Магда Ретерска: Преподавателите в България са по-добри, отколкото в Полша

Разговорът ни с Магда е част от амбицията ни да покажем образа на страната ни през погледа на необикновените чужденци. В предишната ни среща ви представихме Карла Себайос от САЩ, която всъщност е с колумбийски корени.

Магда, обратно, е доста по-близка до нашия темперамент. Тя е от Полша и много добре разбира българския дух, който, както тя сама обяснява, е доста екзотичен.

Говорим си отново за впечатленията й от страната ни, за това какво би променила, за хората, за образованието тук, дори за секса...


Защо избра да дойдеш в България?

Следвам "Славянска филология" и от 3 години уча български, той е моят първи език по специалността. Исках да дойда тук, за да се упражнявам.

Какви бяха първите ти впечатления?

Още като пътувах знаех, че България е чудесна страна с чудесни хора. Винаги искат да помогнат на чужденците. Още в автобуса се запознах с едно момиче, което се връщаше от Краков. Баща й ми помогна да си купя билет от София за Търново, помогна ми с багажа, дори изчака, докато автобусът тръгне. Много приятен човек!

А първите ти впечатления съвпадат ли със сегашните?

Не са се променили, всичко е така хубаво, както в началото, в университета всички са много приятни - и студенти, и преподаватели. Хората на улицата винаги се усмихват, което е чудесно.

Като заговорихме за образование - според теб това в България качествено ли е?

Мисля, че да. Езиците са преподавани по-различно отколкото в Полша. Българските студенти знаят много теория, много неща от граматиката, повече, отколкото полските студенти. Аз съм в група, която учи полски език и ходя с тях на занятия по превод и винаги виждам, че знаят падежи, знаят всичко, докато аз вече съм ги забравила от основното училище. Студентите тук искат да учат, много са амбициозни.

С какво се различава образованието тук от това в Полша?

Атмосферата на занятията е различна. Преподавателите уважават студентите, отношенията между двете страни са по-добри.

А как е в Полша?

В Полша има голяма граница между преподавател и студент. Понякога студентът се страхува да попита нещо, срамува се.

Т.е. в България сме по-освободени в отношенията си с преподавателите?

Да, това много мотивира.

Според теб липсва ли нещо на България?

Липсва добра майонеза (смее се). В Търново няма пекарница, не мога да купя нормален хляб, всички са опаковани и това е странно за мен.

Ако трябва да опишеш България с три думи, кои ще бъдат те?

"Хора, които се усмихват", "слънце", "чушки" (смее се) .

Какви чушки?

Вкусни чушки (смее се). Пълнени с месо, с ориз, със сирене, с чубрица. По великденските празници бях в Полша и направих балкански обяд, който семейството ми много хареса.

Какви са българите в твоите очи?

Българите са най-хубавите хора, които съм срещала в живота си! Това е истина, хората са много приятни. Това не е реклама, това е истина! Не съм срещала никога лоши хора.

Велико Търново е старата столица на България, а София - новата. Според теб кой град е по-подходящ да носи престижната титла?

София не ми харесва. За мен е голям, мрачен град, който прилича на всички европейски столици. Не се чувства "страхотността" на България. Аз съм от голям град в Полша и когато имах избор в кой град да отида по "Еразъм", аз избрах Търново, защото исках да живея в малък град.

А вече изпита ли българския нощен живот?

Да (смее се). В Търново няма толкова много възможности, както например в Пловдив или София, но много ми харесва. Хората умеят да се забавляват.

По-различно ли е тук, отколкото в Полша?

По-свободно е, по-спонтанно. Хората умеят да се забавляват на различна музика. Например в Полша няма чалга. Не ми харесва, но е хубаво, че българите могат да танцуват на тази музика, на всякаква музика.

В България имаме много традиции, празници и обичаи. Как ти се струват, какво е мнението ти за тях?

Обичаят с мартеничките го знаех от преди, понеже в моя университет има много преподаватели от България и всяка година си разменяме мартенички с тях. Но никога не съм имала толкова много на една ръка, както тази година, когато съм в България.

Имаш ли си любима българска дума?

Българският език толкова ми харесва, че нямам само една дума, която да обичам много. Но мога да кажа една, която не мога да изговоря и винаги използвам синоним - "питание".

"Въпрос"?

Да, не мога да я изговоря (смее се).

Освен спомени, какво още ще си занесеш в родината?

Аз вече занесох много неща - например традиционна българска керамика, много подправки, защото тук има много хубави такива, каквито няма в Полша - шарена сол, чубрица; много добра лютеница също, сладко от рози, козметика от рози, сирене съм занесла, чушки (смее се). И българско вино.

Говорим си за храни... Какво мислиш за комбинацията шопска салата + ракия + чалга?

Първо шопска салата, после ракия, а след нея можеш да слушаш чалга, не обратно (смее се).

Има ли нещо, с което не успя да свикнеш?

Едно нещо - не мога да свикна със студено ядене. Никога не съм яла студен обяд, например. В студенския стол в 11:30 всичко вече е готово и студено (смее се). Вкусно, но студено.

Кое ще ти липсва най-силно?

Преди всичко атмосферата в България - тази отвореност, искреност. Тук се чувствам много свободно. След една седмица в България се чувствах абсолютно нормално тук.

На какво мнение си за етническите малцинства?

Аз мисля, че всяка страна има такъв проблем. Не и в Полша, защото тя е най-затворената държава в Европа - там има само поляци и много малко чужденци. В Германия пък имат същия проблем с турците. Мисля, че ако роми и турци искат да се интегрират тук, те ще успеят. Според мен в България е по-лесно за тях да се интегрират, защото българите са по-отворени от хората в Западна Европа. Така ми изглежда на мен, но аз не познавам ситуацията.

Следващият ми въпрос е леко шеговит, но не съвсем: обраха ли те вече?

Никога не ми се е случвало и не вярвам, че това може да се случи. Тук никога не съм виждала пияни хора на улицата, докато в Западна Европа са на всяка автогара, в центъра... Моите родители, които преди много години бяха в България, ми казаха същото, че и те не са срещали такива хора. Тук пиете много бавно и културно. Можете да пиете една чаша ракия цял ден, а при нас, понякога, в 7 сутринта една бутилка водка е изпита.

Чалгата - да или не?

Не! Навярно това е голяма култура в България, но за мен това е просто кич.

Кои са по-добри в секса: българи или поляци?

Поляци (смее се)! Българите са отворени, но те повече говорят, а малко правят. И обезкосмяват краката си. При нас мъжете, които го правят, са "мека китка".

Би ли дошла отново в България?

Да. Аз искам да бъда тук и следващата година на практика по "Еразъм", надявам се, че ще успея. Документите вече са в Полша и чакам резултати.

Българите се самоопределят като една от най-нещастните нации в света. Според теб имаме ли право да твърдим, че сме такива?

Според мен да, защото зная, че икономическата ситуация в България не е добра, аз видях всички тези протести в Търново и в София и т.н. Получавате малко пари. Но хората не изглеждат нещастни, не го показват.

Ако ти предложат добре платена работа би ли останала за цял живот?

Мисля, че да. Може би не за цял живот, но няколко години със сигурност.