Повечето познават Мирела като певица от пиано баровете във Велико Търново, която пее популярни поп и джаз песни. Малко хора знаят обаче, че тази усмихната и ведра дама пише книги чрез автоматичното писане, рисува по същия начин и много обича да говори за духовното. Определя се като майка-пчела, която пръска светлина. Ето какво сподели още тя:

Кое твое хоби ти е най на сърце? И пеенето ли е номер едно в живота ти?

Духовният път. Духовният път е номер едно в живота ми. Пеенето ми е приоритет, работата ми. Колкото пъти се опитвах да се откажа, да премина в друга посока, да превръщам друго в приоритет, пеенето винаги ме връщаше. Но, ... новото е това че, след повече от 30 години активно пеене и живот сред хората, аз разбрах защо ми е даден този дар. Не толкова заради пеенето, музиката или таланта. Пеенето ми е дадено да общувам с хората. Те са част от духовния път, а не нещо друго.

Ти ли търсиш "пътя" или той те намира?

И двете се случват. През последите години пътят става все по-важен за мен. Когато бях по-млада си мислех, че съм повърхностна, имах много интереси, скачах от един на друг. Когато постигах поредното нещо вече не ми беше толкова интересно и се хвърлях в друго. Дойде един момент в живота ми, когато се запитах има ли нещо, което е постоянно. Оказа се, че има и това е вярата ми, връзката с първоизточника, с Бог, силата, енергията, както и да го наричаме. И около това всички други неща се оказа че гравитират и попълват пъзела. Ако преди съм си мислела, че нещата са различни едно от друго, сега знам, че всичко е едно. Всичките ми търсения водят в същия този път на духа. Не е лесно. Обаче е стимулиращо и силно. Повече от постоянните ми приятели, през годините, оставали близо до мен независимо къде съм, казват - "Идваме заради особената атмосфера, която усещаме при теб. Дори да слушаме едни и същи песни, всяка вечер ти  сякаш ги пееш по различен начин". Всъщност това е - заради енергийния обмен, дори и да не го осъзнават. Познават ме като певица повечето хора, но зад това има много повече... енергия.

Имала си възможност да бъдеш в чужбина... Не съжаляваш ли сега, че не остана там? При нас кризата все повече се задълбочава и сякаш няма изход.

О, не. Въпреки че след години борба, защото ние тук се борим с живота и аз започнах леко да поддавам, и казвам, че много е трудно. Но взех сериозно решение, когато се отказах да пътувам в чужбина и си казах, че се прибрам в България и ще остана тук независимо от всичко. Откакто съм го направила, продължавам да търся мястото си, да се боря, както всичко хора, за място под слънцето, сред обществото, сред културата на този град. Усещането в чужбина е съвсем друго. Там, някак си всичко ти е дадено наготово. Имах осигурен живот, имала съм прекрасни условия за работа. Но нямаше какво да правя друго, когато не пеех, освен да чета книги, да обикалям по магазините или из природата. Там я нямаше тръпката на живота, която я имам тук. Пърнозърнест е животът у нас, както казвам аз. Тук остават хора, които изпитват тръпка от борбата, кипежа, да постигат неща, да доказват себе си, да творят.

Това не уморява ли? В днешния забързан живот да се върви по духовния път е трудно.

Уморява, но човек който има осъзнатост в духовното намира начин да балансира. Аз самата продължавам да се развивам и усъвършенствам, да търся верния път, а не да се отказвам. И да намеря начин да осъвместя всички неща, защото това са различни лица на една и съща енергия, дадена ми от Създателя и аз трябва да намеря начин да осъвместявам различните й проявляния, да работя с нея, да я балансирам, да се хармонизирам самата аз.  А е трудно да се върви по духовния път за тези, които го разбират. То е като храната, въздуха и водата, то е живот. Веднъж вкусил от духовния път, няма връщане назад.

Кое те зарежда и кое те разрежда?

Връзката с първоизточника, тази постоянна връзка. Твърдя, че не само екстрасенси и специални хора я усещат. Това е дадено на всеки един от нас, просто трябва да имаме сетивата. Когато си осъзнал това, ти пребиваваш в тази връзка непрекъснато. Дори и когато ти е трудно и падаш, ти си в нея и това е единственото нещо, което те крепи, успокоява. Това те изправя на крака и ти помага да влезеш в следващата идея. Например имам приятели, които избягват трудните контакти, от които усещат негатив. Аз не съм така. Отворена съм за всякакви контакти. Това е мисията на "светлите" хора. Смятам, че съм една от всички, която работят за светлината по моя си начин. Хората, които работят за светлината всъщност имат за мисия тук, да помагат всячески със своето излъчване, своята лична опитност и примера си, светлината да се разширява, колкото е възможно. Няма как да променяме другите, но можем да общуваме с тях по нашия начин, по-мек. Да покажем, че може да имат и друго лице.

Как се случва твоя контакт?

Мога да слушам само щурци или да гледам природата и да се свързвам с първоизточника, с думи или с молитва. Той само чака да му дам знак и възможност да се прояви. Това, което се случи за всичките тези години е, че направих съзнателен контакт, с тази нематериална част вътре в нас и по всяка време мога да отключа енергията, да я усетя осезаемо, на физическо и нефизическо ниво.

Например, как става това?

Например като танцувам. Аз го наричам интуитивно танцуване. То е всъщност спонтанен контакт с тази енергия. Музика, която слушам е релаксираща. Оставям я да ме води. Тя вдига ръцете ми, главата ми, тялото, краката ми. То може да се превърне в нещо подобно на танц или гимнастика. За мен това е състояние на медитация в движение. Точно като "тай-чи" по парковете в Китай. Само че те следват определени правила, а аз оставям енергията да води тялото. Просто сетивата на повечето хора не са достигнали дотам да я усетят. Но все повече някои я усещат, млади хора, вибрацията на енергията се вдига, и те почти като мен я възприемат като проблем, болест. Събуждат се неща у тях непознати и си мислят че се разболяват. А всъщност се вдига нивото на вибрацията. Енергията изтласква по пътя си нашите сенки, негативи и се проявява на физическо ниво като проблем. Но ние трябва да имаме вярата и търпението, енергията да си свърши работата и когато това стане, тя се свързва с нас на съзнателно ниво, за да творим. И тогава всеки си спомня нещото, за което му е даден живота и е дошъл на този свят. Ако не е свързано с някакво изкуството, то тя ще се прояви в начина на общуване или за да започне да твори собствения си живот, да трансформира себе си.

 При теб какво се случи?

При мен всъщност нещата се показаха след като направих контакта. В книгата си "Истинска измислица" съм го описала това. Аз почувствах разликата. Не бях чувствала такова нещо. Усетих на физическо ниво как се движи енергията. Тогава трябваше да минат години, за да приема. Мислих, че е обсебване, но направих всички възможни проверки. С годините показаха, че тя е част от мен. Показа ми как може да се изявява. Нарисувах за 2 месеца 60 картини. Убедена съм, че това е материализирана енергия, а не заврънтулки. Специалисти вече ги видяха творбите и разпознаха типичните за енергията спираловидни движения - т.нар. вортекси. Дори и в простичките рисунки с химикал, хората разпознават енергийни знаци. Някой ден ще знаем какво е това. Те се появиха в пространството за мен и това е малко чудо. По същия начин написах книгата - с автоматично писане. Писала съм само стихове преди. Когато дойде книгата, дойде идеята да обединя всички тези неща на едно и да покажа че енергията може да се изявява по различни начини. В нея има рисунки, поезия, автоматично писане, има ясно послания духовни на много мек език, графики. Тя е израз на промяната на моето съзнание, което буквално се разшири. Така че книгата си се подреди сама. 

Енергийната съзнателна еволюция е това, за което говоря, което е най-голямото чудо. Дори имаме възможност да я наблюдаваме. Тя неосъзнато е променила качеството в хода си. Ако досега е трябвало да минат стотици хиляди години да вдигнем вибрациите си като енергийни същества, сега сме стигнали до момента, в който сме получили осъзнаване за това. Всички говорим за пробуждане, за просветление, но става въпрос точно за това - съзнателна енергийна еволюция. Аз съм привърженик за това, да не бързаме да се нагълтваме със светлина, защото тя може да ни изгори. Най-напред е да осветим себе си и да извървим целия път навътре към себе си.

Промени ли те това, повече вярваща ли стана, по-блага или...?

Има нещо, което само усещам. Тази вяра, която свързваме с църковното в момента има по-широк облик, според мен. Ако си успял да поосветиш нещо в себе си, ти тръгваш към нещо друго и дали искаш да се хвърлиш или ще добавяш по-малко светлина, зависи от теб. Всичко е част от същото нещо - енергията. Хубаво е да осъзнаем, че ние не сме отделни физически същества, дошли да изконсумират света, а че сме част от огромната творческа сила, която е създала Земята, Вселената. Ние сме проявления на тази сила. Когато го осъзнаем, няма как да бъде елементарни повече.

А това, че си в контакт с енергията не означава, че пътят вече е постлан с цветя и рози, напротив. Понякога става много по-трудно или изпитанията стават непоносими, но то е само да ни покаже как сами да си проправяме път. Защото само когато имаме предизвикателства и контрасти, ние имаме стимул да правим избори, да ставаме по-благи, по добри и по-богати вътрешно. Външно също е предизвикателство. Ние, сами не знаем колко можем да понесем, това е също много притеснително и натоварващо.

А т. нар. край на света, 21 декември 2012 г., който така и не се състоя, а по-скоро вибрационното ниво на Земята се увеличи?

Да, така стана. При мен вибрациите са започнали да действат много отдавна. А за Земята - поне от преди 50 години. Имах възможност да присъствам на изследване на аури. Оказва се, че не само децата са индигови, има и хора с индигови аури. Казвам, навлезли сме в нов период, на съзнателна еволюция, все повече и повече ще се случват такива пробуждания и повече хора ще усещат желанието да си припомнят кои са. Ние не знаем кои сме. Повечето сме консуматори, а у нас са затворени творчески души.

А бунтовете, протестите, самозапалванията? Те какво са? Нали трябва да има светлина, а не тъмнина?

Пробуждането на хората ще мине през трудния процес на изваждането на тъмнината, а тя е силна, когато става въпрос за колективно съзнание. Няма как да променим цялото, без да се променят единиците. А те като не са достатъчно, да заразят с примера си другите, стават утописти, странници. Повечето хора може и да не разберат за какво говоря. Не споря с тях, знам че няма смисъл в това. Ние не можем да променим никой с убежденията си, можем да променим хората само с личния си пример. Това, което ме крепи и поддържа и ми дава този вътрешен огън е, че имам вътрешна убеденост, че съм част от светлината и й давам възможност да се разширява.

Втора книга подготвяш ли?

Засега не. Докато не усетя подтика към това, няма да пиша. Сега и не рисувам. В момента най-голямото предизвикателство е да съвместя духовното и материалното. Не да успея да остана духовна, а да се науча как да работя с духовните средства, за да се осъществявам в материалния свят и обратното, как да пребивавам в материалния, непрекъснато привличайки духовния.

Какви са днешните млади хора? Ти успя да се докоснеш до тях в продължение на година, когато преподаваше поп и джаз пеене в СОУ "Ем. Станев" във Велико Търново.

Младите хора следват рамки и правила, но тепърва ще се учат. А в училище бяха изключително чаровни деца. Много съм въодушевена от това, което изпитах с тях. Видях в действие вътрешната духовна работа, не толкова познанията, които имах, а общуването с тях и възбудата на тяхната творческа енергия.

Много талант има по нашите земи, не мислиш ли?

Има, и все повече. Талантът какво означава - проявления на творческата енергия на Бог.

<< Sever.bg във Facebook >>