Радка Маркова е почти на 70 години, но те не личат на одухотвореното й лице. Може би, защото, въпреки достолепната възраст, на която голяма част от нашите баби и дядовци смятат, че човек трябва заслужено да почива, тя не спира да бъде деен участник в обществения живот.

Около 25 години работила в социалната сфера, Радка Маркова се пенсионира като директор на Центъра за социални грижи в Община Велико Търново. Тя е председател на Областния съвет на "Съюз на пенсионерите - 2004" и е член на Централния съвет. Повод за срещата ни с нея бе участието й в социален проект.

Г-жо Маркова, разкажете ни с няколко думи за "Съюз на пенсионера - 2004" - каква организация е, как работи...

"Съюз на пенсионера - 2004" е регистриран като сдружение с нестопанска цел. Той е най-големият в България и членовете му наброяват около 100 000. На територията на областта (Великотърновска - бел. ред.) има 10 общински организации, като са обхванати 10 000 съюзни членове в клубове на пенсионера и инвалида. На територията на страната тези клубове са над 1 500, в областта - 123, в община Велико Търново - 32, а само в града - 4. В този смисъл можем да кажем, че горнооряховската и великотърновската община са най-облагодетелствани, тьй като в почти всички кметства има пенсионерски клубове.

Съвсем скоро отчетохте дейността на Областната организация в рамките на една година. Какво показа равносметката ви и има ли нещо, което не успяхте да направите?

Осъществихме всичко, което зависи от нас, пенсионерите. С всяка година се забелязва ръст в качеството на художествената самодейност. Почти във всеки клуб има състави - хорове, групи за стари градски песни... В Самоводене се престрашиха и учредиха самодеен театрален състав и имат поставени три спектакъла. Освен това там имат група за стари градски песни, за фолклор. Организирана е туристическа група, която постоянно ходи на излети. Движението съхранява младостта и духа и ние поддържаме активно тази максима. 

В клуб "Втора младост" в Търново също има две групи за стари градски песни и обработен фолклор. Към клуба има туристическо дружество, с което обикаляме България. По традиция всяка година на Еньовден ходим някъде. Сега целта ни бе Орлова чука, Червен и Ивановите скални манастири. 

Като цяло идеята е да организираме живота на пенсионера - неговият културен и социален живот. Това е мястото, където жените намират раздумка, обменят рецепти за готвене, идеи за плетива... Но най-много е разгъната художествената самодейност.

С колко са се увеличили пенсионерите - членове на клубовете за тази една година?

След увеличаване на възрастта за пенсиониране имаше период от 2 години, в който не се пенсионираха нови хора. Освен това "младите" пенсионери, които сега попадат в тази графа, нямат мотивацията да влизат в тези дружества, защото си търсят работа, за да могат да оцеляват. 

Какво не бе удовлетворено през последната година?

Това, което не постигнахме и не сме удовлетворени, не зависи нито от нас, нито дори от общинските администрации и кметовете. Това са въпроси, които трябва да реши правителството - ниските доходи от пенсии. Вече втора година няма актуализация и увеличение на пенсиите. 

В Кодекса за социално осигуряване е заложено ежегодно осъвременяване на пенсиите на база средноосигурителния доход. Инфлацията вече е над 10% и това изяжда нашите пенсии. А почти няма пенсионер, който да не харчи средства за лекарства. Друг проблем е, че вече нямаме достъп до санаториуми и почивни станции. 

Поставихте ли тези въпроси, където и пред когото трябва?

Аз съм член на Изпълнителното бюро на Централния съвет и тези въпроси сме ги поставяли многократно, особено в последните 3-4 години. Най-болезненият въпрос е, че всички правителства отказват да се приеме закон за възрастните хора. Ако се приеме такъв закон, в него ще влязат всички тези нерешени проблеми и ще се внесе яснота по отношение на клубната база. Клубовете съществуват на добрата воля на кметовете и общинските администрации в нашата област. Има области, в които няма клубове - пенсионерите се събират в частни къщи, по различни сладкарници или други заведения - където ги приютят. 

Никакъв диалог ли не се получава?

Със сегашното правителство почти не можем да получим диалог. Пращахме протестни декларации от името на общинските ни конференции, клубовете - от техните годишни събрания - отговор никакъв! Изпращахме писма до президента, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя и до медиите. За съжаление само едно-две печатни издания, по-отворени към пенсионерското движение, публикуваха почти всички наши материали. 

Следващият ми въпрос е малко встрани от това, за което говорим конкретно, но няма как да не го задам, тьй като деянието разбуни много духове, а Вие сте от поколението, което цени миналото. Каква е вашата гражданска позиция, относно изрисуването на паметника на Съветската армия? 

За мен това е кощунство. Съжалявам, че се политизират нещата с такива паметници. Това е подигравка към хората, които са загинали, независимо в кое време. Така или иначе това е нашата история. Дали на някого му харесва или не - по този начин си затриваме историята. Дали е положителен или отрицателен герой - то си е история. 

Преди години посетих Германия. Имаше един паметник на Мусолини. Попитахме защо е оставен и те ни отговориха: "Това е нашата история, която  ще остане за поколения напред". А ние какво направихме? С разрушаването на паметниците, рушим миналото си.

Ако искате да сте в час с най-важните и интересни новини от вашия регион, следете ни и във Фейсбук на www.facebook.com/Sever.bg