Стефан Методиев: Читалище "Надежда" във Велико Търново е едно магично място
Стефан Методиев е завършил НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Работи над 30 години на театралната сцена. Започнал е актьорската си игра в град Търговище, след това се мести във Велико Търново и до наши дни играе в местния МДТ "Константин Кисимов". От 10 години е ръководител на студентския театър "Маска и тога".
С актьора, а вече 10 години и режисьор, Стефан Методиев се срещнахме след представлението "Мандрагора" на Макиавели, изиграно от студентската театрална трупа "Маска и тога". С него си поговорихме за театъра преди 30 години и днес...
Родом от Бургас сте, защо избрахте да живеете във Велико Търново?
Така се случи. След едно много успешно представление на "Дванайста нощ" по Шекспир получих покана от директора на театъра да работя тук. По това време ми бяха предложили работа и от театъра в Русе, но аз избрах Велико Търново.
Хареса ви градът?
Градът ми харесваше. Тогава театърът беше интересен. Гостуваха много интересни режисьори, имаше много богата актьорска трупа. Работата беше чудесна.
А сега?
Сега липсва голяма трупа, липсват режисьори. Липсва цялата тетрална магия, която съществуваше тогава. Сега театърът е в едни по-скромно позиции.
Защо се получава така?
Актьрите отдавна напуснаха театрите. Всичко оголява и опустява. Положението става почти драматично.
Има ли спасение и къде е то?
Спасението е в една нова политика с интересни и провокиращи публиката постановки. Времената са трудни и много сложни. Мисля, че нашият театър се справя с тази задача. Сега например играем "Свекърва" с режисьор Димитър Шарков. Това е един интерсен спектакъл, цветен, богат и атрактивен. Играхме го с голям интерес тук и в София. Мисля си, че до голяма степен радва публиката и я забавлява. Ето в тази посока трябва да върви театърът. Разбира се, той не може и не трябва да бъде само развлечение. Необходимо е да бъдат представяни и по-сериозни пиеси.
Днес видяхме една много интересна пиеса. Разкажете ни повече.
Тази вечер играхме "Мандрагора" на Макиавели, една абсолютна класика. Това е един много сложен материал, много труден за поставяне от страна на режисьора и за изпълнение от страна на актьорите. Но пък е и много богат. Пиесата е много игрова. Тя е написана на народен италиански език. Написана е в стил комедия дел арте - популярният народен театър в Италия. Има едно непрекъснато общуване с публиката, една лекота на поднасяне на образите, една непрекъсната шаржова основа. Мисля, че цветните образи и невероятните ситуации, колоритните взаимоотношения придават на представлението една особена цветност, която забавлява публиката.
Как подбрахте актьорите?
Избирам ги предимно с кастинг. Това се случва през есента. След кастинга, след като станат ясни актьорите, избираме пиесата.
Кой може да участва в този кастинг?
Правят се специални афиши, които се поставят навсякъде. Всеки един, който пожелае може да се яви със стихотворение, басня, монолог или проза. Ако кандидатът не е подготвен специално, може просто да прочете нещо. Важното е да притежава някакви актьорски качества.
Има ли интерес сред младите?
Идват хора. Избираме по-талантливите, защото не всички които имат желание, имат качества.
Как ги мотивирате? Все пак те играят безвъзмездно.
Приятно им е да идват на репетиции. Аз се стремя да създавам приятна атмосфера. Читалището ("Надежда" в старата столица - бел. авт.) е много магично място. Това е един много особен център, преди всичко исторически. Много е любопитно, че то е построено от австрийски архитект в онези черни времена на робството. Една невероятна сграда, с невероятна архитектура. За съжаление сцената все още не е реставрирана напълно. Предстои такава реставрация и сцената ще грейне с целия си блясък.
Какво специално има там?
Това е много магично място. Коронацията на Фердинанд е била на тази същата сцена, на която ние днес играхме. Тук е роден и тетъра в града. Тук са играли много популярни и любими български артисти. Отвсякъде в тишината звучат гласовете на тези големи актьори.
Как избирате произведенията вече 10 години поред?
В началото бях решил да направя отрязък от 5 прекрасни класически произведения. Те бяха увенчани с голям успех и интерес от търновската публика. Ето това ме накара да избера още 5 заглавия. И така се получиха общо 10 пиеси по класически произведения. 10 класики от големите автори Шекспир, Молиер, Юго, Голдони, Макиавели. Това са текстове, които много рядко вече се поставят по българските сцени. По този начин студентите могат да се докоснат до едни прекрасни и истински произведения.
Какво научихте от вашите ученици?
Аз като режисьор трябва да поддържам нивото си на абсолютен професионалист. Те, от своя страна, трябва да ми имат пълно доверие, пълна вяра в мен. А аз трябва да бъда на много високо художествено ниво.
