Плетене на царевична шума - с мерак и фантазия
Нели Бочукова е от Велико Търново. Занимава се от две години с плетене на царевична шума. Работила дълги години като техник в БТК. След това напуска системата и работи в хранителни магазини. Решава че това не е нейното поприще и се обръща към старата и бленувана мечта - царевичната плетка.
Може ли от отпадък да се получи сувенир? Особено и ако той е царевична шума... И въобще как се плете тя? В дебрите на майсторството ни "потапя" Нели Бочукова.
Г-жо Бочукова, как започна всичко с плетенето на царевична шума, как се увлякохте?
От две години се занимавам с това. Казва си се точно - плетене с царевична шума. Това ми е мечта от преди 25 години. Видях на Самоводската чаршия една баба как го прави. Правеше чудесни неща тогава. Оттогава ми е меракът и увлечението. Обаче подтискано с годините и вече ескалира желанието ми да се занимавам с този вид плетене. И така лека-полека. Всяка мечта си има мечтател. Мечтая, мечтая и накрая да си реализирам мечтата сега. Работила съм и на други места, но установих, че това е по-интересно.
Кой ви даде първите уроци?
Има една майсторка на този занаят в Пловдив. Ходих при нея. Показа ми, в рамките на пет-шест часа. Тя ми показа основите неща. След това си казах - "Я, да си събера шума и да опитам". И се получиха нещата или поне си мисля, че се получават.
Какво творите?
Това, което се вижда на масата. Вазички, делвички, чашки, кутийки, поставки. Кашпите са интересни за саксии, например. По осми март имах поръчка за саксии и минаха много добре. Украсявам част от изработеното със синци или различни цветни топчета. Правя всичко, което роди фантазията. Не използвам интернет.
Всичко ли може да се изработи от царевична шума?
Да. От рогозка до щори.
Как ги правите тези невероятни неща?
С мерак и фантазия.
Какво Ви дава работата?
Спокойствие, удовлетворение и наслада. Само положителни емоции.
Как Ви идват идеите?
Спонтанно. Започвам за правя нещо и то само си показва какво ще излезе.
Къде предлагате красивите си произведения?
На различни места - по изложения, събори. Предлагала съм я и на консигнация, но търговците не я желаят, те предпочитат евтините китайски стоки и дори не желаят да пробват.
Кой купува основно?
Чужденците. Англичани и руснаци проявяват интерес. Румънци не толкова. Харесват ги и ги купуват. Българите предпочитат по-дребничките сувенири, заради цената.
Има ли предварителна обработка на шумата, преди да започнете да я плетете?
Да, първо е термичната обработка. Шумата от изсушената царевица се изпира с вряла вода, за да паднат боклуците. След това се изсушава, накъсва и леко навлажнява, и се плете. Това става ръчно, връзват се различни възелчета. Помагам си само с кука за подпъхване на шумата. И много суха да е, и влажна, става чуплива. Трябва да се улучи най-добрият момент. Плете се леко навлажнена. Така е по-гъвкава.
Друго хоби имате ли?
О, много гоблени съм изшила. Това е другата ми страст. Вече достатъчно с тях. Те са някак си по калъп, по схемичка. Няма творческо виждане. Някой друг трябва да каже какво да стане. А с шумата е творчество. Обичам да пътувам и такова нещо не съм виждала другаде. Знам само, че в Румъния е разпространено плетенето с шума, но нищо повече.
Нямате ли си последователи?
Не. Младите хора предпочитат китайското и да не се занимават. Един час да имат свободно време ще изиграят една игра на компютъра, но няма да се занимават с нещо, за собствено удовлетворение. Но пък има една англичанка, която е дала заявка да се обучава. Тя е от с. Първомайци. Но аз с английския език не съм много добре, а трябва да комуникираме. Изчаквам сина ми да излезе в отпуск и да осъществим диалог. Чужденката каза че има и други, които биха проявили интерес към плетенето с шума. Така че, дерзая.
Не Ви ли връща всеки път този занаят назад във времето, когато нашите предци са плели царевична шума?
Да, може да се каже. Навремето е било мъжки занаят, доколкото знам, защото е трябвало сила, за да се стегнат възелчетата. Плетяло се е кошници, рогозки, терлици. Събирали са хубавите листа есента, след като се обере царевицата. Тръгнат по седянки, весело, плели са. Навремето с тази шума са връзвали домати, лозе. Тя е здрава, но лека. Но с времето замира занаята.
Кое е най-трудното в бизнеса?
Най-трудното е да се събере шумата от царевицата. Наистина е ужасно трудно. Никой не гледа вече царевица. Само по кооперациите. Но и там, модерните машини минават, овършават и няма и помен от шумата. И... не си сея аз царевица, защото ако и това започна да правя, няма да имам време да се занимавам с плетенето. Но обикалям и намирам, засега. Миналата година безвъзмездно ми дадоха шума от Опитната станция в Самоводене. Те я берат на ръка и затова оцелява шумата. Много съм им благодарна.
И... какво ще правите, без суровина?
Ами, трябва да се промени съзнанието на човек, да виждат смисъл в това, да се възроди пак занаятът. Май и тази година Опитната станция няма да сеят царевица и ще видим къде ще диря отново шума.
Къде я складирате обикновено?
На сеновала. На сухо и проветриво място. Да не я вали дъжд, да няма преки атмосферни влияния.
Смятат ли ви за чешит, особняк, защото майсторите плетки от шума?
Може и да си го мислят хората, но не са ми го казвали, че ми е странно хобито. Все пак всеки си носи глава на раменете и си знае кое му е добре, и кое не. Цял ден не мога да стоя на едно място и да се ровя в интернет. Плетенето ми е по-интересно.
