С проф. Пенин не успяхме да се срещнем на живо, защото заболяване възпрепятства той да присъства на откриването на собствената си пътуваща фотоизложбата "Географията - пътешествие и приключение" във Велико Търново на 5 декември /експозицията, която все още може да се види в изложбени зали "Р. Михайлов", включва 42 тематични платна с над 900 фотоса, направени през последните 10 години от географа, който обича да пътува сам като частен турист/. Затова му писахме и той бе така любезен и изчерпателен да отговори на нашите въпроси. Преценихме, че този вълнуващ, интересен и вдъхновяващ 55-годишен мъж не може да не бъде "разпитан". 

Ето какво разказа той за читателите на Север. бг за уникалните си пътешествия, приключенията и географията като наука:

Проф. Пенин, що за човек е географът - чудак, чешит или приключенец?

На този въпрос отговорът може да се потърси при Екзюпери в "Малкия принц”. Там отговорът е, че географът изследва и описва планините, реките, морета… Но за да си географ, трябва да учиш много. Истинският географ учи цял живот. Често казвам на студентите си по време на лекции колко много трябва да учи човек, за да бъде професионален географ, трябва да има отношение и желание да изучава историята и развитието на най-древната и интересна наука – Географията. Много хора казват, че харесват Географията от деца, от училище, че имат географски дух и цял живот го носят в себе си докато пътешестват и опознават света. Сред тях може да има и чудаци, и чешити, но така или иначе те са разбрали, че именно географските знания им позволяват да опознават света, в който живеят. Заедно с пътешествията идват и приключенията и в този аспект географите са и приключенци. Но когато пътешестваш, е добре да си подготвен за това. Ето защо преди да тръгна накъдето и да е, предварително се готвя като чета в библиотеката, ровя в Интернет, разпитвам познати. Най-интересното е, когато отиваш някъде и там се срещаш с неща, за които не си чел или чул – дори само за това си струва да пътешестваш. Да си географ означава да си открил своето призвание, да работиш за развитието на тази наука, да си пристрастен към пътешествията и приключенията, географията да бъде твоя съдба.

Кое е нещото, което трябва да притежава един пътешественик? И в този ред на мисли има ли раса, принадлежност, пътешественикът?

Пътешественикът трябва да иска да пътешества, защото всяко пътешествие е духовно приключение, което започва и завършва с мисъл за новото и непознатото, носи ти интересни срещи с природата и хората на нови места, но заедно с това и самоопознаване и преоткриване на самия себе си. В едно пътешествие пробваш силите си, физически и психически, защото можеш да попаднеш в какви ли не ситуации. Преди да предприемеш географско пътешествие трябва да се подготвиш и да събереш разнообразна информация, да разглеждаш картите на желаното място, да се настроиш с вяра за откривателство, защото всеки от нас прави своите лични открития по време на пътешествие. Трябва да има и съответната възможност да се пътува, което изисква предварително човек да събере средства за осъществяване на предначертаното пътешествие. Пътешествениците са хора от различни категории, с различни професии, интереси, желания. Пътешественици има във всички страни и затова към "расата пътешественик" принадлежат хора от цял свят и от различни съсловия. Пътешественичеството е духовно приключение, което ни дава много, когато сме готови да го приемем като такова.

Колко страни и за колко време сте обиколили?

Пътешествам от малък. Първото ми излизане от страната бе, когато бях на 10 години – през 1968 г. в съседна Македония, което едва ли може да се нарече излизане извън България. Но оттогава не съм спирал да пътешествам. Броят на страните, които съм посетил, в момента са 92. Но и това отброяване е нещо относително. В никакъв случай не мога да кажа, че съм опознал посетените страни, а бих казал само, че съм се докосвал до тях. В някои съм бил няколко дни, в други – с месеци. От друга страна, броят на посетените от мен страни се мени, защото например в миналото пътувах из различни части на Югославия, но това беше една страна, а след разпадането й броят на страните се увеличи. Бях ходил в две германски държави, а сега те са едно цяло. Подобни примери има още, затова и броят е относително нещо. Важно е видяното, преживяното и споделеното с другите, нещо, което правя по време на лекциите си и изложбите с фотографии, които организирам.

Как си избирате мястото, което да посетите, разбирам, че пътувате като частен турист?

Избирам мястото за пътешествие професионално, преподавам природата на България и на света. А това означава, че винаги ще има още нови места, които ще желая да посетя, и се надявам така да е края на живота ми. Пътувам частно, защото така мога да подбера какъвто желая маршрут, в който включвам интересуващи ме географски обекти. В много случаи туристическите фирми предлагат стандартни маршрути, а аз предпочитам да направя свои собствени. Включвам национални и природни паркове, резервати и други защитени природни обекти, но по пътя си не пропускам културни забележителности и етнографски интересни райони.

Любимото Ви място по света е...? Кое е най-интересното, най-красивото, най-страшното, най-тайнственото, най-труднодостъпното, най-духовното място? Разкажете и за пустинята Гоби....

Много са любимите ми места в България и по света, които се увеличават все повече с годините. Не употребявам и този аспект най-... Често е трудна да се определи най-....може би точно това най- ...ме чака някъде и накрая на живота си ще реша кое е. На въпроса ви мога да отговоря, че в редица случаи съм попадал едновременно на интересно, красиво, страшно, тайнствено, труднодостъпно и духовно място. Ще посоча само няколко такива места: Мадагаскар, Амазония, Южният остров на Нова Зеландия, Исландия, платото Бандиагара в Мали, Гренландия, островите Шпицберген, Галапагоските острови, пустинята Гоби...списъкът е много дълъг. В пустината Гоби бях на географска експедиция, организирана от колегите ми от Географския факултет на Московския университет "М. В. Ломоносов”, където бях докторант 4 години. Имахме научна задача да направим ландшафтно-геохимично проучване на територии от средните и южните части на на Монголия, планините Хангай и пустинята Гоби, както и древни вулкани в близост до границата с Китай. Пътувахме със специализиран и специално оборудван голям камион, като всяка вечер вдигахме палатков лагер на различни места и палехме огън. През деня събирахме и обработвахме пробите от пясък, почва, растения, правехме хербарии и описвахме видяното. Интересни бяха и срещите с местните хора, които живеят в юрти. Те ни канеха на гости и ние пиехме чай с мас, опитвахме ястия от козе, овче и камилско месо, и салати от непознати растения...Незабравими за мен ще останат тези два месеца в сърцето на Азия.

Разкажете за някоя смешна случка от пътуванията Ви по света...

Разбира се, по време на пътешествия се случват и приятни, и неприятни случки, и тъжни, и смешни неща. Например когато бях в Далечния Изток, недалече от Владивосток, с помощта на мой приятел с мотор попаднахме на брега на езерото Ханка. След като се насладихме на красивия езерен ландшафт, на връщане ни хванаха руските граничари и ни отведоха на разпит. В този момент бе доста напрегнато, но когато разпитващият погледна името ми - Пенин, а го прочете като Ленин, настъпи леко объркване, погледна ме и ме попита дали не съм роднина на вожда на руската революция. Аз казах, че е вероятно и си измислих една история за роднинството ни, а граничарят се засмя, стана прегърна ме и каза, че е щастлив да познава роднина на този велик за тях човек. Така че понякога не знаеш дали да се радваш или да тъжиш... Освободиха ни и с приятеля ми продължихме пътуването си.

Къде е мястото на Човек в целия конгломерат от красота по света, а и у нас, виждаме го от фотосите във Вашата пътуваща изложба?

Лицето отразява вътрешния свят на човек. С интерес разглеждам лицата на хората, когато пътешествам, а и при възможност ги фотографирам и така още много хора могат да ги видят. Всяка раса, всеки народ или племе има своите черти, има своите особености, отразени и в лицата на своите представители. Всяко лице има своята красота – всеки народ има свои критерии за красота, но има и общоприети от цивилизацията ни. През вековете това разбиране се е изменяло и затова, когато пътувам, откривам лица от различни епохи, от различни етнографски области. Човек се е превърнал в голяма природна сила, променяща света около нас. До такава степен хората влияят върху външния вид на света, че вече трудно попадаме в естествени територии, незасегнати от дейността на човека. Затова търся по света тези най-запазени места от природата на планетата ни.

Разкажете за частния си музей, какво държите в него, един от тях е слонова мамутова кост...

Разбира се, този "музей” трябва да се приема на шега. В няколко витрини са поставени различни предмети от природата, интересни сувенири от пътешествията. Всеки от тях носи част от спомените ми от съответната страна, от преживяване и приключение. Мамутовата кост ми е подарък от един журналист от град Якутск в Сибир (сега Република Саха, в границите на Русия). Бях на посрещане на Нова година там, на брега на река Лена през зимата. А температурите стигнаха до минус 60 ºС. Посетих музеите на Якутия, на вечната замръзналост, където именно се запознах с местен журналист. Поговорихме за интересите ми, за желанието ми да опозная Сибир и в заключение на разговора ни той ми подари част от бивника на мамут, изкопан от вечната замръзналост в басейна на реката. Така този експонат попадна при мене. Когато се прибирах от Русия донесох в България интересни неща, няколко кашона, които бяха и като основа на моя "музей”. След това с годините го обогатявах с всяко пътуване. Имам например малки скални късове от вулкана Хванадалснокюр в Исладия, вулканите Мерапи и Семеру от остров Ява в Индонезия, Фуджи в Япония, вулканите Чимборасо и Котопакси в Еквадор и от още много места. Направил съм малко сбирка от листа на различни растения от Драконовите планини, Атласките планини, Алпите, Кавказ, планините Загрос в Иран и много други. "Музеят" съхранява музикални инструменти от Фиджи, Бразилия, Перу, Буркина Фасо, Виетнам и др., раковини от Японско море, Коралово море, море Флорес, Карибско море и пр. И, разбира се, различни знамена, тъкани, значки, играчки, керамични съдове от страните, които съм посетил. Надявам се и занапред да увеличавам колекцията си от красиви и ценни неща от България и света.

Колко уникална е нашата природа и кое е най-величественото място за Вас? Любопитна подробност е, че България е била дъно на море, даже я свързват с библейски времена?

Природата ни е калейдоскоп на четирите сезона. В нея има много красиви и интерсни места за посещение. Когато преподавам на студентите от специалност Туризъм, обръщам специално внимание на уникалността на нашата природа, на възможностите за развитие на екотуризма. Любими места за посещение са Пирин, Белоградчишките скали, Чудните мостове в Родопите, пещерите на Предбалкана, Искърския пролом... наистина са неизброими. Част от съвременната територия на страната през определени геоложки периоди е била дъно на море, което впоследствие е подложено на осушаване и дори нагъвателните процеси са издигнали тези пластове от дъното на височина и са ги превърнали в планини. За това говорят откритите и описани в научната ни литература фосили (вкаменелости от растителен и животински произход). Част от Черноморското ни крайбрежие е потъвало и се е издигало и там има следи от стари селища, които дават информация за миналото на тази част от страната. За тези процеси в библейски аспект и дали има открити следи от Потопа например, трябва да се обърнете към нашите учени от Океанографския институт във Варна. Отговор на много въпроси трябва да търсим при специалистите.

Вие сам имате ли някое кътче в родината, проучено от Вас, изследвано?

Моята научна работа е свързана с География и в частност с Природната (физическата география). В нея има научно направление Ландшафтознание, както и неговата екологична част Ландшафтна екология. С годините специализирах в изучаването на разпространението на тежките метали в природата на България (геохимия на ландшафтите). А това изисква предимно проучвания на терен. С мои колеги и студенти сме правили изследвания в много райони на страната, изучавайки замърсеността на дадени територии, степента на антропогенизация, наличието на различни екологични проблеми и начините за тяхното решаване. Последните години работихме в Габерската котловина (Бурел), планината Козница и Берковска Стара планина, Малешевска и Влахина планина и др. Моята дипломна работа в специалност География на Геолого –географския факултет на Софийския университет бе свързана с биогеографските особености на Берковска Стара планина. Във връзка с разработването на докторската ми дисертация дълги години работих в басейна на река Струма. Опитвам се да уча на отговорно научно отношение и моите дипломанти и докторанти. С тях сме изследвали на терена различни райони, като планините Славянка, Рила, Голо бърдо, Осогово, Родопите, Странджа, Старозагорското и Самоковското поле, Златишко-Пирдопската котловина, Етрополска и Троянска Стара планина и много други.

На какво ниво е науката география у нас, има ли интерес към нея?

Всеизвестно е, че образованието у нас, като цяло, през последните десетилетия не е на необходимото ниво. Тук не е мястото да анализираме причините. Това неминуемо се отразява и върху географското образование. Часовете по География намаляха драстично в средното образование, а това казва пряко влияние върху формирането на мирогледа на младите хора, във времена, когато светът се отваря за тях. Важен факт е, че най-много ученици (става въпрос за десетки хиляди), избират Географията за свой матуритетен учебен предмет. Знанията по географията формират онази култура, която правеше нашите деца различни от техните връстници от други страни. Без знание за Географията на България и света децата ни остават ограничени. Това е науката, която ги кара най-много да мечтаят и да се отнемат часове точно от нея, е повече от интелектуално престъпление.

За да има добри научни постижения, са необходими и адекватни средства за поддържане на нивото на науката, а добре знаем какви финанси се отделят за този толкова важен за нацията ни духовен аспект. Например моите научни изследвания изискват сериозни средства за правенето на анализи на събраните образци за изследване. Не ме питайте как успявам да ги намеря и как успявам да подготвя с колегите ми научни публикации на прилично научно ниво. Добрата наука се прави със сериозни финансови средства. В момента това е много трудно.

А интерес към нашата непрекъснато развиваща се и полезна наука има. Всяка година без проблем специалностите във факултета ни (география, туризъм, геология, регионално развитие и политика, география и биология, история и география) се попълват с необходимия брой студенти. Друг е въпросът, дали всеки от тях има представа какво ще учи и какъв иска да станат. Много е важна личната мотивация, без която следването се превръща в мъчение и за студенти, и за преподаватели.

Като съосновател и многогодишен председател на националната комисия за провеждането на олимпиадата по География и икономика, се срещнах с изключително умни деца с интерес към тази наука. Радвам се, че и в тази област нашите ученици се представиха достойно на международни състезания и олимпиади. Няколко от тях станаха мои студенти, дипломанти, и дори в момента един от тях е мой докторант. Като във всяка наука, така и в Географията, приемствеността е много важна.

Има ли съвременният българин екокултура, опазва ли околната среда?

Труден въпрос, защото изисква дълъг отговор. Тази култура се формира още от детските ни години, когато в първите 7 трябва да имаме вече разбирания и навици за опазването на природата ни. В средното образование в отделни предмети, включително и в програмите и учебниците по География и икономика, са застъпени различни аспекти на знание и отношение към околната среда. Като автор на учебници и учебни помагала по този учебен предмет се стремя максимално да отразя географията на екологичните проблеми в България и по света и по този начин да се допринесе за формирането на екологично образование сред децата. Във висшето образование има още по-големи възможности за това. И въпреки всичко екологичната култура на българина не е висока. Примери стотици. Много неправителствени организации се опитват да допринесат за екокултурата по различни начини. Има и общонационални медийни акции. Надявам се това да не са само епизодични, а постоянни аспекти на отношение към нашата природа.

Мечтата Ви? И кое е мястото, което искате и не сте посещавали още у нас, по света?

Само за момент да застанем пред географска карта и ще се появат безброй мечти. Можем да попътуваме мислено из България или по света и веднага ще ни се поиска да тръгнем в някоя посока. Затова и обичам География. Науката, която те кара да пътешестваш и опознаваш света, не може да не се пише с голямо Г, което и правя обикновено.

Това е предимството на науката ми, че винаги ще има място в България и по света, където все още да не съм бил и което желая да посетя. Затова е излишно да посочвам конкретно място, наистина са безброй, защото толкова са и географските обекти, които искам да посетя. Всяко ново пътешествие е осъществена мечта. По време на лекции споделям пред студентите си къде съм пътешествал и им показвам свои фотографии и клипове и ги уверявам, че от София могат да отидат и да видят много места, които не са посещавали, например планината Осогово. По пътя ще видят и преживеят много, ще срещнат нови хора с които ще разговарят и от които ще научат за новото място, ще усетят и духа му, ще опознаят още по-добре природата и хората на родната страна. Затова често правя походи за студентите си в почивните дни до различни места в планините – тези малки пътешествия също оставят в тях нови знания и спомени от студентството. Надявам се и те да не спират и, като истински географи, да пътешестват до края на живота си.

Посещавате ли енергийни места у нас, по света, какво е чувството и от географска гледна точка на какво се дължи силната им вибрацията?

За мен навсякъде е енергийно място, именно защото е географско, с координати, със своята сила и дух. Древните мъдреци твърдят, че можем да приемем енергия където и да се намираме. Вероятно има такива по-силни места и те дори са посочени на карти. Но считам, че най-силното енергийно място за всеки е неговото родно място. Трябва да се връщаме към своите корени, към мястото, където сме се появили на този свят и там да се зареждаме с енергия, когато имаме нужда.

<< Sever.bg във Facebook >>