Повод за срещата ни с Кукуто е предстоящата му изложба във Велико Търново, която ще бъде открита на 17 май от 18.30 ч. в галерията на Клуб "Таралеж". Традиция и изкуство се вплитат в последните творби на младия художник, за да дадат нов облик и смисъл на отдавна забравени предмети и оръдия на труда от не чак толкова далечното минало на българина. Чанове, обръчи от бъчви и други интригуващи елементи са част от лампи, свещници и пластики, обединени под името "Етно арт" в галерията на "таралежите" на Самоводската чаршия. Кой и защо се нарича "Кукуто" се опитахме да изкопчим за вас в следващите редове.

Кой е Николай Кръстев?

Понякога и аз не знам. Иначе съм на 33 год., родом от Казанлък, възпитаник на местната рисувателна гимназия. Завършил съм Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет (специалност Живопис), а сега се занимавам главно с бутафория.

Откъде идва прякорът ти "Кукуто"?

От средношколски времена е - правихме доста глупости и ми го лепнаха ей така, случайно. А всъщност смея да твърдя, че съм доста нормален човек, по-нормален от нормалните тогава.

Ти си живописец, но правиш повече пластики. Какво ти дава пластичният обем повече от богатството на цветовете?

Ако приемем, че живописта или рисуването (най-общо казано) са ми професия, т.нар. пластики са хоби или нов период в творчеството ми.

Как би описал това, което правиш? С какво го асоциираш?

Бих го описал като композиция на предмети от бита на българина. Бягане от традиционните асоциации, които тези предмети будят, и сглобяването им, за да въздействат накрая като нещо съвсем различно.

Откъде намираш предметите?

Доста обикалям по села, мазета и тавани. А и приятелите помагат и носят от бабините къщи.

Как се ражда идеята за една лампа например? Кое ти хрумва най-напред - как ще се разпръсква светлината или самата й форма?

Ще се опитам да го формулирам така – ако живописта е цвят, а пластиката - форма, то аз добавям към тях и светлина.

Какво е посланието в творбите ти, предизвикваш ли с нещо зрителя?

Да – предизвиквам го да погледне отвъд обикновения предмет от бита си и да види изкуството в ежедневието си.

Как започна с това „хоби” и кой беше първият предмет, който те вдъхнови?

Не беше нещо търсено или самоцелно, идеите започнаха сами да се раждат. В предметите от българския бит има красота, която ме предизвиква да правя въпросните композиции. А първият предмет беше чан – с него, освен изброените цвят, форма и светлина, добавих и звук.

Имаш ли любим мотив, който повтаряш в творбите си?

Има няколко повтарящи се елемента, които може би обогатяват творбите, създават нещо като собствен стил. Посетителите на изложбата (в галерията на Клуб "Таралеж" на Самоводската чаршия - бел. авт.) лесно ще ги откроят.

Издай някой любопитен факт за себе си?

Това, което изненадва повечето ми приятели, е, че съм луд на тема футбол – не се връзва с представите им за художник. Също така обичам в свободното си време да гледам азиатско кино.

Освен художник ти си и автор на интериора на много заведения, за които правиш декори, рисуваш и по поръчка. Ограничава ли те тази прагматична насока на изкуството?

Много хора може да възприемат интериорната работа като компромис, но за мен не е така. Работя това не защото си мисля, че не мога да се издържам от продажбата на картини, а защото ми доставя удоволствие. За мен създаването на интериор или картина по поръчка е също толкова голямо предизвикателство, колкото и създаването на авторските ми творби, защото трябва да намеря златната среда между собствения си почерк и желанието на клиента. Така че няма как да ме ограничава. Напротив, оттам научавам много неща, провокиран съм да откривам нови техники.

Може ли човек да се изхранва с талант у нас?

Понякога да, понякога не. Зависи какъв му е таланта, какво е учил и какво работи.

На какво ниво е българското изобразително изкуство според теб и успяват ли младите творци да намерят мястото си?

Не се наемам да поставям оценки на колегите си. Изкуството винаги се е създавало на различни нива. В момента властва масовият вкус на публиката и е трудно за един творец, особено млад, да наложи авторските си идеи и собствения си почерк.

За кого е предназначено твоето изкуство?

В изкуството няма ограничения и не може да се каже това е за тази прослойка на обществото, а това – за другата. Според мен творбите ми са достъпни за абсолютно всички.

Какво е чешитското у теб? Определяш ли се за чешит?

На този въпрос трябва да отговорят може би другите – моите близки, роднини и приятели. Общоприет факт е, че хората на изкуството са малко или много чешити. Тогава явно и аз се вписвам в тази картинка.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg