Красен Георгиев: "Всеки моделист е чешит"

Изложба на стендови модели – умалени модели на военна и цивилна техника, както и исторически машини, представиха в Регионална народна библиотека "Петко Рачев Славейков" във Велико Търново клуб "МАНТА" на 22 септември - Денят на Независимостта. В старата столица пристигнаха моделисти от цялата страна. Те представиха свои интересни модели на български самолети, реално съществували в нашата история и машини от времето на Световните войни.

С един запален моделист се срещнахме тогава. Това е Красен Георгиев.

От кога се насочихте към това хоби?

Още от ученик се насочих. Бях първи или втори клас. Бях в един магазин в Плевен - "Млад конструктор", имаха щанд в РУМ. Наредени самолети, кораби, влакчета. Купих си най-голямата кутия, със самолет. Постепенно изкупих всичките. После отидох в самия магазин в парк "Кайлъка", но за мое нещастие скоро го затвориха. Така се запалих. Оттогава ми остана страстта към моделите. За съжаление нямаше интернет тогава, нямаше кой да ми обясни какви бои се използват, технологията. Като пораснах малко прекъснах за кратко с това хоби. Отново го възобнових, когато бях двайсет и няколко годишен. Запознах се с човек, който ми обясни как се правят моделите и оттогава до сега се занимавам сериозно със стендови модели. Ходя по изложби.

Първият модел?

Помня го, да. Това бе ТУ 95. Взех си три. Бяха големи и хубави. Сглобих си ги сам. После си купих лодка, защото бяха свършили самолетите, но не ми хареса. Беше къса с платка и дълъг кил, спортна яхта. Така останах със страстта ми към самолетите. Танковете по-късно започнах да ги сглобявам. Имах един колега, с който се запознах, от Кърджали. Той разбрал, че се интересувам от стендови модели, намери ме, показа ми колекцията си. Тогава за първи път видях цели секции със сглобени модели. Каза ми - "Направи един танк, ще видиш, че ще ти хареса". И така и стана.

Как ги правите моделите? Нещо особено изисква ли се?

Тези, които виждате, се продават в комплект. Вътре има части, платки, детайли. Изрязват се, залепят се и се боядисват. Има и хора, които правят модели и от картон. Технологията е същата. Други пък използват от подръчни материали, дърво. Това всъщност се нарича стендов моделизъм. Моделите са стационарни. Правят се, боядисват се и стоят. Само за разглеждане. Има и движещи, но те са от друг раздел. Те са радиоуправляеми, те са от друг клас и по друг начин ги правят. При тях удоволствието е от самото каране. При нас е обратното, удоволствието е изцяло от сглобяваното и боядисването.

При Вас така ли е? На мен ми се вижда доста пипкава работа, да го доизкусуриш, да го нагласиш, с тези малки чаркове, части, детайли?

Пипкава работа си е, да. Мен ме успокоява. Забравям за проблеми, за работа. В това намирам удоволствие, това ми харесва, това правя. Аз по принцип не съм нервен човек. Трудно се ядосвам. Интересно е обаче. Моделът може да се изработи от кутията-комплект директно. За всеки модел вече могат да се намерят допълнително части. Сега на пазара има всичко. Може да се намери у нас, в чужбина. Има си специализирани магазини за модели, аксесоари, консумативи, литература. В книжарници също се намират. Стига на човек да му се занимава и да му е интересно. Докато до преди години нямаше толкова богат набор от информация.

За колко време се прави едни модел?

За няколко дни, с боядисването. Хубав, доработен, максимално автентичен отнема повече време - месец, два - три. Имам модели почнати от години, стоят в шкафа, вадя ги, почвам ги. Някой път ми се боядисва, друг път нещо ново.

Вие какво обичате да правите?

Обичам бойна техника, имам направени и модели на цивилна техника - учебно-тренировъчна. Други колеги правят пътническа авиация, други фигури. Кой каквото го влече. Техниката е в мащаб 1:38, 1:72, 1:48.

Колко макета имате?

Около 50. Те са бронетехника и авиация. Бронетехниката са танкове, камиони, всичко което се движи. Авиацията също е доста разпространена - бойни, пътнически, учебно-тренировъчни, хидроплани. Харесва ми повече бронетехниката, защото повече може да се импровизира. Един танк например, при боядисването можа да му се предадат много ефекти - да се състари, да е по олющен, докато авиацията не търпи такива интервенции. За тази цел се продадат специални пигменти, бои, които след основната боя се използват за довършителни работи. Те са с различни цветове, ползват се четки - тънки, дебели. Всеки си има индивидуален поглед за това.

