Трифон Трифонов се занимава с отглеждане на тикви и кратунки и декоративна растителност от близо 9 години. Запалил се по причудливите форми преди 11 години, когато ходил на екскурзия в Германия и останал впечатлен от огромна пирамида от тикви, подредена за земеделско изложение. И така от няколко години ходи всяко лято на подобни панаири и черпи идеи. Има си и собствен тиквен сайт, в който предлага всякакви тиквени изненади.

Г-н Трифонов, за поредна година ще участвате в Тиквения фест в Севлиево. С какво ще изненадате посетителите?

Тази година идеята ми са "Тиквените сериали по "Тик-ТВ". Ще разкрия само част от тях. Това са образите шаржове на Али Ръза и Ферхунде от "Тиквопад", също и "Забранената тиква", "Пепел от тикви". Имах идея да направим с моите приятели художници световни диктатори като Хитлер, Сталин, Мусолини, но щяха да бъдат в тъмна краска. И се отказахме. Мислех и за варианта световни политици, но накрая се спрях на нещо по свежо, и което ни заобикаля - сериалите по телевизията.

Миналата година се включихте с Тиквен парламент и шаржове на известни лица на политици.

Да. Беше интересна и атрактивна изненада. Даже с организиран транспорт от региона дойдоха хора да видят какви са тези тикви-политици. Така че освен характерните причудливи декоративни кратуни и тиквички се представих и с шаржовете. Накарах ги да “заговорят”. Преди обаче да се опита човек да разпознае кой кой е, им казвах: „Всяка прилика на героите с лица от обективната действителност е плод на Вашето асоциативно възприятие”. Шаржовете върху бяла тиква изрисува художничката Ваня Трифонова от Горна Оряховица. Сред тях можеха да се разпознаят Цецка Цачева, която открива тикворума с парламентарния звънец, Ахмед Доган, който се облизва, възмутеният Иван Костов, Сергей Станишев, подкрепен от чичковите червенотиквеничковчета, царят с корона, Алексей Петров, Бойко Борисов с ножица, която се е изтъпила от рязане на ленти.

Защо се спряхте точно на политиците?

Представих се тематично за изминалите вече местни избори. Всички партии си имат и кусурите и добрите страни. Но трябва да мислят повече за България и да са единни. И тъй като няма как да си изразя мнението и да го чуят повече хора, чрез тиквичките го направих. Никого не съм искал да обиждам и никого не съм искал да засягам, това бе само шарж. „Тиква” не е обидна дума. Напротив, в нея аз виждам съвършенство, което го няма на друго място. Тиквата е красива, добродушна, усмихва ти се и е готова да заговори.

Какво се случи с нестандартните добродушковци?

Раздадох ги на дружеската вечеринка на ловците по Коледа в Драгижево. Имахме томбола. Така парламентът се разпадна. Какво да ги правя, тиквите започнаха да гният, а на мен ми бе жал да ги сцепя и да ги опека. Някои ми предлагаха дори публично да ги сцепим и да ги печем колективно. Единствено шаржът на шефа на парламента Цецка Цачева запазих за себе си, защото е направен от кратунка.

Имате много награди от тиквения фест в Севлиево...

Да, всякакви и всяка година. Окачват ми ги на врата тиквените медали. За разнообразяване на празника, за тиквени фантазии, за тиква най-най-най, най-нестандартна тиква и др.

Как се запалихте по тиквите и кратунките?

Запалих се преди 11 години, когато ходих на екскурзия до Германия. Приятели ме разведоха, обикаляхме, гледахме и спряхме на една магистрала да починем. Наблизо бе една огромна изложба от тикви. Впечатляващо - пирамида от тикви, висока 6 метра. Впоследствие узнах, че на изложението е имало 65 000 тикви, докарани с 28 вагона от целия окръг. Събрали ги и ги подредили. Беше много красиво. После отивам на друга изложба, на декоративни тикви. Там изобразени като сценки с тикви - мавзолея на Ленин, Бил Клинтън с Моника Люински, герои от филми, ловец на лов, различни животни и много други. Закупих си сувенирчета оттам, после видях подобни и у нас, започнах да събирам семе от бабите на село, по-интересни форми. И така започна всичко. На третата година ми се родиха към 300-400 тикви. Постепенно обогатявах асортимента. А формите са наистина причудливи - щъркел, краставата жаба, лебед, чалмата на казака.

Как стават хубави тиквите и кратунките?

Труд, любов и грижи трябват на хубавите произведения на природата. Всяка година избирам най-хубавите и узрели тикви и вземам семето от тях. В началото на март ги засаждам. Като поникнат на две листенца, ги загърлям, наторявам. През май месец като започват да цъфтят големите цветове, чакам с нетърпения да видя от определена семка какъв плод ще излезе. Защото като се сеят на близко разстояние няколко сорта, пчеличките като ги опрашват, става нещо много интересно, любопитно ми е от кой корен какви тиквички ще излязат. Всяка година се раждат различни причудливи форми. Те се катерят по асми и чардаци. До десет плода излизат до корен. 2 000-3000 тиквички, въпреки сушата, изкарах тази година.

Не се спирате само с тиквичките. Вие сте и озеленител?

Викат ме къде ли не, из цялата страна. В частни домове обикновено. В курортни селища, по морето. В сезон си вземам работници. Правим алпинеуми, засаждаме с декоративна растителност, оформяме зелените пространства,

Самоук сте при отглеждането на декоративните тиквички?

Така е. Аз съм завършил немска филология. 26 години бях в системата на МВР. Пенсионирах се и активно с озеленяване се занимавам от пет години. С тиквичките от повече. Те са ми хоби. Три пъти съм ходил в Германия на техните тиквени фестивали. Така че развивам активен тиквен туризъм.

Наричате Вашият свят "Тиквенбург"...

Моят свят настина се казва "Тиквенбуг". Това е моят живот и любов. Голямата ми мисъл и ангажираност е към тиквичките. Да си избера по-интересни, да направя с тях карвинг, други пък да изрисуваме, работим с трима художници. Те правят образи като шарж. Изрисувани са и много от кратуните, защото те приличат на лебеди, гъски, малки пиленца. Част от продукцията си подарявам на приятели, други продавам, а трети дарявам. Няколко мои тиквени композиции вече красят Природонаучния музей в Бяла черква.

Другата Ви голяма страст е ловът.

За него обаче ми остава време чак през декември, когато свърша основната работа по озеленяването. Сред трофеите ми са 17-сантиметрови глиги от 160-килограмово диво прасе, отстреляно в района на язовир „Ал. Стамболийски”.

Освен с тиквите и озеленяването се занимавате и с отглеждане на екзотични плодове?

Сред тях са портокал, мандарина, лимон, смокиня, райска ябълка и дафинов лист. Много старателно ги отглеждам, бера всяка година добра реколта и не помня откога не съм купувал плод от пазара. Всъщност историята с екзотичните плодове започна преди 15 години, когато купувах първия си разсад лимон от Габрово. С търпение и с времето от един плод сега са повече от 40 на дърво.

Мандарината засях от семка преди 5-6 години. Хвана се и дръвчето се отрупа с 30 до 40 плодчета. Портокалът е подарък от сестра ми отпреди 10 години. Той е по-малък от този на пазара, но ухае страхотно. Дафиновият лист си взех преди 15 години от разсадник в Самоводене и сега дръвчето е отрупано с ароматни листа. Заради богатата реколта всеки път обичам да раздавам от прясната подправка на съседи и приятели. А райската ябълка е съвсем млада, тя ще даде плод след 2 години. От клонките пък правя калемчета, които засаждам в сандъче за нови дръвчета. Много е важно каква ще е почвата в тях - перлит и пясък, за да си пуснат коренчета. На следващата пролет ги разсаждам, тогава почвата трябва да е от гроздови джибри, които след угниване стават прекрасна рохкава тор. Станат ли храст, на 3-4-та година цъфтят. Екзотичните дръвчета обичат топлината, затова е хубаво при първите слънчеви лъчи да са навън. През май-юни цъфтят и у дома става истинска райска градина от аромат и красота.

Вашата мечта?

Искам да направя моя "Тиквенбург" като истинска атракция. Да предлагам всякакви тиквени менюта у дома. И когато посетителите идват и разглеждат и си харесват от причудливите форми на тиквите и кратунките, да опитват и по нещо, приготвено с тиква. Дори книга с рецепти, приготвени с тикви, съм си донесъл от Германия.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg