Рафи: "Едно голямо парче от моето сърце, винаги ще бъде в България"
Снимка: Север.бг
27-годишният Рафи ще го запомним с емблематичното му участие в първото издание на "Х фактор" у нас през 2011 година. Тогава той изпя красивата и нежна песен "Я, кажи ми облаче ли бяло" и просълзи цялото жури в състав - Мага, Мария Илиева, Поли Генова и Васко Василев. Освен три годишното си пребиваване в Брегово, Видинско като доброволец от Корпуса на мира, от една година и търновските ученици от СОУ "Владимир Комаров" и Хуманитарна гимназия се радват на чаровния и вечно усмихнат филипинец. Срещаме го и ние с вас. За 4-годишния си престой у нас познанията му по български са много добри.
Рафи, как реши да станеш доброволец в Корпуса на мира?
Един от моите професори ми каза - "Какво ще правиш след университета?". "Не знам, нямам идея", му казах. И той ми пусна клипче за доброволец от Корпуса на мира в село в Китай, който помагаше на различни хора, ученици. Това ме впечатли и реших да го направя и аз. Да стана доброволец, да бъда в различна държава, с различна култура, да имам опит освен този в Америка. Попълних документи. Естествено не можеш да си избереш страна, макар че аз си избрах Африка. Но получих писмо, че ще бъда в Европа, след две седмици пристигна друго писмо, че ще отида в България. Веднага потърся страната в интернет. Беше ми странно в началото, но си казах, че където ме пратят отивам.
И къде попадна?
Ще започна от самото начало. На 18 май 2009 година пристигнахме в България с още 60 доброволци от Корпуса на мира. От летището се отправихме в Паничище. Там имахме няколко дни обучение. После се разделихме на по-малки групи за обучение. Всеки доброволец трябваше да мине 3-месечно обучение по български език и култура. Бяхме във Враца, после няколко дни в Бяла Слатина. Живеех с едно българско семейство. От тях никой не говореше английски и се разбирахме с речник. Учих доста упорито езика, защото след това имах изпит. След това на една нарисувана карта на България с празни места на градовете трябваше ние, доброволците, да напишем кой кой е. Когато картата стана готова, започна разпределението. Ти отиваш в Пловдив, ти, другаде, а там, за където се смяхме, че е най-отдалечената точка - Брегово, Видинско, отиваш ти, Рафи. Казах си - "Оле ле, самичък, какво ще правя". Но после си казах, че затова съм тук, ще отида, където искат.
И в Брегово беше три години...
Да. Преподавах английски език в местното училище. Сформирах и група, пеехме английски песни. Аз бях певец, а няколко момчета свириха на китара. Пяхме по празници в Брегово, във Видин. Сега те имат нов певец и продължават да пеят. Хубаво е, че съм оставил нещо след себе си. Това беше и моята идея, да имат нещо там, без мен и то продължава да живее след мен. Чуваме се редовно с учениците ми във "Фейсбук", на мейл, по скайп или по телефона.
Но договорът на доброволците обикновено е две години? Ти си останал повече...
Да, договорът на доброволците е обикновено две години, но ако доброволецът има желание и го искат от организацията или училището може да остане още една година на същото място. Моето време беше много хубаво в Брегово и реших да остана още една година. Стана ясно и, че тази години е последна за Корпуса на мира и имаше позиция в София, за лидер-доброволец. Но прецениха, че София не е за мен добро място и ми казаха, че във Велико Търново има позиция за доброволец, който не само ще преподава английски език. И така се озовах тук, при вас и Теди Калейнска, директор на Европейския информационен център. Тя е моя сътрудничка.
С кого работиш сега?
С учениците от Хуманитарна гимназия и "Владимир Комаров", както и с децата от различни училища в клуб "Евроболярче". Впечатлен съм от българските ученици. Те знаят много и говорят добре английски език. С най-малките деца имаме репетиции, пеем песни на английски, танцуваме малко. Те дори си написаха собствен химн. Аз им дадох мелодията, а те написаха песента. Правя и презентации за Калифорния и празници тук и в Америка - прилики, разлики. Работя и помагам в Европейския информационен център при Теди Калейнска. Много съм доволен, че моят опит в България е добър и богат, и в по-малки градове, и в по-големи.
Не само децата, но и ти се изявяваш като текстописец. Написал си химн за парада за Шуман в Полша?
Така е. Аз написах припева по песен на Боб Марли. Хората в Полша ми казаха, че аз трябва да напиша припева за доброволчеството и защо сме доброволци. Когато пристигнах в Полша аз дадох песента на всички ученици и учители и им казах, те да напишат своя версия за доброволчеството. Беше хубаво. Те са много креативни. В края на деня всички пяха песента. Участвахме с нея и на стрийт-парада в Полша. И хората ръкопляскаха. Дори има клипче с моето участие в Youtube. Всяка година в Полша се организира празник на Шуман. А аз бях поканен да участвам от Теди Калейнска и фондация на Шуман в Полша.
Трудно ли научи българския език?
Да ти кажа честно, не. Даже съм го забравил, защото всички искат да говорят с мен на английски - и ученици, и приятели. В Брегово повече ми говореха на български език - бабите и дядовци, с които станахме големи приятели.
Ходиш ли им на гости и сега?
Да, по Коледа бях при тях. Даже имам абитуриенти сега и съм решил да ги изненадам. Когато ги учих те бяха IX клас, сега са XII клас.
Да се върнем на твоя български език. Кое е ти беше най-трудното?
Думата прахосмукачка примерно ми е трудна. Трудни са и родовете ви, ние нямаме такива в английския. Ще разкажа за един смешен случай с моята граматика и набор от думи. Това беше в първите дни в Бяла Слатина. В семейството, в което живеех имах брат. Излизаме с него на кафе. Той ме запознава с приятели. И подавам ръка да се представя, но нали в гламата ми са всякакви думи им казвам - "Заповядайте, аз съм Рафи". Падна голям смях. А думата е била "приятно ми е". После имах проблем с думичките - прасе и шунка. Имаше снимка на прасе и една баба от Брегово ме изпитва и ме пита: "Това, какво е". А аз и казвам, че това е шунка и всички се смеят.
Имате и трудни букви като ц, щ, ъ, ь.
Това е нашата кирилица. А знаеш ли кой е създал Българската азбука.
Да, братята Кирил и Методий. Чествахте празник на буквите вие на 24 май.
За други български личности знаеш ли?
Да, за хан Кубрат, Аспарух, основател на българската държава. За Калоян, той е имал стара травма на главата и е изпадал в пристъпи. За Калояновия златен пръстен. Знам и, че Велико Търново е бил столица на България преди София. Преди са били Плиска, Преслав. Посетих и Музея на силиконовите фигури - прекрасни и впечатляващи, детайлите са отразени добре. Впечатлява ме и самият град - красив, хубав. Преображенският манастир също е на красиво място.
Откъде научи всичко това?
Когато съм свободен влизам в часовете по история в училище и слушам.
Научи ли за някои характерни за българите обичаи, нрави, традиции?
Знам за Баба Марта и мартеничките. Имате именни дни, ние нямаме такива. Кукерите ме впечатляват, хорото ви, ръчните изработки, плетките. Бабите от Брегово редовно ми плетяха терлици, носил съм и в Америка подаръци от тях.
Царевец ме впечатлява също, шоуто "Звук и свелина". Бабите от село Драганово ми подариха буркан с туршия.
Научихме ли те да пиеш ракия?
Да. Много е силна, но е хубава. Даже съм помагал на бабите и дядовците в Брегово да събираме сливи, грозде или дини за направа на ракия.
А любимо ястие, всички чужденци казват че им е любима баницата и мусаката?
Така е, мусаката и баницата ви са ми най-любими. Лютеницата - също, кьопоолу, сирене. Най-всукно готвиха бабите в Брегово.
Имал ли си смешен или неприятен случай?
О, да, течението беше голям проблем за една баба, докато пътувахме в един влак. Вътре беше топло, не се диша и аз отворих прозореца. Но тя каза, че става течение и ще се разболее, и аз затворих. А, беше толкова горещо. Друг случай е, че редовно ме приемат за китаец, а аз съм филипинец. Е, това не ме дразни вече. Веднъж пък бях объркал влака от София за Видин. Свалиха ме на Мездра и съм вървял пеша.
Друго хоби освен пеенето имаш ли?
Да, изкачвам планини. Харесвам ги. Миналото лято бях в Пирин и изкачих връх Вихрен. Бях и в Рила и разгледах седемте рилски езера. Красиво е, най-хубавото място в България. А най-хубавият град е Велико Търново.
По-наблюдателните и паметливите помнят твоето вълнуващо участие в първото издание на "Х фактор". Там ти просълзи журите в състав Мага, Мария Илиева, Поли Генова и Васко Василев с изпълнението си на песента с "Я, кажи ми облаче ли бяло". Как реши да се явиш?
Тази красива и нежна песен първо научих от бабите в Брегово, после и от доброволците, моите колеги от Корпуса. Тя е много важна и близка до нас, доброволците, защото и ние сме далеч от родината. И сме си я пели.
Едно лято, през 2011 година, когато нямахме часове, заради ваканцията една доброволка в Мездра каза - "Хайде да отидеш в "Х фактор", да опиташ. Има кастинг в Плевен". Аз й казах, че се притеснявам от публика и се вълнувам, когато пея песента.
Но, ти наистина развълнува много хора...
Да, всъщност не знам. Аз я пях пред журито, много се вълнувах, разплаках се и аз, дори не помня нищо. Когато я пея тази песен, отвътре за мен... не е за шоу. Много е силна за мен.
В този ред на мисли, тъгуваш ли за дома, за семейството ти?
Да, но се свиква. Аз говоря с тях често по скайп.
С какви чувства ще си отидеш от нашата страна?
За тези четири години аз съм пораснал тук. Когато дойдох тук бях на 23. Сега съм на 27 години. Изградил съм се като човек малко или много. Част от мен, едно голямо парче от моето сърце винаги ще бъде в България. За щастие и други доброволци мислят така. Гостоприемството ви е голямо и силно. Ние нямаме това нещо в Америка - да се познаваме от 5 минути и да си говорим като приятели. У нас всеки бърза, няма време за разговори. Тук е по-спокойно. Вие сте сърдечни хора. Мъчно ми е сега, защото скоро си заминавам, август месец.
Ще се върнеш ли пак? Планове за бъдещето?
Аз имам много приятели тук. И знам, че те ща са такива завинаги. Моята идея е да се върна тук, един ден. И да работя за американското посолство в България.
Но аз имам семейство тук, в Брегово. Те са моето семейство, тук, в Търново също. Така че не знам. Ще го решавам. Имам да вземам и сериозни изпити.
Ето и вълнуващото видео с Рафи и песента "Я, кажи ми облаче ли бяло":