От йога през таекуондо и каскади до треньорския пост. Това е пътят, който е поел горнооряховецът Румен Димитров, създател на спортен клуб по корейския спорт с амбиция да "произведе" шампион.

Какво ви привлече точно към таекуондото?

Дисциплината на моя треньор от Корея Ким Хо. Самият той е бил двукратен световен шампион, носител на черен колан 7 дан, и тренировките бяха на изключително високо ниво. А и мечтата ми беше, както всъщност е при всички хора, които се занимават с бойни изкуства, да тренирам при азиатец. Другото, което ме привлече, е, че не се развива само като бойно изкуство, а и като олимпийски спорт. Атрактивен, много бърз и динамичен спорт, в който се набляга на ударните техники с крака.

Какво научихте от треньора си? И какво от наученото при него прилагате в момента в работата си като треньор?

Дисциплината, тъй като тя е най-важна. Дисциплината и самодисциплината. На мен също така много ми допадна неговата съпричастност и отдаденост. Самият той е започнал много от малък да се занимава с таекуондо, баща му също е бил треньор. В Корея това е традиция и начин на живот.
В личен план, той много помогна на нашия клуб с дарения, екипировка. Няколко пъти идва и провежда тренировки и изпити, раздаваше се изключително много, не само за столичните клубове, но и за провинциалните. Даже е заявявал, че предпочита българската федерация да бъде не в столицата, а в провинцията.

Разкажете ни накратко за таекуондо.

Съвременен, олимпийски, завладяващ спорт. Таекуондо е създадено първоначално  от един южнокорейски генерал като бойно изкуство за самоотбрана. Било предназначено за специална, много елитна част на корейската армия. По-късно през 1973 година се отделя и световната федерация, която вече набляга на спортния елемент в таекуондото. През 2000 година таекуондо официално прави състезателния си дебют в Олимпийски игри. Всъщност то е обединител на няколко традиционни бойни изкуства - например таксудо, което е първото бойно изкуство, с което съм се занимавал. Схватките са в три рунда по две минути и победителят се определя на базата на спечелените точки. Спортът е сравнително обективен, има рефер и съдии, но от няколко години се играе с електронни протектори като фехтовката и когато състезател получи удар, точката се отбелязва автоматично. Съдиите съблюдават само за удари в главата.

А вие със състезателна дейност занимавали ли сте?

Когато започнах да тренирам в НСА, тренирах наравно с тогавашния национален отбор, участвал съм на национални първенства. Но не мога да кажа, че имам големи успехи. Имам 3-то място на републиканско първенство. Не можех да продължа развитието си като състезател, защото след като завърших, трябваше да се върна в Горна Оряховица и да започна да се занимавам с клуба. В началото бях играещ треньор, опитвах се да съчетавам и двете дейности, но в последствие разстоянията София-Горна Оряховица и ангажиментите ми ме насочиха да се концентрирам към треньорството и развиването на клуба.

Какво ви привлече в треньорството?

Ще ви кажа, просто е. Имах възможност да остана и да ръководя един софийски клуб. Но винаги много ме е дразнело, че всичко се случва в столицата, а малките градове остават в миманса. Затова реших, че и Горна Оряховица заслужава да има такъв клуб.

Бил сте каскадьор в киното. В кои филми и в какви сцени сте участвали?

Като студент в НСА участвах в каскадьорска група с името "Евдемония", която беше ръководена от дългогодишния треньор по спортна гимнастика Емил Видев. Тренировките бяха много интересни, снимах се в три филма: „Щатски тюлени 3“, „Делта форс 4“ и „За каузата“. Това са филми от периода 1999 -2001, когато по-малко филми се снимаха в България.

Мога дори да разкажа една интересна история за първия филм, в който участвах „За каузата“ – той беше военен екшън от 1999, точно по време на войната в Сърбия. Снимките на филма бяха в полите на Витоша, като там беше организиран военен лагер с палатки, окопи, оръжия, войски и тогава бях много притеснен, тъй като по същото време падна и бомбата в Горна баня. Притеснявах се да не се отклони някой самолет, беше си страшно, тъй като ние си бяхме направо един подготвителен лагер на войници.

В какви сцени участвахте?

По принцип в каскадьорската група имаше спортисти от различни спортове и бяхме пренасочвани към определени сцени, на базата на спортовете, които тренирахме. Например, аз съм се занимавал с бойни изкуства и затова участвах в бойни сцени, акробатите участваха в сцени с акробатика и т.н

А от звездите, които участват във филмите, има ли такива, които обичат да правят каскадите си сами, или винаги използват дубльори?

Във филмите, в които съм участвал аз, винаги се използваха дубльори от наша страна. Имаше и американски каскадьори, но не мога да кажа, че бяха по-добри от нас. Нашите каскадьори са много добре подготвени. Но все пак предполагам, че от мерки за сигурност се предпочита използването на професионални каскадьори дубльори

На добро ниво ли са мерките за сигурност? Все пак помним какво се случи преди година на снимачната площадка на "Непобедимите 2". (бел.авт. По време на снимките на филма, поради взривилата се по погрешка бомба, загина каскадьор)

Има сигурни предпазни мерки, но все пак риск винаги съществува. Например по време на снимки, на които участвах, трябваше да гръмне взрив и да счупи едно стъкло, а през това време специални камери бълват огън и каскадьора обгоря. Та, с две думи, има изгаряния, счупвания, рисковано занимание е.

Още едно ваше занимание, за което разбрахме, е йогата.

Всъщност, първото нещо, с което започнах да се занимавам, е йогата. И историята защо започнах е интересна. Тъй като винаги съм бил отличник, в 7-ми клас, покрай пубертета, си намалих успеха, а моята майка беше много строга и взискателна и ме беше наказала да не излизам. Един мой приятел ми беше подарил книга за йога и тъй като нямаше какво да правя след училище, наказан вкъщи, започнах да я чета и да практикувам упражненията, описани в нея. И от ден на ден, вместо да се чувствам ограничен от наказанието, се увличах все повече и се чувствах много добре. Дълго време исках да се запозная с автора на книгата Венцислав Евтимов. Като студент имах възможност да се запозная с него, тренирах няколко години при него, дори имам издаден сертификат за инструктор по йога. Т.е. това, за което си мечтаех, се случи, без да искам.

В тренировките по таекуондо използвате ли йога техники?

О, да. При възстановяване на състезателите, когато се правят разтягания, психологическа подготовка. Разбира се, не ги използваме толкова подробно, но отделни елементи. Много искам да направя клуб по йога и се надявам, че и това ще се случи. Живот и здраве, когато направим ремонт на залата и това ще стане реалност.

Мечтаете ли си за ваш състезател на Олимпийски игри?

Да! Тази Олимпиада я изтървахме (смее се), но наистина си мечтая за следващата Олимпиада в Рио де Жанейро да има наши състезатели. Мечтата не е чак толкова нереална, тъй като в момента има деца на 12-13 години, които са с доста голям потенциал.  Не е невъзможно, тъй като всички участващи от Олимпиадата тръгват от някъде.

Нямахме участник в Лондон, но имахме участник в квалификациите - Владимир Далаклиев от Ботевград. Той не успя да се класира, но стана европейски шампион, завърши на шесто място на Световно първенство. Това в момента е най-елитният ни състезател. Парадоксалното е, че на Европейското първенство той успя да победи сръбския състезател, който пък се класира за Олимпийските игри.

Какво е нивото в таекуондото в България в момента?

В последните години, таекуондото в България се развива много добре. Имаше промени във Федерацията, които бяха много положителни и вече няма разделение на клубовете на столични и провинция, всички получават еднакво отношение. На всеки, който заслужава, му се дава възможност да участва в национални и международни състезания.

Преди около месец имахте гости от Южна Корея?

Втора поредна година ни гостуват майстори и от южнокорейския Корпус на мира. Това са доброволци, които разпространяват таекуондото по света. Тази година гостите бяха двама мъже и две жени. Тренировките бяха двуразови, сутрин и вечер, имаше спаринги и демонстрационни техники. Тренировките бяха много интересни, но и много натоварващи,целият клуб се включи в тях. Надяваме се и догодина да дойдат. Даже се шегуваме, че щом миналата година дойдоха двама майстори, тази година четирима, а за следващата ще очакваме цял отбор.

Какво си пожелавате?

Първо си пожелавам една голяма и добре оборудвана спортна зала, надяваме се на финансова помощ от Министерството на спорта. Пожелавам си също нашият клуб по таекуондо да бъде сред най-добрите клубове в България и дано на следващата Олимпиада да има наши състезатели.

____________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg