Повод да се срещна със Стоян Долапчиев бе любопитството да науча повече за терапията с камбанен звън. Оказа се обаче, че в Клуба на здравето, на който той е председател, прилагат и други ефективни и нестандартни терапии, които влияят благотворно върху здравето на човек и са помогнали на не един и двама... Но нека започнем отначало...

Г-н Долапчиев, кога се роди идеята за Клуб на здравето?

Клубът е създаден през април 2000 г. В състава му влизат хора със здравословни проблеми - преживели инсулт, инфаркт, левкемия, диабет, високо кръвно налягане. В началото бяхме 23 човека и до сега поддържаме това равнище. На събиранията ни идват и хора, които не са членове на клуба и нямат здравословни проблеми. За тези 13 години са минали и над 500 студенти, главно от специалност "Специална педагогика". В началото приехме клубът да се нарича "Клуб за лица със здравословни проблеми”, но за по-кратко го наричаме "Клуб на здравето”. Той се развива и работи под методическото ръководство на РЗИ-Велико Търново и по-специално отдел "Профилактика на здравето" с ръководител д-р Красимира Петрова.

Чия беше инициативата?

Обикновено необходимостта ражда идеите. През 1999 г. аз прекарах доста тежък инсулт. Дълго време бях парализиран на легло, после на инвалидна количка. Когато бях в болницата, по време на рехабилитационния период, решихме с други болни като излезем, да се събираме. След близо двумесечен престой в болницата, на всеки бяха дали време да се възстанови, някои бяха трудоустроени и през този период продължихме да се търсим. Тогава преценихме, че освен задължителния месечен преглед при лекар, това не е достатъчно за нашето възстановяване и идеята да създадем клуб дойде някак естествено.

Методите за възстановяване, които предлагате в клуба, са малко нетрадиционни... Какви лектори каните и доколко те успяват да ви повлияят здравословно?

Дейността на нашия клуб почива на солидна научна основа. Главната ни задача е да повишим здравната просвета на всички членове на клуба и на гостите. В тази връзка, като лектори са минали над 40 лекари - кардиолози, невролози, психиатри, психотерапевти...Това е много важно, защото се оказва, че една от главните причини за здравословните проблеми в нашето общество е недостатъчната ни здравна култура.

Освен това се намираме в преход от една обществено-политическа формация към друга, който е много натоварен и все още не е приключил. В България над 2 млн. са хората с високо кръвно налягане, а това са потенциални лица, които могат да получат инсулт. Все повече са онези, които работят под голям стрес, с диабет са над 500 хиляди... Статистиката казва, че на всеки половин час, един човек у нас получава инсулт, а на всеки час - инфаркт. Освен това около 1/3 от населението в България има психически проблеми - стрес, депресия. Около половин милион са безработните, въпреки, че статистиката отчита по-малко. Това означава, че от 7 млн. население - 5 млн имат различни здравословни проблеми и въпросът със здравето на нацията ни е доста сериозен. затова създаването на Клуб на здравето отговори на една необходимост - да покажем модел. Важно е да се знае, че ние не предлагаме лечение, а възможност хората да се запознаят с алтернативни методи за това.

Кои са терапиите, с които запознавате хората?

Нека първо да уточним какво означава "терапия", защото в медицината под това понятие се разбира едно, а при нас е друго. Ние я разбираме като съвкупност от средства за предотвратяване на заболяване или възстановяване и подобряване на състоянието, при наличие на заболяване. Клубът ни не е лечебно заведение и не е част от болница, поликлиника или санаториум. Не даваме безплатни лекарства, храни или помощи. Ние даваме нещо повече - надежда за оздравяване! При нас има хора с различни тежки заболявания, които са подобрили здравето си и успешно са се върнали на работа. За някои почти не се разбира, че са боледували.

Относно провежданите терапии... На първо място е музикотерапията. Имахме концерти с подходяща психотерапевтична музика - класическа, успокояваща, без резки и драматични преходи. Валсовете и тангата също помагат. Един от членовете на клуба е бил ветеринарен фелшер и като такъв познава много добре живота на птиците, изключително добре ги имитира и изнесе цял спектакъл, произвеждайки всякакви птичи звуци.

На следващо място е лечението с изобразително изкуство. Друг член на клуба е художник и направи изложба. Въпреки, че не е учил за художник, чувства цветовите вибрации и сподели с нас за здравословното им влияние върху неговото здраве.

Интересни са занятията, които провеждаме чрез приказки. Едно от трите, които организирахме, бе проведено с арабски приказки от специалист, по метода на немски професор от ирански произход Носрат Песешкиян, който е създал цяла школа в позитивната психотерапия. Останалите занятия, които проведохме, бяха с разказване на приказки с отворен край - всички присъстващи разказваха свой вариант за край. По този начин се разбира какви проблеми има човека, дали е оптимист или песимист... Нужен е много опит, но това направление се разработва в момента.

Друга форма, които практикуваме, е чрез поезия. Каним представители на Великотърновския литературен клуб да ни запознаят със свои произведения. Много добре психотерапевтично действат народни мъдрости, пословици и поговорки, сентенции - с това смятаме да продължим в бъдеще.

Пропуснахте камбанотерапията... Разкажете повече за нея...

Тази идея не е моя, а на един от нашите членове. Поровил се в интернет и намерил интересна информация за камбанотерапията. Темата много го интересуваше, проучва я около 2 г. и предложи да изнесе беседа. Впоследствие поканихме доц. д-р Тихомир Трифонов от Факултета по матеематика и информатика от ВТУ, като специалист, да разкаже повече за този, не толкова популярен, метод на терапия. Той работи в тази насока по един проект на БАН, по който всички камбани с историческа стойност в България са описани. За камбанотерапията говори още един преподавател, който бие камбаните в Митрополията и разясни въпроса от богословска гледна точка.

С какво конкретно се характеризира терапията с камбанен звън?

Първо трябва да кажем, че камбаните ги има от 3-4 хиляди години в Древна Индия. Според историческите сведения те съпровождат хиндуизма, най-старата религия, на около 5 хил. години. Постепенно се пренася и при приемането на християнството. Една от първите камбани е в Италия, после в Гърция...

Най-старата камбана в България е запазена от 12 в. По отношение на изработката им, опитът, вече казах, е многовековен. Това има връзка и с моята дисциплина "История на българското образование", особено през Средновековието. Така научих, че, когато е имало чума и холера, по указание на владиците, свещениците започват да бият всички камбани в района в определен час. От камбанния звън се получава вълна, която разрушава структурата на вируса. По този начин древните са се предпазвали и са ограничавали щетите от чума, холера. Това е доказано научна и в много страни като Франция, Швеция, Русия, САЩ са проведени много сериозни изследвания от учени и информацията я има и в интернет.

Така хората преди векове са си обяснявали лечебния ефект. Но благодарение на хилядолетния опит, те са стигнали до извода, че звукът им подобрява здравословното състояние, ограничава някои болести, озонира въздуха. В България незнам дали има, но в чужбина - да, има санаториуми с малки камбанки, където на болни се прилагат определени "камбанни методики" и резултатите са положителни. Чановете, които знаем, че са характерни за Родопите, звучат много благозвучно и също лекуват.

Прилагали ли сте на практика "камбанно лечение"?

Лекторите ни пускаха записи на православни камбани на "Александър Невски", от Русия и наистина почувствахме благотворен ефект. От две години нашият клуб учреди едно отличие - малка камбанка от сребро, с което отличаваме лектори и други заслужили личности към нашия клуб, вкл. и 2 журналистки, които в последните 10 г. отразяваха нашата дейност. Ние ги наричаме "Вълшебните камбанки". И камбаната е символ на нашия клуб.

Клубът на здравето е част от програма СИНДИ на Регионалната здравна инспекция – какви предимства дава това?

СИНДИ е съкратено наименование на международна европейска програма за здравословен и природосъобразен начин на живот, която се практикува в 30 европейски страни, включително и в 7-8 общини в България, в т. ч. и община Велико Търново. Ние сме част от тази програма, която, освен беседи и лекции, включва още шест похода. От 2003 г., вече 10 г., правим походи в околностите на Велико Търново. Там също става обмен на информация. Понякога се събираме 300-400 човека, заедно с членове на туристическите дружества.

По време на походите открихме два почти неизвестни на хората водопади, които не са описани дори в наскоро излязла книга за водопадите, а са само на 3 км от центъра на Търново и на 100 м от пътя към Русе. Близо до тях има два феномена – на около 5 дка има морени и побити камъни, както е край Варна и София. Това е интересно, тьй като Търново е точно на средата между двата града и отстои на по 224 км от тях. И, ако до София има морени, а до Варна - побити камъни, при нас ги има и двете, и то в един район. След един такъв поход ние се зареждаме и минимум седмица се чувстваме много добре. При нас има и културен туризъм, и поклоннически, съчетан с природотерапия.

Какви теми сте предвидили за следващия сезон?

Последните седмици на ноември, март и април предвиждаме терапия чрез пословици, поговорки, сентенции и крилати мисли за здравето. Идеята е всеки да потърси и да ги представи, а после заедно да ги анализираме. Мъдрите мисли са проверени от вековете, но в тях също има диалектика - ако една мисъл е валидна за 70% от случаите, точно толкова са и тези, валидни в обратния смисъл и също са верни. Това е нормално, защото живеем в бинарен свят и народната мъдрост също отразява двойнствените процеси, които ни заобикалят.

Как се издържа вашият клуб, има ли членски внос?

Още в началото от ръководството на клуба заявихме, че ще се опитаме да направим нещо безплатно в България. Повече от 20 г. всеки се оплаква "Няма пари!", "Не може да се направи това или онова"... И на нас много хора ни казаха, че не може да стане, а ние съществуваме вече 13 г. От РЗИ ни осигуряват безплатно зала, а, когато се наложи да се направят дребни разходи, без които не може, те се поемат от членовете на ръководството. Може би затова успяхме да просъществуваме толкова години, надявам се на още много...

<<Sever.bg във Facebook>>