ни превърнат в роби. Не ми харесва и не искам да съм един от тези, поддали се на тази манипулация, въпреки че няма как. Не можеш да се забиеш в гората и да станеш отшелник. Не че не можеш, но няма нужда. В крайна сметка най-доброто нещо по време на криза е културният продукт. Каквато и криза да има, на каквото и да е ниво, културата винаги спасява света. И това, че се занимаваме с култура, е достатъчно.

Кои са следващите ти участия?

Следващата ми изложба е на 22 май в София "So fresh, so clean".

Така ми се искаше да ти задам някой неудобен въпрос...

Не можеш да ми зададеш неудобен въпрос, защото нямам тайни. На последната лекция, която водих, разказах как съм бил наркоман, дилър и през какви неща съм преминал - как съм учил в Икономическия техникум във Варна, зарязал съм всичко, стигнал съм до дъното, оправил съм се, решил съм да се променям и да ставам художник. Влязох във Факултета по изобразителни изкуства, преборих се, излекувах се от зависимостта си и ето ме сега. Това, което съм днес, е защото съм решил да стана художник, да загърбя миналото си и да се променя. Така че ти не можеш да ме изненадаш с въпрос, по-скоро аз ще те изненадам с отговор. Не крия нищо. Мислех си преди време, да си ги запазя тези неща за себе си, докато не реша в един момент да напиша автобиографична книга. Но така или иначе това ми помага и давам пример на хората, как един човек може да е много зле в един момент и в следващия да е много добре, да не консумира нищо и да не пречи на себе си и околните.

Не е и ли преди всичко въпрос на воля?

Освен че е воля, то е и подкрепа от семейството и приятелите. Много неща са от значение.

Какво ще посъветваш нашите читатели, които искат, ама не им стиска?

Трябва да знаят, че няма нищо случайно. Каквото и да е, то трябва да се случи. Ако не знаят какво искат, може би така трябва - да не знаят какво искат. Не казвам да се оставят на случайността. Трябва да работят здраво, да са по-добри и да се стараят да помогнат първо на себе си. Трябва да се чувстваш добре, това не е егоистично, а необходимост. Защото много хора тръгват да помагат на другите, а самите те са толкова объркани и не знаят къде се намират и какво правят, че как изобщо ще помогнат на мен или на теб!?

И тук се появява и Антония Колева - Nitra...

Защо Nitra?

Това е много спонтанен псевдоним, който не съм си измислила сама. Имах творчески престой в Полша, където специализирах и там направих доста неща на ситопечат. Някои от основните елементи за самата техника са със специфични наименования и аз много ги използвах. Те са силно токсични и доста трябва да се внимава с тяхната употреба. И понеже бях доста работохолично настроена, колегите ми дадоха този псевдоним. Nitrо е специален разтворител, който разтваря фотоемулсията при ситопечата.

Какво показваш в изложбата?

Показвам осем работи, които са колкото близки, толкова и различни сами по себе си. Имам три платна, които са дигитален печат с рисуване на ръка живопис, три ситопечата, които са серия с изображението на Христос, които са малко по-различни като техника - печат върху плоскост, и две работи, които са може би едни от последните неща, които съм правила, те са дигитален колаж и са принт.

Какви са темите, които засягаш в произведенията си?

Моите неща са цветни и еуфорични, но всъщност темите, които третирам, са леко мрачни и доста сериозни. На пръв поглед изглеждат малко захаросани изображения, но в същото време третират неща, които касаят всеки един човек поотделно и всички заедно - дискриминацията, човешкото отчуждение, нещата, които ни вменяват да харесваме, а дали наистина ги харесваме, е трудно да се каже, защото манипулацията е доста голяма. Засягам лични и общочовешки принципи.

Кое е нещото, което ти прави най-голямо впечатление в днешното общество?

Много е трудно да се определи с няколко думи. По-скоро винаги ме е вълнувала темата за човека, човешката психика, човешките преживявания. Какво човек е в състояние да причини сам на себе си и околните и дали това е неговият естествен път, или просто е продиктувано от някакви други обстоятелства и ситуации. Най-много ми въздейства и се опитвам да показвам в нещата си човешките реакции и човешкото представяне на дадена емоция или ситуация. Общата манипулация и натиск са доста силни и не всеки реагира така, както би искал. Поглеждайки се отстрани, хората осъзнават, че всъщност са доста далеч от това, което са в действителност.

 

___________________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар