Николай Колев: България се нуждае от музей, който да покаже комунизма в истинската му светлина

Защо точно музей на комунизма?

Защото в България няма такъв музей. А това е един много дълъг период от нашата история, в който са живели нашите бащи, майки, баби и дядовци. Това са почти три поколения. Докато не се направи подобно нещо, хората могат да спекулират по всякакъв начин с идеята и със строяващия начин на живот, понеже с течение на годините в по-възрастните българи се обръщат по-романтични чувства, свързани с този период, когато са били млади.

Изпитваш ли носталгия по онова време?

Не мисля, че може да се говори за носталгия при мен. Това е чисто исторически интерес.

А възрастните не изпитват ли носталгия по-скоро към своята младост?

Ако ги питаш тях, те ще ти кажат че не е носталгия. Даже ще се обидят, че им говориш така. Но истината е, че сега, когато се говори за този период, започна да се говори за различни династии. Например династията Станишев, династията Живков, династията Луканов. Точно тази династичност не се свързва с комунизма, а с някакъв вид аристокрация. Тези неща ме дразнят. Искам да се направи такъв музей, който да показва точно как са били нещата.

Когато почна преди 15 години, какво имаше?

Най-важното, за да започнеш такова начинание, е да имаш помещение. Помещение, което да бъде само за такова нещо. Защото все пак едно българско домакинство може след време да поиска да складира там някакви дърва.

Значи първо е бил таванът?

Да, първо беше таванът. Той беше само за мен. Свободна площ, която само аз мога да си я ползвам. И започнаха постопенно, постепенно нещата да се трупат като експонати. С годините се натрупа една доста прилична и солидна експозиция. На изложбата съм подбрал по-мащабни, по-големи, по-знакови неща. Но на тавана имам още доста интересни неща. Например бутилка от веро. Имам различни парфюми от времето на социализма, различни сапуни...

От къде са тези неща?

Ами те са от най-различни прашни ъгли. Видял съм ги и съм си ги прибрал. Например бутилката от веро я намерих покрай река Янтра. Там сигурно е седяла близо 20 години никому ненужна. Аз я видях, прибрах си я и сега е наредена сред останалите ми експонати.

Не може да не си получил вдъхновение от нещо или някой?

Това е "Инвентарна книга на социализма" от Георги Господинов. Тази книга за мен е като настолна. Преди нея тези парфюми и сапуни не са били обект на събираческа страст за мен. Ето, вече имам и такива неща.

Какво ти направи впечетление като ходи в Музея на комунизма в Прага?

Видях, че там експозициите са подредени тематично. Има щанд на магазин с еднотипни стоки, които се предлагат - 10 вида шоколад, обаче от един тип без никакво разнообразие. Или пък кът, свързан с промишлеността. Имаше даже вишка от граничен пункт, кабинет на партиен секретар. Другото нещо, което много ми хареса, бе стая в която се прожектираха филми, свързани с Пражката пролет през 1969 г., филми за извоюването на свободата и падането на комунизма през 1989 г., когато почти щеше да стане война, ако комунистите не бяха слезли от власт без кръв. Този музей ми послужи като модел за нещо, което трябва да се направи и тук.

Защо?

Щом чехите имат такъв музей, който е толкова посещаван, защо и ние да нямаме? Те, които са толкова свободолюбиви и толкова са страдали по време на социализма, които толкова време са им ограничавали свободата...

Промени ли ти се мнението за комунизма за всички тези години?

Моето образование е историческо и гледам на тази строй като нещо многопластово, нещо много сложно. То не е нито черно, нито бяло. Има доста нюанси. На мен ми доставя удоволствие да се занимавам с тогавашното общество, с тогавашните взаимоотношения. Тепърва ще излизат нови документи, свързани с това време, защото минава 50-годишният срок на забрана за ползване на документите. Чисто документално нещата ще бъдат осветени. Доста изненадващи неща ще се станат известни, защото обикновеният човек тогава не е можел да знае точно какво се случва в главите на хората, които го управляват.

Според теб кое най-положителното нещо на комунизма?

Най-положителното нещо за мен тогава беше колективността. Тогава всичко се правеше от много хора. Нямаше го този индивидуализъм, който го има днес. Падаш на пътя, а хората те сочат с пръст и казват с презрение: "Я го виж този наркоман как се е напил!". И си заминават без да ти обърнат никакво внимание. Тогава не беше така. Точно тази колективност сега малко ми липсва.

А най-отрицателното?

Нещото заради което съм радостен, е това че вече има свобода да пътуваш. Например аз днес съм Търново, утре мога да съм Румъния, в Гърция, навсякъде където си поискам. Никой няма да ме спре.

Предполагам, че ти се пътува колективно?

Да! (смее се) Когато са повече хора, е по-добре, защото тогава емоцията е по-голяма.

Бил ли си комсомолец?

Аз първо бях чавдарче, после пионер, комсомолец бях 2 години и имах време да опозная отблизо нещата. Ходел съм на лагер-школи.

Изпитът за комсомолец труден ли беше?

Да, той беше в две нива. Имаше доста трудни въпроси като: "Пиеш ли кисело мляко?"; "Кой отбор харесваш?" и други подобни. Имаше въпроси от устава и от историята на Комсомола. Но в по-горните места се усещаше, че скоро всичко ще приключи и изпитващите не си даваха много зор. Сериозен си беше все пак. Най-интересното бе, че търсих по книжарниците устава, но не можах да си го купя - беше дошла кризата да няма нищо.

Имаш ли идея да се увеличиш експозицията?

Аз много искам този музей да стане реалност. Даже съм харесал място, ковто ще е много подходящо за него - бивше бомбено укритие в центъра на Търново. Но трябва да се говори с Общината, да се види дали това е възможно или не.

Решен си твърдо да го направиш?

Да, аз имам и много приятели които ми помагат. Мисля че този музей ще стане реалност, защото има голям итерес сред хората.

Любим лозунг?

Тук на изложбата съм сложил някои интересни лозунги. Но аз много харесвам, един, който все още стои окачен на един блок. Не са го откраднали, защото има много големи болтове. Той гласи: "Граждани, смело изобличавайте замърсителите на околната среда". Много ми е смешен.

Има ли в колекцията ти одеколон "Тройной"?

Има едно шише, още не сме го изпили (смее се).