Къде обикновено стоят моделите Ви - в секция, отделен рафт на видно място...?

Преди да се преместим имах специален рафт за мен - витрина със стъкло. Сега стоят в кашони. Не пречи на никой. Не заемат много място моделите.

Не Ви ли казват хората, че сте едно непораснало момче?

Не, не се е случвало или поне отдавна. Всички ми роднини, близки, приятели знаят с какво се занимавам. Ако все пак е имало такова изказване, то е било отдавна. Знаят, че е сериозно, не е временно увлечение. На никой не преча у дома. Трябва ми само малко място с настолна лампа и работя. Лепило, пинсети, чаркове, ножче, това в най-общи линии са инструментите за моделизма.

Кое е най-трудното при изработката на моделите?

Авиацията е по-сложна. Имам някои модели, но бавно стават. При тях трябва да си по-прецизен. Докато бронетехниката търпи повече грешки. Навярно интересът ми към тази техника е останал от армията. Там бях танкист.

Има ли тръпка в последващи ремонти?

Да, в това също има тръпка. Всеки път, след поредно участие в изложби, при връщането у дома започват ремонтите. При пренасянето падат антени или някои слабо залепени части. Носиш, връщаш го, залепяш.

Имат ли конкурсен характер изложбите, в които участвате?

Изложбата за 22 септември, в библиотеката във Велико Търново, не беше с конкурсен характер. Тя бе експозиционна, с идеята да се популяризира хобито сред хората. Ние се рекламирахме и по училищата, с идеята са стане интересно на учениците. Но при колегите от София ежегодната им изложба е с конкурсен характер. Тя е разделена по категории, мащаби, видове. Има награди. Надявам се и ние да направим такава изложба с конкурсен характер.

Как дойде идеята за изложбата в регионалната библиотека на 22 септември т.г.?

Идеята е наша, на клуб "МАНТА", създаден преди две години. Ние сме 13 членове, моделисти сме всички. Решихме да си направим изложба. Гласувахме и започнахме да действаме. Накрая решихме да се представим с моделите ни в библиотеката.

Някакви курсове да привличате деца, мислите ли да организирате?

Нашият председател е говорил с хора от Общината. Е, ли е възможно да се организират кръжоци примерно в училище? Всъщност това беше и идеята, когато създавахме клуба - да популяризираме стендовия моделизъм като хоби сред младите хора. Има интерес, но недостатъчен. Повече сме "стари" кадри.

Всичко ли може да се направи със стендовия моделизъм?

Щом има модел на нещо, да. Може да се правят и мотори, и подводници, не само авиация, бронетехника и прочие. Ако няма модел, който искаш да си направиш с подръчни материали. В едно списание имаше статия за английска разработка за въртолето-парашут. Никой не го предлагаше и аз си го направих сам, от телчета, кофичка за кисело мляко.

Опитът си казва думата...

Да. Получи се доста добре. Виждам сега, че една фирма е пуснала в продажба такъв пластмасов модел. Ние по принцип правим макети на модели съществуващи или несъществуващи. В сайт за архивни снимки за техника от Втората Световна война например видях една интересна машина - танк без купол, с монтирано немско оръдие. И тъй като не съм компютърен специалист, купих си два модела и ги комбинирах. Оказа че снимката е фотошоп, но аз си го направих.

Скъпо хоби ли е Вашето?

Като цяло не е евтино, но не може да се каже че е най-скъпото. Като цяло човек може да си и модел за малко пари. Тези в кутиите са между 10 и 15 лева, само боя му трябва след сглобяване. Но ако искаш да стигнеш по-надалеч в развитието си, може да си купиш модел за 10 лева и за още 100 лева допълнения.

А защо се насочихте към бойна техника? Да не би в рода ви да има военни?

Баща ми е бил танкист, дядо е бил шофьор на боен влекач. Целият ми род все се интересува от техника и до сега е така. Може би затова ми е интересно и на мен.

Какво правите сега?

Правя два бронирани военни автомобила. Те са били на въоръжение в нашата армия. Имали сме само 20 бройки по време на Втората Световна война. Купих си ваденки. Ще правя и самолет, в мащаб 1:48. Купих си няколко модела. По-големите позволяват туниране след това, да се постигнат ефекти при боядисването.

Смятате ли се за чешит?

Всеки моделист е чешит.