Мими Добрева за калоферската дантела и полимерната флористика

Много скромна и изключително талантлива жена - това бяха първите ми впечатления от срещата с майсторката на совалкова дантела и полимерна флористика Мими Добрева. Моделите, които изработва тревненката, освен, че имат оригинален дизайн, са изключително прецизни и изящно изпълнени. Който веднъж се е докоснал до нейния стил на работа, няма как да не го запомни. Разказвайки за пътя, който е извървяла от усвояване на тънкостите на занаята, до изработката на специфични дизайнерски модели за специални издания на световноизвестно списание, неусетно става дума за още едно хоби на Мими. То е по-непопулярно у нас, но носи също толкова красота и душа, колкото и фината калоферска дантела - полимерна флористика.


Изработвате със совалки брюкселска дантела към клуб „Седянка“ – как един човек, занимаващ се с точна работа /била сте програмист/ се отдава на изкуството на плетенето?

Израснала съм в дебрите на Тревненския балкан, където има прекрасна природа. И всеки, който е израснал там, е закърмен с красивото и естественото. По тази причина съм се занимавала с много и с различни ръкоделия /на една и две куки, шила съм гоблени/ и всички те са с естествени, растителни и природни мотиви. Този мой афинитет към природата продължи и в работата ми с брюкселската /совалкова/ дантела.

Кой ви запали, за да се занимавате с този вид плетене?

Аз сама се запалих през 1985 г., когато по телевизията видях едно чудесно интервю за калоферската дантела. Бях очарована, особено, когато показаха как може две съвсем семпли като рисунък лаленца, изплетени от бяла дантела, да се комбинират и обърнати в различни посоки да се свържат с фина, нежна мрежа, за да се получи прекрасна бяла дантела. Моята учителка по дантела Величка Радулова я наричаше „бяла магия“.

Опитвах да се уча сама, но нямах никакви материали, за совалки да не говорим. Работех и нямах възможност да ходя в Калофер, за да се обучавам и си остана една неосъществена мечта. През 1995 г. случайно научих, че в Търново, Величка Радулова, голям майстор на калоферска дантела на национално и световно ниво, ще провежда курсове. Записах се и тя ми осигури всички материали и инструменти. Много хора от Търново се бяха записали, но една значителна част се отказаха още на половината на курса. Видя им се трудно, защото бяха необходими много упражнения.

За да усвоиш една техника, да стане добре, да ти хареса и да ти носи удоволствие трябват много, много упражнения. Класически пример за това е т. нар. листенце, което се плете само от 4 совалки – минималния брой, с които може да се изплете нещо.

Аз съм плакала на тези „листенца“, но на края се научих. Преподавателката ни беше учителка и използваше ваканциите, за да ни обучава. След половин година записах втория модул за напреднали и след още половин година завърших и третия модул за майстори. Оттогава започнах да работя. Но моята мечта всъщност бе не само да усвоя техниката на совалковата дантела, а аз самата да правя дантели.

Успяхте ли да постигнете мечтата си?

Правя дантела, но не мога да кажа дали е това, което хората си представят и харесват. Като потвърждение, че все пак нещо съм успяла да направя, е вече 10-годишното ми участие в международното издание за дантелиери-дизайнери "Лейс експрес". Излиза на 8 езика, печата се в Германия, много е популярно и се разпространява в САЩ, Австралия, Канада, целия Европейски съюз.

Търсят ли ви от чужбина хора, които искат да се научат на тънкостите в този занаят?

Във Фейсбук съм имала само две запитвания. Едното беше за допълнителни указания за конкретен коледен модел от списанието. Другото беше молба да изпратя модел за дантела на моя картина – „Танцуващата чапла“. Но аз съм се ангажирала със списанието и не е коректно, затова я насочих към сайта,  да поиска от тях. Просто помогнах, колкото можах…

Има ли интерес от българи да се научат на този занаят?

Има интерес, но, за съжаление, у доста хора бързо изстива. Но аз и д-р Любка Любенова /една от създателките на Сдружение "Седянка" - бел. ред./ можем да се гордеем, че вече имаме две успели млади наши ученички от Търново. Бяха останали без работа и, докато разполагаха със свободно време, се научиха и работят много добре. Вече имат работа и незнам дали им остава време за дантела.

В какви изложби сте участвала?

