Приятели и почитатели на живописта уважиха изложбата на финландеца Томи Нордгрен /в превод името му означава "северен клон" - бел. авт./, която бе открита снощи в клуб "Таралеж" на Самоводската чаршия. Платната предизвикаха възхищението на ценителите на четката. Художникът отдели малко време, за да сподели за читателите на Север.бг своите вълнения, провокации и идеи:

Кога посети за първи път България?

Пристигнах преди 8 години. Тогава останах 6 месеца и работих в ателието на Георги Стойков. Но парите свършиха и се върнах във Финландия. После заминах и поживях малко и в Естония, а след това обикалях къде ли не. Но от 4 години всяка година задължително идвам в България и оставам доста време. Чувствам Велико Търново много дълбоко в сърцето си.

Разкажи ми за изложбата...

Аз живея повече тук и това няма как да не окаже влияние върху творчеството ми. Картините ми представят пейзажи, предимно от Финландия. Идеята ми беше да пресъздам корените си, свързани с митологията, тъмните гори, чистите води и природа, кристалния въздух... Всичко това е събрано и концентрирано в душата ми, когато съм далече от родината си. Сега дойде моментът, когато това чувство напира да излезе и аз трябва да го изразя. Не ползвам модели и не прерисувам истинския свят - рисувам това, което е в душата ми. Сега показвам само пет от картините си, но има още, които предстои да изложа.

От какво е провокирано това чувство?

Тишината... Природата и тишината.. За мен природата е много силна. Усещам невероятна връзка с нея и това ме зарежда, подтиква и вдъхновява.

Ти самотен човек ли си?

Не знам колко силна е тази дума. Имам до себе си българско момиче, което ме подкрепя и обича. Като се замислиш - всички сме самотни. Макар че, това донякъде е хубаво, ако успееш да достигнеш онази част на самотата, когато се чувстваш свързан с всичко около теб. Тишината и самотата са типични за финландския характер, но аз имам и руска кръв - моята прабаба е рускиня и това понякога е по-силно от мен.

Руската кръв надделява над финландската?

Не знам, може би. Аз учих живопис в Санкт Петербург и там също го чувствам като дом. Завърших във Финландия, но там се учи повече модерна живопис. Разбира се, има много добри художници, но аз исках нещо повече. В последната година от обучението ми в родината дойде професор от Художествената академия "Репин" и донесе рисунки. Те изглеждаха на 100 години, но бяха много хубави. Тогава разбрах, че не знам нищо и трябва да отида в Русия, за да науча повече.

Каква картина много би искал да нарисуваш, но още не те е вдъхновила музата за нея?

Това е интересен въпрос. Може би е нужна повече смелост. Аз съм малко свързан с материята и класическата анатомия - не ги владя до съвършенство. Мечтата ми е да рисувам по-свободно и да дам повече сила на фантазията си. Аз знам, че това става бавно - стъпка по стъпка и е нужно време. Може би след 5 години. Знам, че вървя в правилната посока.

Хората, определят ли те като чешит - различен, провокативен, уникален?

Много хора във Финландия мислят, че тази форма на рисуване е вече остаряла. Мен това не ме интересува. Там много от художниците искат да достигнат до нещо ново, различно и модерно, което не се прави от много хора - не използват маслени бои, например, а прилагат техника с пясък. Аз търся приказката...

Ти каква техника използваш?

Понякога идва някакво чувство за атмосферата, за картината като цялост, но е само чувство - не виждам нищо друго. Постепенно общия план започва да се избистря и да живее в мен. Не правя много скици - просто започвам да рисувам. Чувството е водещо.

______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg