Малката галерия на Сашо Филев се намира в страта част на Велико Търново и още преди да се срещнем с него бяхме предразположени за един романтичен разговор. И той бе точно такъв, вдъхновен от изкуството в различните му форми.

Г-н Филев, вие сте родом от Добрич, завършили сте средно образование в София, след което висше - в Търново. Какво ви задържа в старата столица?

Аз се смятам за търновец, макар че родът на майка ми е от Добрич. Имам добруджанска жилка, но търновският корен е по-силен. Талантът, който ми е дал Господ, е причината да остана в Търново. Израснал съм тук и градът ме завладя, а и моят баща, виждайки дарбата ми, тенденциозно ме насочваше към рисуването.

Завършили сте скулптура във ВТУ, а рисувате основно живопис, четката и платното ли ви дават повече свобода или това се търси от купувачите?

Един човек, когато носи душата на художник, е всеобхватен и нито едно от различните видове изкуства не му е чуждо. Така или иначе той се определя някъде. Завърших скулптура, но винаги съм правил и графика, и живопис. В началото на 90-те години приключих с графиката, която беше мой основен творчески период в продължение на 20 години. Може би някакво чувство, което съм потискал у себе си, е намерило превес и в последно време се посвещавам на живописта. Това ми доставя най-голямо удоволствие, най-динамичен съм там. В никакъв случай не подценявам другите две изкуства, те са сериозни като занаят. Казвам занаят, защото освен дарбата, те изискват техническа, майсторска част, която се казва занаят.

Скулптурата е по-всеобхватна, процесът до реализацията е по-продължителен. В никакъв случай обаче не съм се отказал нито от едното, нито от другото. Те са в хармонична връзка и един художник, въпреки че се е специализирал в някое от направленията в изобразителното изкуство, трябва да владее и останалите. Човек има нужда и от супичка - нещо солено, има нужда и от нещо сладко.

Вашата галерия е същевременно и ателие, как ви хрумна да рисувате до витрината и не ви ли смущават любопитните погледи?

Идеята се роди от само себе си, аз съм художник и работата ми е да рисувам. Хората стоят до витрината, наблюдават ме, усмихват се. Не се смущавам, защото съм вглъбен в това, което правя. Ако и един ден не рисувам, денят ми е загубен. Както при музиката – един музикант, ако не свири всеки ден, губи тренинг. Освен това е важно да се улови музата, настроението.

Насила не може да се твори...

Да, това не е като да редиш тухли, т.е. да търсиш само прецизността, трябва да има и настроение.

В един интернет форум за Велико Търново ви включват в рубриката „Гордостта на Велико Търново” наред с художника Борис Денев, ласкае ли ви това признание?

Сега научавам от вас за това, защото не се интересувам нито от телевизия, нито от компютри. Приятно ми е да го чуя. Възможно е тематиката на картините ми да е причината. За мен Търново е една любима и неизчерпаема тема. Неслучайно съм тук, Търново е в мен и аз без него не мога. Повечето от творбите ми са посветени на този град, макар че в последно време търся и други сюжети.

Това е и следващият ми въпрос – освен пейзажи от Велико Търново откъде другаде черпите вдъхновение за картините си?

Търся различни начини за реализация, например изображения на български царе върху дърво, с което целя една примитивност и достоверност. Царевец е една от любимите ми теми.

От място ли рисувате или по памет?

Аз рисувам само в ателието си. При мен сюжетът е в главата ми. Познавам Търново толкова добре, знам всяка къща къде е и как изглежда. За мен не е важна точността на изображението, но в картините ми винаги ще познаете от кой ъгъл съм пресъздал града. Той има амфитеатрално разположение и дори да не е нарисуван точно, не може да се сбърка с друг град.

Усещате ли финансовата криза в бизнеса с картини, все пак вие продавате творбите си?

Вярно е, че е бизнес, но по начало в България той никога не е бил силен, тук няма сериозен пазар на картини. Т.нар. криза обаче се усеща. Както казваше един мой приятел: „картината - това е десертът”. Човек си купува картина, за да си направи някакво върховно удоволствие, а и не всеки има нужда от картина. За да си купиш или да желаеш да притежаваш картина, трябва да имаш усет. Въпреки всичко хората в Търново специално, град на художници, имат висок критерий по отношение на изкуството, тук се купуват.

През 2009/2010 г. сте били президент на Ротари клуб – В. Търново, какво ви донесе в личен и в професионален план този пост? Разкажете ни повече за дейностите на този клуб.

Аз съм един от първите членове на Ротари клуб в Търново. Тази година правим 10 години от създаването му. Той представлява една световна организация с неполитическа цел. Идеята му е да подпомага и да служи на обществото. Стараем се да оказваме подкрепа на отделни институции или личности. В клуба сме се събрали хора с различни професии и всеки помага според възможностите си.

Какви проекти и инициативи сте осъществили по времето на вашия мандат?

Аз съм художник и за мен беше важно да работим в тази насока. Например направихме изложба на карикатуриста ротарианец Александър Добринов, коледна изложба на дружеството на художниците в Търново, подпомагали сме издаването на книги, събирахме средства за лечението на едно детенце, засадихме борчета в парка на кв. „Картала”, направихме осветление на паметник „Майка България”. По-старата идея за вечния огън в паметника също е наше дело.

Ротари не е с кой знае какви големи възможности, опитваме се с лични средства или контакти да съберем необходимото, за да осъществим някакви цели.

Последният голям план, с който сме се заели, е т.нар. ротарианска чешма, която ще построим в парк „Марно поле”. Тя представлява 3-метрова скулптура и е готова, но поставянето й е свързано с много разрешителни и странични проекти. Постигнали сме споразумение с Общината и вече имаме всички необходими документи.
Очаква се скоро Общината да заработи по проект за озеленяване и преработване на парковете, в това число и на парк „Марно поле” му предстои преоформяне. Затова поставянето на чешмата ще бъде свързано с цялостното оформление на парка. Надяваме се тази година да видим реализацията. Триметровата пластика е дялана от камък, а формата й наподобява камбана, на чийто връх ще има ротарианско колело. Скулптор е проф. Андреев. Чешмата още не е поставена, но аз вече съм я увековечил в стихове.

Проектът за чешмата изцяло от лични средства ли се финансира или имате подкрепа и отстрани?

Изцяло лични са средствата, струва грубо 30 хил.лв, които са събирани между членовете на клуба. Разбира се, според това каква е професията му, всеки допринася, с каквото може - проектантът прави проект безплатно, втори осигурява строителните материали и т.н. Делото ни е благородно и ще остане след нас.

Разкажете ни за плановете си на поетическото поприще, споменахте, че пишете стихове, които скоро ще издадете.

Никога не правя далечни планове, защото после съжалявам, ако не се осъществят. Когато се захвана с нещо обаче, го правя до край. Интересно и за мен е това, което се получи. Всичко тръгна на шега. В последно време чувствах нужда да пиша, затова започнах да нахвърлям някои свои мисли и съзнателно да търся рима. Едно истинско стихотворение според мен трябва да има рима. Модерният стил хайку в поезията, например, ми харесва, но не мога да почувствам това, което има да каже, както е в живописта - харесвам много съвременната живопис, но не е моят начин за изразяване.

В момента стихосбирката ми се подготвя за печат. Най-общо това е книга на моето творчество – заедно със стиховете тя ще съдържа мои илюстрации и фотокопия на картини, скулптури.

Някои от стихотворенията са преведени на немски език от мой приятел поет и също ще бъдат включени в книгата.

Темите, които съм засегнал са класически – за историята, майката, обичта, любовта, децата, синьото лято – неща, които могат да вълнуват един мъж. Имам и стихове, посветени на Колю Фичето, за Плиска. Сюжетите са чисто човешки и като цяло положителни.

Поводът за издаването на книгата е, че тази година навършвам 65 години. Реших да си направя един подарък навръх рождения си ден - 14 юни, когато ще представя стихосбирката и ще подредя изложба в народната библиотека „П. Р. Славейков”.

До последно изпипвах всичко по книгата, особено внимание обърнах на шрифта и самото име на заглавието - „Рисувани слова”.

Колко време ви отне написването на стиховете, които сте включили в книгата?

Започнах от декември месец миналата година, а едно от последните стихотворения написах през април.

Казахте, че миналата година сте открили тази своя потребност да пишете, повечето хора с поетически наклонности правят първите си опити от деца, вие имахте ли такива?

Не. Започнах да пиша стихове сериозно, след като надписах няколко мои тематични картини, посветени на сезоните.

Открили сте още един свой талант...

Това е нещо лично, не претендирам за професионализъм. Както каза доц. Радослав Радев, който написа увода на книжката, поезията е един прозорец към света, който се отваря в душата, в сърцето на човека.