Участвала съм в доста изложби. От 6-7 години съм член на клуба по битова култура към читалище „Надежда“ и съм участвала с мои дантели в изложби, организирани за Великден, Коледа и за празника на Велико Търново. Членувам и в национален клуб „Приятели на гоблена и българската шевица“, с център София. В него участват всякакви представители на художествените занаяти. Освен мен, има още една дантелиерка от Стара Загора, но тя имаше проблеми със здравето и останах единствена, която представляваше този занаят на една изложба. Участвам във всички мероприятия на клуб „Седянка“. Представяли сме се на много места. Почти 3 месеца наши неща стояха като изложбени експонати в Националния етнографски музей.

Правила ли сте самостоятелна изложба?

Не, защото това са малки неща и не могат да напълнят зала, но дават един хубав акцент към общата изложба.

Повтарят ли се моделите ви?

Няма две еднакви и на всички дантели дизайнера съм аз. Чужда дантела не съм плела. Незнам, ако започна да плета нещо чуждо, дали ще се справя. Защото всеки дизайнер използва специфични техники, които може да не са известни. В списанието са публикувани модели на дизайнери от различни страни, изплетени с техники, популярни за съответната страна и аз не ги знам. Но пък аз знам калоферски техники, които те не знаят,  макар че, когато изпращам модел за списанието, прилагам и кратки инструкции със снимки в процеса на работа.

Ще оцелее ли българската дантела?

Мисля, че да, защото тази дантела не е само в Калофер. Изработката й се е учила в повечето стопански училища, които са съществували до около 1952 г. Тогава, освен всички други женски дейности, се е изучавала и тази дантела, и е имало много жени, които са се научили и са я работили.

После животът се промени и основното, което попречи за развитието на тази дантела е механизацията. Започнаха да се правят на машина, макар че дизайнерските модели, които предлагаме в списанието, категорично не могат да бъдат направени на машина. Машинната изработка доведе до поевтиняване и ръчната совалкова дантела изпада от конкуренцията. Животът става прагматичен, натоварен, труден и това се отразява. Много малко хора у нас се занимават със совалкова дантела. За Коледния брой на списанието тази година  изработих по поръчка дантела за рекламната страница.

Вие имате още едно хоби – разкажете и за него…

Много съм запалена по полимерната флористика. Представлява създаване на растителни мотиви от полимерен материал, който е нещо като пластелин, съхне за 2-3 дни на стайна температура и се нарича „студен порцелан“. Наименованието е международно прието, макар че някои го отричат, защото казват, че като състав, няма нищо общо с порцелана.

Каква е тайната за изработката?

Не умея да рисувам и затова ползвам снимки от интернет. Но никога не ги оставям в първичния вид, а ги обработвам. Когато ми хареса я използвам за фон. Има две основни техники за направа на растения, специално за цветя от студен порцелан. Едната техника е чрез извайване със стик, подобен на кука за плетене и заострена в единия край, и с ножичка. Другата основна техника е чрез разточване на оцветения предварително с маслени бои материал, след което се изрязва листо по листо и накрая се сглобява.

Колко време отнема създаването на една картина?

Средно седмица, защото има технологично време за изработката на всеки един елемент.

Имате ли последователи и в това хоби?

Дъщеря ми. Но и тук е необходимо много търпение. Имам голямо желание да предам и това умение. Аз се учих сама от интернет. Проблемът беше, че описаните материали и инструменти ги няма в България и бяха необходими близо 2 години да намеря българския им аналог и да усъвършенствам техниката. Научих се да правя сама студения порцелан и знам много рецепти да си го направя сама у дома. Сега вече се продава готов, не е скъп и всеки, който иска да се научи, може да си купи.

Много е увлекателно и „зарибяващо“. Докато правя едно, в главата ми вече се въртят идеи за следващото. С дантелата се занимавам сутрин, когато очите ми са отпочинали, а след обяд – със „студен порцелан“. В Европа става модерно и се използва като елемент от интериорния дизайн.

„Студеният порцелан“ е започнал да се прави в началото на 20 в. по домовете в Аржентина. Основно е използван за направата на малки пластики на светци и цветя за религиозните празници. Постепенно преминава в испано-езичните страни и в англо-саксонските държави. Едно от най-добрите списания за „студен порцелан“ е португалско и там стъпка по стъпка е обяснено как да се направи всичко.

Повече за майсторските на художествени занаяти може да научите на страницата на "Седянка".

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg