Сенсей и Биляна: Хип-хопът е само хоби в България

Говорим си за хип-хоп, за разпространението на културата в България, за нейното бъдеще. Говорим си за връзката между живота и музиката, за неразрушимата цялост, която образуват.

Защо "Сенсей"? Какво те вдъхнови за това прозвище?

С: Нищо специално, току-що бях прочел "Шогун" и много ми хареса, самата книга ме подтикна към идеята. Японската култура ми харесва, а и името ми се стори много музикално.

Сякаш заряза музиката, когато се ожени. Какво стана с DIS?

С: Не зная защо се случва така, но винаги, когато започна някакъв проект и завършва по неочакван начин. DIS не е свършил, но за момента нещата са в период на изчакване, а това може да продължи доста дълго.

Биляна, къде се научи да танцуваш?

Б: Вкъщи пред огледалото. Принципно съм спортна натура – тренирала съм кикбокс, футбол, айкидо, плуване. Когато отвориха RnB клуб във Велико Търново реших, че искам да ходя, понеже беше най-близо до дома ми. Бях на 12-13 години. Като влязох там - трудно излизах. Покрай приятели се озовах в един балет „El's dance”, който ми даде свободата и възможността да правя това, което аз искам.

Танцувала ли си в клипове?

Б: Не. Танцувала съм в Щатите, за съжаление нямам клипове оттам. Бях в едно крю*, първо в Атланта, после във Вирджиния Бийч. Участвахме в "Аmerica's Dance Crew” и стигнахме до 40-ката. Признавам си, издъних се, бях много притеснена. Паднахме от поддръжка. Едно момче от крюто не ме квана правилно, аз не се стегнах правилно, а 40-ката е последният кръг преди 9-ката, която минава към телевизионното шоу. Обаче ако бяхме останали щяхме да ги убием! :)

В България има ли почва за хип-хоп? Защото тази култура сякаш така и не достига до младите, в сравнение с една друга много популярна култура.

С: Само с почва няма как да стане. Трябва някой да полива почвата, да сее семена и тогава ще бъде възможно. Хора има...

Б: Няма и реклама.

С: В крайна сметка на съвременния човек две неща му трябват в живота: време и пари.

Защо хората отказват да инвестират пари в хип-хопа, страх ли ги е от нещо?

С: Защото хип-хопът беше мода за малко в България, от 2001 до 2003 беше голям хит, почти всички подрастващи са харесвали хип-хоп, докато сега годините не са такива. Mного хора са го казвали преди мен и аз ще го повторя: хип-хопът е просто хоби в България, няма как да е работа. А в Търново в момента нищо различно от чалга няма. Има само няколко изключения, броящи се на пръстите на едната ръка. Няма български бизнесмени, които да налагат някакво по-европейско или като цяло световно звучене в България. Тук хората с пари се интересуват главно от балканско звучене.

Б: Относно бъдещето - мога да кажа, че в балета, в който танцувам (главния в Търново и дъщерния в Горна Оряховица), има различни възрастови групи, които тренират отделно. Има си малка група от дечица на възраст от 4 до 10-11 годинки и родителите им идват и казват: "Ние не искаме да танцуват на чалга" и ние им отговаряме: "Ние не пускаме".

Ако допуснем, че поп-фолк културата е по-скоро вредна, какво трябва да направим за да ограничим нейното влияние, защото в момента тя е властваща?

С: Трябва да увеличим нашето влияние. И все пак всеки е свободен да слуша каквото иска, дори и чалга. Това, че аз не я слушам, не значи, че някой е по-лош човек от мен, защото я харесва.

Б: Българинът е изтормозен с работа, парични проблеми. И като се прибере вкъщи не иска да си пусне рап и да гледа странни работи, непонятни за България. Предпочита да гледа силикон, минижупи и високи токове. Човекът иска да се отпусне, обаче българинът има нужда да разбере, че хип-хопът не е натоварващ, също може да бъде отпускащ, също може да раздвижи тялото, също може да се танцува на него.

С: Българинът е традиционалист. Нашите бащи, майки, дори баби и дядовци са отраснали с балканска музика, няма как изведнъж да се промени това. Нещата са такива, че хората в България не търсят новото, малцина са тия, които го правят.

Кое е традиционното на силикона? Или на екстеншъните, или на нелепия грим?

С: Нищо, освен традицията да ги виждаме на всеки ъгъл в България. Като гледаш едно нещо навсякъде, то или те отвращава, както е в моя случай, или го приемаш за твое.

Б: Поп-фолкът, който наричаме българска музика и повечето певици обичат да го наричат българска музика, всъщност е от Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, до Испания, че дори и от Щатите крадат. Има и истински певици, с истински данни и аз съжалявам за тях, че са избрали това поприще.

С: Хип-хоп културата има urban* стил. За мен представата за хип-хопа е свързана с панелки и гаражи, няма как да си хип-хоп на вилата на село. Райтърите няма как да ходят по селата върху оградите да драскат, ще драскат на цимента в града.

Говорихме за чалгаджиите, които крадат от Турция, Гърция, Сърбия и прочие. Признайте си, в рапа има ли такъв обмен на музика?

Б: Брутален е. Абсолютно всеки е взаимствал.

С: Взаимстванео не е лошо. Смея да твърдя, че в Търново нещата не се движат много, за което съжалявам. Търново ще си остане столицата на БГ-рапа, графити-културата е най-развита тук, всички най-добри са излезли от Търновската школа. Смятам, че вината е в главно в нас, хипхопърите, защото ние не правим достатъчно културата ни да е достъпна, най-вече за децата, защото те са най-важни. В смисъл по-добре да им влияеш с нещо по-различно, по-красиво и по-цветно, отколкото с едно и също и балканският манталитет да си остане в идните поколения.

Това можем ли да го приемем като призив към Вашите колеги?

С: Направо като една голяма табела с девиз на нея. Не искам да звучи като популизъм, но голям проблем е, че младите пропускат хип хопа покрай себе си и въобще този по-различния стил на живот, който хората в Европа и по целия свят са усвоили в много по-голяма степен от нас. Затова най-много не помагат, не казвам пречат, защото се случва и да пречат, политиците, управлението на държавата, медиите. Не се сещам за много сайтове като вашия, които искат да правят интервюта с ъндърграунд артисти. Аз не искам "ъндърграунд" да ми ходи като етикет, но нямам нито една причина да казвам, че съм обратното.

Б: Тук има и нещо друго. Няколко са хората в България, които се хранят с хип-хоп.

С: Бате Сашо, Ъпсурт. Ъпсурт са класически пример, според мен. Аз адски много ги уважавам като група, защото никога не са си изменяли на стила, с него те станаха популярни в България и сега берат плодовете на труда си.

Ти каза, че българските изпълнители не правят нищо, за да популяризират стила си.

С: Хората правят и то качествено, но... В България имаме продуценти на глава от населението сигурно повече от Щатите и те са на световно ниво. Познавам много хора, които правят бийтове, които спокойно могат да бъдат на американски песни и на най-хитовите изпълнители. Няма разлика в класата на самия бийт. Имаме много кадърни хора, графити-артистите ни са едни от най-добрите в целия свят. Нашата малка държава я има в книга, която е енциклопедия на графити, тя е като Библия за всички райтъри.

Защо БГ изпълнители правят песни с изпълнители, които са икони в рап музиката, а крайният резултат не е на виското ниво?

С: Едната песен беше изцяло с рекламна цел. Един известен хип хоп изпълнител, Promo, направи песен с Ендо и я включи в албума си. Tова никъде не беше отразено. Лично за мен това събитие е в графа "големи успехи" на българските изпълнители. Даже това е най-голямото. Тия песни, рекламните, някак си ми минават покрай ухото и не остават в съзнанието ми.

Б: Проблемът не е само, че артистите не правят достатъчно - правят, опитват се, но насреща няма никого. Нито една медия не отрази песента на Promo и Ендо, обаче за сватбата на Коцето имаше 7 минутен репортаж в централната емисия на водеща българска телевизия. Парламентът ни е чалга, народът ни е чалга, културата ни е чалга.

С: Според мен руският пазар е мн голям и е минус, че българските хип хоп изпълнители не се опитват да популяризират музиката си точно там, зашото имаме най-големи шансове за нещо по-голямо.

Остава едно горчиво впечатление, че най-комерсиалните рап песни са все за наркотици, за голи мадами... Какво още е рапът, освен това?

С: Рапът е част от хип-хоп културата, която в основата си е изкуство. Ако човек се занимава с хип-хоп, той прави нещо по-красиво, по-цветно. Има и вандализъм - всеки намира начин да го прояви. За мен обаче стимулът се крие в изкуството.Чалгата не е изкуство. Тя е музика, преекспонирана във всички балкански държави.

Защо не правите повече фестивали?

С: Според мен в Търново има достатъчно концерти и изяви на изпълнители, просто малко хора ги посещават. Част от вината е на слабата реклама, защото когато един артист прави опит за парти и извади от собствения си джоб средства за него, то няма как да му направи хубава реклама, да е на хубаво място, да извика хубави артисти.

Нямате ли спонсори?

С: Случва се да откликнат някакви хора, но не става въпрос за нещо сериозно. Тук в Търново се организира най-големият Hip-Hop Open Air в цяла България. Идват много групи, продължава 3 дни. Провежда се на Петропавловския манастир.

Б: Малко са хората, които ще дадат парите си за нещо такова.

С: Голям проблем на рапърите е, че се губи цялата схема, която навсякъде по света е отреагирана: артист, PR, спонсор. Хип-хоп артистите в България ги е страх от медиите. Дълги години беше наложено тук, че ако си продаван, значи си лош рапър, повечето хора го приемат като за подигравки, вместо като това, че някой е успял.

Значи може да има хип-хоп и в извънградската среда?

С: Може. На Запад се правят много често Hip-Hop Open Air фестивали, там е най-голямата масовост и изпълнителите ги предпочитат. Към края на юли ще е четвъртата част на този фестивал - петък, събота и неделя, ще има много рап изпълнители. Миналата година бяха поканени The Center, които са най-известната хип-хоп група в България.

Има ли страх от комерсиализиране в хип-хоп средите?

С: Има го, да, много е силен дори. Наблюдавал съм групи, които могат да постигнат много неща, просто не са поискали да го направят и не са го направили.

Има някакво противоречие в цялата история. Един път искат да станат известни, да ходят по участия, хората да знаят за тях, а в същото време се пазят от медиите, дори ги отричат.

С: "Комерсиализъм" трябва да престане да бъде лоша дума в хип-хоп културата. Ако нещо е комерсиално има вариант то да е лошо, но има и вариант да е хубаво и известно.

Хайде да направим едно упражнение: аз ще ти кажа 3 заглавия на песни, станали известни през последните години и определени от хората като комерсиални песни, но пък хитове, а ти ще ми кажеш хубави или лоши са и съответно защо.

Първата е "Моят к*р".

С: Да ти кажа честно не съм я чувал. Харесвам стила на Топ стопърс, те са ми приятели, познаваме се отдавна и сме работили заедно с повечето от тях. Хората се справят добре. Според мен това е един мн креативен, по-различен рап от всички останали. Смятам, че те заемат ниша, която е много важна за българския рап.

Следващата песен е "О, колко си прост"

Б: Ами проста песен.

С: От песни като тази и като на Братя Мангасарян няма полза за българската хип-хоп култура. Друг е въпросът, че хората не стават по-лоши. В крайна сметка никой не може да ги съди какъв маниер за правене на музика са си избрали. На мен лично не ми харесва - не го слушам и не го одобрявам.

Последната е "Окей".

Б: Единствената песен, която бях слушала преди да знам, че той е "той".

С: Имам много спомени от тази песен, но няма да ги описвам, защото времето няма да ни стигне. Случиха ми се много лоши работи покрай издаването ѝ. Единственото, което й липсваше, е клип. А аз предпочитам по-авангардните неща и ако правя, то той ще е различен от цялото.

Предвиждате ли нещо интересно, свързано с хип хопа във Велико Търново? Къде можем да ви гледаме и слушаме, освен в ютуб и Джак?

С: Единственото черно парти в Търново в момента е в клуб Джак. Поздравявам управителя на клуба, че реши да рискува с нас. Това е единственото заведение, подало ръка на хип-хоп артисти. Според мен това е обида за града и собствениците на заведения. Ако аз съм собственик на дискотека първо щях да налагам модерните стилове при малките, например щях да направя детска дискотека с по-различна от чалга музика, и след известно време щях да бера плодовете на тази идея. Бил съм свидетел на детски рождени дни в заведение и не е нормално на 10-годишни момиченца и момченца, 20 на брой, родителите им да извикат ди джей, който им пуска чалга. Предлагам на тия родители да се замислят. Не казвам, че хип-хопът е най-добрият вариант, но е по-смислен и по-креативен.

Б: Аз вече казах за балета, в момента търсим спонсори, за да може тези кръжоци, за които говорих, да се осъществят.

С: Според мен това е адски добра идея и наистина трябва да се опитаме да я реализираме, защото това хип-хоп училище за малки деца ще бъде мн полезно за общността в Търново.

Какво ще добавите в заключение?

С: Искам хората да са по-позитивни. Да знаят, че хип-хопът е просто любов. Вярвам, че ще дойдат по-добри времена за него в България. Най-важно е да обърнем внимание на подрастващите, там да бъде силата на цялата култура и по този начин, чрез хип-хоп, ще ги възпитаме по-добре.

Б: Всеки е различен, уникален. Хип-хопът е начин да го покажеш. Въпросната най-полулярна чалга те ограничава до кючеци и меланхолия. Развитие няма.

Галерия

*urban – (от англ.) „градски“

*крю – (от англ. - crew) „екип, отбор, тим“